Разпореждане № 4285 от 11.04.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4285 гр. София, 11.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Б. С. като разгледа докладваното от С. Б. С. Наказателно дело частен характер № 20221110204098 по описа за 2022 година

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр. София, 11.04.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , Наказателно отделение, 13 състав, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. С. като разгледа н.ч.х.д. № 4098/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на депозирана пред СРС тъжба от Г. К. Т. срещу А. Р. Х.. В нея се твърди, че лицето, срещу което е подадена тъжбата е нападнало тъжителя, като е отправило закани към него, че ще го „пребие“ и „застреля“ и му е нанесло удари с юмруци, след което тъжителят е паднал в несвяст на земята, като това поведение е квалифицирано като престъпление по чл. 130 от НК.

Като взе предвид съдържанието на горецитирания документ, съдът намери, че са налице предпоставки за прекратяване на наказателното производство по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от НПК, производството пред първата инстанция се образува: 1. по обвинителен акт и 2. по тъжба на пострадалия от престъплението.

Обстоятелството дали е налице тъжба, годна да инициира образуването на наказателно производство за престъпление от частен характер, се преценява не на база на 1 това как е озаглавен съответният процесуален документ, а на база това дали същият отговора на регламентираните в чл. 81 от НПК изисквания. Т.е. за да бъде валидно сезиран съдът, частната тъжба съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 НПК, следва да съдържа данни за лицето което я подава, лицата срещу които се подава, както и обстоятелства, касаещи престъпление от частен характер, което се твърди, че е осъществено спрямо частния тъжител.

Съобразно константната практика, задължение на съда е да квалифицира деянието на основа описаните в тъжбата обстоятелства, като съдът в никакъв случай не е обвързан с дадената в тъжбата квалификация на деянието или нейната липса. Ако деянието представлява престъпление което се преследва по тъжба на подалото тъжбата лице и са спазени другите предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 81 от НПК, съдията докладчик предава на съд подсъдимия за престъплението посочено в тъжбата.

В конкретния случай действително в тъжбата е дадена квалификация на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, което има частен характер, но според настоящата инстанция изложените в тъжбата фактически твърдения за поведение на лицето, срещу което е подадена тъжбата, съдържат признаците на престъпления от общ характер.

Съдържащото се в тъжбата твърдение, че А.Х. е казал, че ще застреля тъжителя, обективира закана с убийство, която би следвало да се квалифицира по чл. 144, ал. 3 от НК.

На следващо място твърденията, че тъжителят е загубил съзнание след нанесения му побой пораждат съмнение за причинена му средна телесна повреда по чл. 129 от НК.

Тези престъпления се преследват по общия ред, по инициатива на държавното обвинение и при провеждане на досъдебно производство, като е недопустимо въз основа на тъжба да се образува съдебно производство за престъпление от общ характер.

Дейсттвително по делото е приложено постановление за прокурор от СРП, с което се прави отказ от образуване на наказателно производство по повод описания в тъжбата инцидент, но това постановление не обвързва по никакъв начин настоящата инстанция.

Въпреки че същото не подлежи на обжалване пред съд, при инцидентния му контрол следва да се посочи, че съгласно чл. 144 от НПК когато съществува съмнение в характера на телесната повреда – експертизата е задължителна, поради което с оглед данните за загуба на съзнание на лицето, подало сигнал, СРП е следвало вместо да прави анализ на представеното удостоверение, да назначи СМЕ и едва след това да прецени как да квалифицира причиненото телесна повреда и респективно да прецени дали се касае за престъпление, за което се налага провеждане на досъдебно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 252, ал. 4, изр. първо, съдията-докладчик насрочва образуваното по тъжба на пострадалия производство, когато са налице основанията за 2 разглеждането на тъжбата в съдебно заседание. По аргумент от противното, когато не са налице основанията за разглеждането на тъжбата, делото не се насрочва в открито съдебно заседание. Когато процесуалният документ, с който е сезиран съда не отговаря на изискванията на чл. 81, вр. чл. 80 от НПК, защото в него не е описано деяние, което да осъществява състава на престъпление от частен характер, а съобразно твърденията в него се касае за престъпления от общ характер, то съдът е длъжен да прекрати наказателното производство, като основанието за това е предвидено в чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т.

1 и 2, вр. чл. 81, вр. чл. 80 от НПК.

С оглед изложените от настоящия състав по-горе доводи, материалите по делото следва да се предоставят на компетентните да образуват досъдебно производство органи, които да вземат предвид изложените в тъжбата твърдения не само за телесни повреди, но и за закани спрямо тъжителя.

Така мотивиран съдът

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК наказателното производство по н.ч.х.д. № 4098/2022 г. по описа на СРС.

Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС в 15-дневен срок от връчването му на тъжителя и обвиняемия.

След влизане в настоящото разпореждане на основание чл. 205, ал. 2 от НПК да се изпрати на СРП препис от материалите по настоящото производство, включително разпореждането на съда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4