Решение № 4412 от 09.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4412 гр. Пловдив, 09.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20245330108572 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 439 от ГПК.

Ищецът Х. Д. Д., ЕГН: **********, ** ** **** ****************, чрез пълномощник адв. Р. Д., е предявил против „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, сграда Матрикс Тауър, ет.

6, представлявано от ********** Т.И.В., иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла давност следните суми: сумата от 18 246, 35 леваглавница и законна лихва- 4 390, 16 лева, съгласно удостоверение изх. № 8038/ 26.04.2024 г., издадено по изпълнително дело № ****/**** на ЧСИ ***, рег. № *****.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и Н.Д., солидарно бил издаден изпълнителен лист от 06.02.2013 г. по частно гр. дело № 1780/ 2013 г. на ПРС, XV гр. с-в, в полза на „УниКредит Булбанк“ АД, за сумата от 14 858, 10 лева- главница по договор за банков кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.02.2013 г. По изпълнителното дело имало многобройни плащания, но те били само от солидарния длъжник Н.Д.. На 05.04.2013 г. банката образувала по изпълнителния лист изп. дело № ****/**** на ЧСИ ***, рег. № *****, а с молба от 28.11.2016 г. ответникът поискал конституирането си като нов взискател по делото, в качеството си на цесионер на банката.

ЧСИ изпратил уведомление до длъжника за цесията, залепено на адреса му. Съгласно удостоверение по изп. дело с изх. № 8038/ 26.04.2024 г.длъжникът дължал следните суми: сумата от 18 246, 35 лева- главница и законна лихва- 4 390, 16 лева, които обаче ищецът 1 счита, че са недължими, поради изтекла давност. Плащания по делото бил извършил само единият от длъжниците, а спрямо ищеца не били предприети никакви действия. В тази връзка на 30.11.2018 г. по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК след изтичане на двугодишния срок от конституирането на новия взискател делото се считало за прекратено спрямо длъжника по силата на закона. Общата петгодишна давност за главницата била изтекла на 30.11.2021 г., а тригодишната давност за лихвата- на 30.11.2019 г. Извършените след перемпцията процесуални действия нямали правно значение и не можели да прекъснат давността. Дори и да продължавало да съществува, вече вземането не подлежало на принудително изпълнение, но ищецът още бил длъжник по делото, което обуславяло и правния му интерес от настоящия иск. По отношение на солидарния длъжник се посочва следното: по смисъла на чл. 125 ал. 1 от ЗЗД прекъсването/ спирането на давността спрямо един от солидарните длъжници не произвеждало действие спрямо останалите, поради което плащанията от страна на Н.Д. прекъсвали давността само спрямо нея- така било възприето в съдебна практика, която се цитира. Моли се за постановяване на решение, с което да се признае за установено недължимостта на съответните суми, поради изтекла погасителна давност. Претендират се и разноските в процеса. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Давността в случая била общата петгодишна, като след образуване на изпълнителното дело по листа, тя била многократно прекъсвана с предприемане на изпълнителни действия. След като имало плащане от единия длъжник, взискателят получавал удовлетворение на вземането си и той нямал правен интерес да иска предприемане на изпълнителни действия спрямо длъжниците, за да не им утежнява положението. Според цитирана в отговора съдебна практика така се поддържала висящността на изпълнителния процес и срокът по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Според практиката на ВКС перемпцията била без правно значение за давността. Двугодишният срок на бездействие на взискателя изисквал пълно бездействие спрямо длъжниците, като при солидарност можело да се иска изпълнение от всеки от тях- чл. 122 ал. 1 от ЗЗД и този срок следвало да тече за всички солидарни длъжници, а не поотделно за някои от тях. Посочва се, че дори и при изтекла давност, вземането не се погасявало, като то продължавало да съществува, но вече не можело да се изпълнява принудително. Моли за отхвърляне на иска.

Също претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

С разпореждане по частно гр. дело № 1780/ 2013 г. на ПРС, XV гр. с-в, на 06.02.2013 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1163/ 05.02.2013 г., по силата на който ищецът заедно с Н.И.Д., ЕГН: **********, са били солидарно осъдени да заплатят на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК: 831919536, следните суми: сумата от 14 858, 10 евро- главница по договор за банков кредит № ****/**** 2 от 18.04.2012 г., сумата от 1 231, 44 евро- лихви за периода 03.06.2012 г.- 31.01.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.02.2013 г. до окончателното изплащане, както и разноските по делото: държавна такса- 629, 37 лева и адвокатско възнаграждение- 917, 62 лева.

Въз основа на така издадения изпълнителен лист с молба от 05.04.2013 г. банката е образувала против ищеца изпълнително дело № ****/**** на ЧСИ ***, рег. № *****. С молба от 28.11.2016 г. ответникът е поискал да бъде конституиран като взискател по делото, с оглед сключен с банката договор за цесия от 21.11.2016 г.

