Решение № 234 от 23.03.2023, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Добрич, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20213230103231 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление: г****, представлявана от изп. директор Ю. Х. Ю., чрез упълномощения юрисконсулт Ц.П. срещу Г. И. Ю., ЕГН **********, гр.***. Исковете са с пр. осн. чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, чл.240 от ЗЗД, чл.99 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД - положителни установителни, а именно: съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, визирани в Заповед №1824/30.07.2018г., изд. по ч. гр. д. №3117/2018г. – ДРС, а именно:

- 941,53лв. /деветстотин четиридесет и един лева 53 ст./ - парично задължение по договор за потребителски кредит № 7000245123 от 23.03.2017г., сключен между длъжника Г. Ю.кредитополучател и „Ти Би Ай Банк” ЕАД-кредитор, заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 26.07.2018г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното плащане;

- 200,24лв. /двеста лева 24 ст. / - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 25.01.2018г.

– 26.03.2018г.;

- 67,18 лв. /шестдесет и седем лева 18 ст./ - обезщетение за забава за периода 25.01.2018г. – 16.07.2018г.;

- 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ – платена държавна такса;

- 50.00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

В ИМ ищецът твърди, че вземането срещу ответника произтича от договор за потребителски кредит №7000245123 от 23.03.2017г., сключен между длъжника Г. Ю.кредитополучател и „Ти Би Ай Банк” ЕАД-кредитор, като отпуснатия кредит е бил в размер на 1000 лв., която сума е била преведена директно по сметката на длъжника. Общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 1314.12 лв., при договорен ГПР - 45.51% и ГЛП – 26.78%, като сумата по кредита е следвало да бъде върната от 1 длъжника на 26 месечни вноски, всяка в размер на 67.17 лв. /а последната в размер на 67.05 лв./, при последна вноска с падеж на 25.05.2019г., бил подписан и погасителен план, който е неразделна част от договора. Длъжникът не е изплатил изцяло кредита и е просрочил вноски, поради което му е начислена и лихва за забава в размер на 67.18 лв. за периода от 25.01.2018г. до 16.07.2018г., съгл. т.9.4 от договора.

Кредиторът е обявил предсрочна изискуемост на договора на 26.03.2018г.

Към датата на подаване на исковата молба, срокът на договора е изтекъл на 25.05.2019г.

„Ти Би Ай Банк” ЕАД е прехвърлила своето вземане спрямо Г. И. Ю. по процесния договор на ищеца на 15.02.2021г. с Приложение №1 на осн. чл.1.3 от Рамков договор за цесия от 31.08.2018г.

За цесията, на ответника е изпратено на осн. чл.99, ал.3 от ЗЗД уведомление от името на банката на 22.02.2021г., чрез Български пощи ЕАД, но то не е достигнало до адресата, тъй-като писмовната пратка е останала непотърсена, видно от приложената обратна разписка.

Ищецът моли, съдът с връчването на настоящата искова молба, ведно с приложенията, съдържащи уведомление за извършена цесия от 22.02.2021г. до ответника /неполучена от него/, да приеме, че последният е надлежно уведомен за цесията и от името на „Ти Би Ай Банк” ЕАД и прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД и следва този факт да се съобрази от съда.

Предвид, възникналото вземане по договора за кредит от 23.03.2017г., кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е подало заявление до ДРС по реда на чл.417, т.2 от ГПК срещу Г. И. за възникналите задължения. Заповедният съд по образуваното ч. гр. д. №3117/2018г. е издал Заповед №1824/30.07.2018г. и изпълнителен лист от същата дата срещу длъжника и постановил длъжника Г. Ю. да заплати следните суми:

- 941,53лв. /деветстотин четиридесет и един лева 53 ст./ - парично задължение по договор за потребителски кредит № 7000245123 от 23.03.2017г., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 26.07.2018г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното плащане;

- 200,24лв. /двеста лева 24 ст. / - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 25.01.2018г.

– 26.03.2018г.;

- 67,18 лв. /шестдесет и седем лева 18 ст./ - обезщетение за забава за периода 25.01.2018г. – 16.07.2018г.;

- 25.00 лв. /двадесет и пет лева/ – платена държавна такса;

- 50.00 лв. /петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване от служител в кантората на ЧСИ Н. Н. на уведомление на входната врата на жилището на Г. И.

/по постоянен и настоящ адрес - *** на 17.07.2021г.

С Разпореждане от 28.08.2021г., заповедният съд е указал на заявителя да предяви искове срещу длъжника за установяване на вземанията си в 1-мес. срок от получаване на съобщението. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е получило горното определение на ДРС на 15.09.2021г.

В дадения срок, своевременно ищцовото дружество – цесионер „АСВ“ ЕАД е подало на 15.10.2021г. /дата на пощенското клеймо/ настоящата искова молба, с която моли, съдът да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи горевизираните суми, присъдени със Заповед №1824 от 30.07.2018г., издадена по ч. гр. д.

№3117/2018г. по описа на ДРС.

Ищецът претендира сторените съдебни разноски в установителното производство, както и тези по заповедното.

2

С Разпореждане от 15.11.2021г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея. Актът е бил получен от назначения на Г. И. особен представител – адв. В. К. от ДАК на 02.03.2022г.

В законоустановения едномесечен срок от получаване на съобщението, ответникът е изпратил отговор на исковата молба, като оспорва по основание и размер вземанията, навежда твърдения за недължимост. Сочи, че процесният договор за кредит е недействителен, поради неспазване нормите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и поради наличие на неравноправни клаузи, а също така, излага, че претендираната сума за такса и оценка на риска в размер на 140.80 не се дължала, тъй-като уговорката за заплащането и по договора била нищожна, предвид чл.10, ал.2 от ЗПК.

