Решение № 7100 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7100 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ИНА М. К. като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20251110141229 по описа за 2025 година

Ищецът „Оувърсийз фреш лоджистик“ ЕООД твърди, че бил в трудово правоотношение с ответника Й. К. И. съгласно трудов договор № ...../04.03.2025 г., по силата на който ответникът бил назначен на длъжността "шофьор, тежкотоварен автомобил", с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1077 лв. Поддържа, че със заповед № 1/27.05.2025 г. на ответника било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и трудовото правоотношение с него било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, считано от 27.05.2025 г. При тези обстоятелства за дисциплинарно уволнения служител, съгласно чл. 221, ал. 2 КТ, възникнало задължение да плати обезщетение в размер на едно брутно възнаграждение за срока на предизвестието /възлизащо за ответника на 1077 лв. за последен пълен отработен месец/. Моли да се осъди ответникът да му плати сумата от 1077 лв. – 550.66 евро, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения едномесечен срок с твърдения за неоснователност на иска. Не оспорва, че се е намирал в процесното трудово правоотношение с ответника, сочи, че последният не изпълнявал своевременно задължението си да заплаща трудовите възнаграждения, което било пречка трудовият договор да се прекрати на соченото от ищеца основание. Твърди, че поради липса на плащане, на 12.05.2025 г. подал молба за прекратяване на трудовия договор на основание чл.

327, ал. 1, т. 2 КТ. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ.

1

Съгласно чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на БТВ за срока на предизвестието при безсрочен трудов договор.

Безспорни по делото са обстоятелствата, че между страните по делото е съществувало безсрочно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № ...../04.03.2025 г., с последно БТВ в размер на 1077 лв., както и че на 27.05.2025 г. на ответника е връчена заповед за дисциплинарно наказание /отделено в първото съдебно заседание/.

В тази насока са и приложените по делото трудов договор и заповед. Според договора, срокът на предизвестието за прекратяване е 30 дни.

На 27.05.2025 г. работодателят издал заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, връчена на ответника на същата дата.

С връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, тя поражда своето действие. Оспорването й може да се извърши само по установените ред и срок, след което тя се стабилизира.

По делото ответникът е навел твърдение, че е подал молба за напускане на 12.5.2025 г. на основание чл. 327, ал.1, т.2 КТ поради неизплатени възнаграждения за предходните месеци.

Тъй като трудовият договор може да бъде прекратен само веднъж, при конкуренция между насрещни волеизявления за прекратяване на трудовото правоотношение, конститутивно действие има това, чийто фактически състав е настъпил по-рано. В случай, че писменото волеизявление на работника/служителя за прекратяване на трудовия договор е получено от работодателя и е настъпило действието му по-рано, то връчената в последствие заповед за дисциплинарно уволнение би била безпредметна, т.е. трудовото правоотношение няма да е прекратено по чл. 330, ал.2 КТ.

Прекратяването на трудовия договор без предизвестие по реда на чл. 327, ал.1 КТ настъпва в момента на получаване на изявлението от работодателя. В случая по делото не се установи молбата на ответника за напускане да е достигнала до знанието на ищеца-работодател.

Първо, представената по делото молба на л.112 е в оригинал, т.е. няма как да е молбата връчена на работодателя, което се потвърждава и от приложения по досъдебното производство препис на молба, в която след дата и подпис има допълнителен текст /че е предадена на И. Ч./, който не се съдържа в молбата по делото. Второ, нямо доказателства по делото писмено изявление на ищеца за прекратяване по чл. 327 КТ да е достигнало до работодателя. По аргумент от чл. 327, ал.2, писменото заявление на работника следва да е подадено до лицето, което представлява работодателя или до лицето, упълномощено да получава кореспонденцията на работодателя. Предаването на молбата на друг служител /което така или иначе пак не е установено/ или изпращане по вайбър на такъв служител не пораждат действие. При това положение възражението на ответника за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327, ал.1 КТ преди връчване на дисциплинарната заповед е неоснователно.

Т.е., установено е по делото, че трудовият договор между страните е прекратен с връчване на работника на заповедта за дисциплинарното му уволнение на 27.05.2025 г.

2

Налице са елементите от фактическия състав на обезщетението по чл. 221, ал.2 КТ, възникнало с прекратяване на договора между страните.

Обезщетението се съизмерява с БТВ за срока на предизвестието. В случая последното брутно трудово възнаграждение на ответника е 1077 и доколкото е предвиден 30-дневен срок на предизвестието, с едномесечното БТВ се съизмерява и обезщетението.

Предвид гореизложените съображения, се установява, че ответникът има непогасено задължение към ищеца в претендирания размер от 1077 лв., възлизащи на 550.66 евро.

Искът следва да се уважи в цялост, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане.

Относно разноските: С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски за държавна такса 50 лв. и адвокатско възнаграждение 500 лв. – общо 281.21 евро.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Й. К. И., ЕГН **********, гр. София, ......., да заплати на „Оувърсийз фреш лоджистик“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ........., на основание чл. 221, ал.2 КТ обезщетение в размер на 550.66 евро, ведно със законната лихва считано от 22.07.2025 г. до изплащането му, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 281.21 евро разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3