Решение № 172 от 22.09.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Кърджали, 22.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Ешпеков при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Боян Ешпеков Административно наказателно дело № 20265140200430 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано във връзка с подадена жалба от И. А. Д., чрез адв.

В. Ч. от САК, против Електронен фиш за налагане на глоба № ****, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ.

В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и неправилен. Жалбоподателят излага подробни съображения, че е изтекла преследвателската давност по смисъла на чл. 80, ал.

1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, както и че нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в редакцията й към момента на извършване на нарушението не е предвиждала издаването на електронен фиш за извършено нарушение по чл.

179, ал. 3б от ЗДвП, какъвто бил настоящият случай. Навежда доводи, че при издаването на електронния фиш е нарушен принципът на пропорционалност, както и че собственикът на ППС въобще не е имал задължение да заплаща такса по чл. 10, ал. 1, т 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като процесният автомобил е от категория N1 – товарен автомобил до 3.5 тона общо тегло, поради което за същият била заплатена винетна такса по чл. 10, ал.1, т. 1 от ЗП.

Сочи, че липсва ясно и пълно описание на всички елементи от състава на нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено, което представлява съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. При описанието на нарушението били посочени две алтернативни хипотези – липса на валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването. Моли обжалвания електронен фиш да бъде отменен.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния представител на същия е представена молба, с която поддържа подадената жалба, моли да бъдат приети представените доказателства, излага съображения за незаконосъобразността на обжалвания електронен фиш и моли същият да бъде отменен. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява. От процесуалния представител на същия е депозирана молба, с която оспорва жалбата, излага подробни съображения за законосъобразността на обжалвания електронен фиш и моли съдът да го потвърди. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 190 лева в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“. Прави искане за намаляване на възнаграждението за адвокат, тъй като подадената жалба е бланкетна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, и след като извърши цялостна проверка на обжалвания електронен фиш, намира за установено следното:

Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ е издала Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата с № ****.

Електронния фиш е издаден за установено нарушение на 04.05.2023 г. в 16.54 часа с № ****, с ППС – товарен автомобил марка „****“, модел „****“ с рег.

№ ****, с технически допустима максимална маса 7500, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, в община Кърджали, за движение по път I – 5, км. 348+390, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

В издадения фиш е посочено, че нарушението е установено с устройство № ****, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-5, км.

348+390. Като собственик, на когото е регистрирано ППС е вписан И. А. Д..

Административнонаказващият орган е приел, че е извършено административно нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложил на И. А. Д. глоба в размер на 1278,23 евро (2500 лева).

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, а именно: копие на Регистрационен талон част II за товарен автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № ****; заверено копие на Електронен фиш за налагане на глоба № ****; заверено копие на Известие за доставяне от 30.06.2026 г.; справки за нарушения; 2 броя снимки; заверено копие на Протокол № 28765/21; заверено копие на Заповед № РД-112 983/13.09.2021 г.; както и заверени копия на образци на електронни фишове.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. Разгледана по същество, същата е основателна.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. За неизпълнение на това задължение законът предвижда собственика на ППС да бъде санкциониран съобразно разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр.с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, когато не е заплатил дължимата такса съобразно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Към датата, на която се твърди, че е извършено административното нарушение – 04.05.2023 г., в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, не е било предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като към датата на нарушението липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност. Такава възможност е предвидена едва с изменението на посочената разпоредба, обнародвано в ДВ бр. 13/2024 г., поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а впоследствие да бъде издадено наказателно постановление, а не да се съставя електронен фиш.

Поради това съдът приема, че в случая липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, каквото се твърди да е извършил нарушителя. Недопустимо е по тълкувателен път чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В случая са без значение причините, поради които не е предвидено издаването на електронен фиш за извършени нарушения по чл. 179, ал.3б от ЗДвП.

На следващо място, съдът намира и че е налице още едно самостоятелно основание за отмяна на издадения електронен фиш. Съгласно чл. 179, ал. 3б, изр. 1 от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.

10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена 3 дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лева, а разпоредбата на чл. 10б, ал.

3 от Закона за пътищата регламентира, че тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 7, 7а и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Видно от представеното свидетелство за регистрация е, че процесното ППС е от категорията на N1, която съответства на лекотоварни автомобили за превоз на товари с технически допустима максимална маса до 3.5 тона, т.е. за посочения автомобил не е дължима тол такса, а стандартна винетна такава. Съдът не възприема довода, изложен от процесуалния представител на наказващия орган, че в съответствие с „официалните данни на МВР“ процесният товарен автомобил е с технически допустима максимална маса до 7500 кг. Не става ясно кои официални данни на МВР има предвид представителя на административнонаказващия орган, като съдът в тази връзка е направил извода си от вписаното в свидетелството за регистрация на автомобила. Принципно не би следвало да има „официални данни на МВР“, които да противоречат на вписаната категория на МПС - то в свидетелството му за регистрация.

С оглед изложеното се явяват неоснователни доводите на процесуалния представител на административнонаказващият орган, изложени в представената молба.

Съдът намира, че предвид установената незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш на посочените основания, не следва да обсъжда останалите наведени доводи в подадената жалба.

С оглед гореизложеното следва да се постанови решение, с което обжалвания електронен фиш да бъде отменен като незаконосъобразен.

При този изход на делото, както и поради направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие, на процесуалния представител на жалбоподателя се дължи такова. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая е представен договор за правна защита и съдействие от 30.06.2026 г., в който изрично е уговорено, че се предоставя безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за адвокатурата – на близко лице. За да 4 определи възнаграждението, съдът взе предвид, че делото не представлява фактическа и правна сложност, както и че пълномощникът на жалбоподателя не е участвал лично в проведеното открито съдебно заседание, а е представил единствено молба. Съдът съобрази и предвидения минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа (загл.изм.-ДВ бр.14 от 2025 г.), единствено като ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение.

Настоящата инстанция намира, че справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение, с оглед извършената работа от процесуалния представител на жалбоподателя е 200 евро. Доколкото издателят на обжалвания електронен фиш е Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ, именно същата следва да понесе разноските по делото.

При този изход на делото на административнонаказващия орган не се дължат и не следва да се присъждат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № ****, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ, с който на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1278,23 евро (2500 лева) на И. А. Д., ЕГН: **********, с адрес:

****, за нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ, с адрес: гр.