Копие от изпълнителното дело е приложено към настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Институтът на давността принципно не се прилага служебно, но доколкото в тази връзка са наведени твърдения в исковата молба за недължимост на сумите по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнилнителния лист, то съдът е длъжен да се произнесе по въпроса, още повече, че предмет на настоящото производство е единствено погасяване на сумите по давност. Съображенията на ищеца в подкрепа на твърденията му се основават на това, че сумите по изпълнителния лист били погасени поради давност, а и с оглед бездействието на кредитора по принудително събиране на сумите по изпълнителното дело в продължение на две години, от което се навеждат съображения, че същите не били дължими.

На първо място, няма спор, че срокът на погасителната давност на процесното вземане, за което е издаден изпълнителния лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение, е петгодишният срок по чл. 117 ал. 2 от ЗЗД, а не краткият тригодишен такъв по чл. 111, буква „в“ от ЗЗД. Това е така, защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. Във всички хипотези на чл. 416 от ГПК (когато възражение не е подадено в срок- настоящата хипотеза, или е оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл. 418 от ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл, тук правото на взискателя да се събере по принудителен ред своето вземане следва да се погасява с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД.

На второ място, според ТР № 3/ 2020 г. ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/ 2013 г., ОСГТК на ВКС. Оттук следва, че до дата 26.06.2015 г., доколкото изпълнителното дело по листа е било висящо, давност не тече и за процеса са релевантни само последващите изпълнителни действия, които следва да се обсъдят, доколкото предишните са без значение, предвид нетечащата за тях давност.

3

На трето място, от значение за делото са единствено изпълнителните действия, предприети по отношение на ищеца, доколкото по изпълнителното дело има двама солидарно отговорни длъжници, но по смисъла на чл. 125 ал. 1 от ГПК спирането или прекъсването на давността спрямо единия, няма действие досежно другия. В този смисъл действията, касаещи длъжника Н.Д., свързани с многократни плащания от нейна страна на дълга, не могат да прекъснат давност по отношение на ищеца. В тази връзка именно релевантни за процеса са само предприетите по отношение на ищеца действия по принудително изпълнение. Затова не могат да бъдат споделени съображенията в отговора на ответника, че след като длъжниците били солидарно отговорни, по срокът по чл. 433 ал. 1 т.

8 от ГПК течал общо за всички, а не поотделно. Подобна логика не намира опора в закона, доколкото срокът за прекратяване на изпълнителното дело по перемпция принципно тече по отношение само на този длъжник, спрямо който е предприето валидно изпълнително действие. Непредприемането на действия досежно даден длъжник ползва именно този длъжник, без той да е поставен в неблагоприятното положение да бъде принуден да търпи последици за себе си от това, че има реално изпълнение спрямо друг солидарен нему длъжник.

Като продължение на горното, с ТР № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС в т.10 се предвиди, че нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. От приложеното изпълнително дело е видно, че единственото изпълнително действие, извършено след 26.06.2015 г., което принципно може да прекъсне давността, доколкото е насочено пряко към имуществената сфера на длъжника Х. Д., е насрочен по искане на взискателя опис на движими вещи на длъжника с разпореждане на ЧСИ от 04.11.2016 г. Всички останали действия (като изискване на справки за проучване на длъжника, чрез изискване на информация от различни институции) не са насочени към приложение на определен изпълнителен способ, поради което и не представляват изпълнителни действия. По делото обаче няма данни този опис да се е състоял, доколкото липсва протокол в тази връзка, а и другият длъжник изрично е подал молба за неизвършване на действието, като е внесъл определена сума за частично погасяване на дълга.

Последвало е конституиране на 30.11.2016 г. на ответника като нов взискател въз основа на договор за цесия, но с това не се прекъсва валидно давността, защото тук няма хипотеза на присъединяване на взискател, тъй като предишният кредитор се заменя с нов на база договор за цесия и повече той не е кредитор наред с новия, за да се приеме, че се присъединява и нов кредитор, с което да се прекъсва давността.

Независимо от горното, дори и да се приеме, че както с насрочване на описа, така и с встъпване на ответника в изпълнителното дело, се е прекъснала давността, то най- късно на 30.11.2018 г. принудителното изпълнение вече се е считало за прекратено по силата на закона и без да е необходимо издаването на нарочен и формален акт на ЧСИ, по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК са изтекли две години на бездействие на кредитора. През този период, а и въобще след това, нито е искано от взискателя, нито пък от ЧСИ са 4 предприемани изпълнителни действия спрямо длъжника Х. Д.. Единственото, което се е случвало по делото по- нататък, са били периодични погасявания с различни суми под формата на парични вноски от страна на другия длъжник- Н.Д. и извършвани разпореждания на ЧСИ за разпределение на тези суми в полза на взискателя и като за разноски по изпълнението. След като няма валидни изпълнителни действия, след перемпцията е настъпило и погасяване на вземането по давност към 30.11.2021 г., защото тогава са изтекли пет години от последното прекъсване на давността.