Изложено е, че клаузата за уговорената договорна /възнаградителна/ лихва също е нищожна, като противоречаща на добрите нрави и добросъвестност, водела до значително неравновесие в правата и задълженията на страните /чл.146, ал.1 от ЗЗП/, т.е. лихвата била необосновано прекалено висока. Предвид изложеното, клаузата била неравноправна и ответникът не дължал плащане на кредитора за договорна лихва в размер на 200.24 лв.

Отделно от това, договорите за застраховка „Комбо Живот“ и „Комбо безработица“ със ЗК „Уника Живот“ АД допълнително утежнявали кредита като плащания и били в противоречие със ЗЗП, а също така, „кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като трето правоимащо лице по договора можело само да търси и получи от застрахователя застрахователно обезщетение при настъпил риск, но не и да търси реално изпълнение по вноските по премията.

Според ответника, при наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, той дължал само чистата стойност на кредита, без лихви и такси и др. разходи по него. Но въпреки това, в случая претендираната главница от 859.20 лв. не била доказана от кредитора по размер и не следвало ясно и категорично, че се дължала от длъжника.

Отделно от горното, длъжникът не е бил уведомен надлежно за извършената цесия от предишния си кредитор и тя не е произвела действие спрямо него.

Г. И., моли за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

Добричкият районен съд, с оглед събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК 203670940 е предявила срещу Г. Ю., положителни установителни искове, за установяване съществуването на парични вземания на ищеца, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК с №1824/30.07.2018 г. по ч. гр. д. №3117/2018г. на ДРС, а именно: 941,53лв. /деветстотин четиридесет и един лева 53 ст./ - парично задължение по договор за потребителски кредит № 7000245123 от 23.03.2017г., заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 26.07.2018г. /дата на пощенското клеймо/ до окончателното плащане; 200,24лв. /двеста лева 24 ст. / - договорна /възнаградителна/ лихва за периода 25.01.2018г. – 26.03.2018г. и 67,18 лв. /шестдесет и седем лева 18 ст./ - обезщетение за забава за периода 25.01.2018г. – 16.07.2018г.

Изложените в исковата молба обстоятелства, обосноваващи установителната претенция на ищцовото дружество се свеждат до твърдения за инициирано заповедно производство по ч.гр.д.№3117/2018г. на ДРС, приключило с издаване в полза на заявителя „Ти Би Ай Банк“ АД на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 от ГПК, произтичащо от облигационни отношения, породени от договор за потребителски кредит № 7000245123 от 23.03.2017г., сключен между “Ти Би Ай Банк” АД в качеството на кредитор и Г. И. Ю., в качеството на кредитополучател, вземането на кредитора по който договор е било цедирано на ищеца с подписването на 15.02.2021г. на Приложение 1 към Рамков Договор за цесия от 31.08.2018г., сключен между “Ти Би Ай 3

Банк” АД и ищеца АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД.

Заповедта за незабавно изпълнение, ведно с ИЛ и ПДИ е връчена на длъжника от ЧСИ Н. Н. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на вратата на жилището /по постоянен и настоящ адрес на Г. И./ на 17.07.2021г.

При това положение, заповедният съд с Разпореждане от 28.08.2021г. е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника. В дадения едномесечен срок /с начало 15.09.2021г. и край 15.10.2021г./, не заявителят, а цесионера „АСВ“ ЕАД е депозирал искова молба с вх. №9429/18.10.2021г, изпратена по пощата на 15.10.2021г. за сумите, предмет на издадената заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. №3117/2018г. по описа на ДРС.

Макар и да не е бил страна по горецитираното заповедно производство, ищецът може да предяви искове по чл.422 от ГПК, ако е спазил срока по чл.415 от ГПК, съгласно т.10, б.

„б“ от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС /което е сторено в настоящото производство/. Така, установителните искове срещу длъжника са предявени от новия му кредитор – цесионер по договора за цесия.

Ищецът-цесионер е бил изрично упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършената цесия, за което било изпратено от ищеца писмо изх. №УПЦ-С-ТБИ/7000460419 от 22.02.2021г. с известие за доставяне чрез „Български пощи” ЕАД, което се било върнало в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена.

Въпреки горното, ищецът моли, съдът да връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея и уведомителното писмо за извършена цесия /цитирано по-горе/ от името на „Ти Би Ай Банк” АД, като се позовава на практика на ВК, съгласно която, ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за цесията, то същото уведомление е стигнало до него с връчване на препис от исковата молба и е налице надлежно уведомяване за цесията, съгл. чл.99, ал.3, предл. първо от ЗЗД и прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на осн. чл.99, ал.4 от ЗЗД.

Горното, напълно се споделя като краен извод от съдията докладчик по делото и следва да се съобрази от съда като факт от значение за спорното право.

При условията на процесния договор за потребителски кредит от 23.03.2017г. на кредитополучателя бил предоставен кредит в размер на 1000 лева, при еднократна такса за оценка на риска в размер на 140.80 лева /чл.7 от договора/ и фиксиран лихвен процент от 26.78 % за целия срок на договора, при който договорната лихва възлизала в общ размер от 432.18 лева. Общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 1746.30 лева, със задължения за връщане в срок до 25.05.2019г. на 260 равни месечни вноски от по 67.17 лева всяка, /само последната вноска е в размер на 67.05 лв./, първата с падеж 25.04.2017г., а последната с падеж на 25.05.2019г.