Определение № 15089 от 08.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 5052/2025
- Вид
- Определение № 15089
- Подписан
- 08.08.2025
- В сила
- 08.08.2025
- Състав
- Стела Кацарова, Боян Георгиев Бояджиев, Йоана Милчева Генжова
Цитирани разпоредби
- чл. 101, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 321, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 322, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 332, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15089 гр. София, 08.08.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Йоана М. Генжова
Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно частно гражданско дело № 20251100505052 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. В. Ф. срещу протоколно определение от 23.10.2024 г., гр.д. № 14715, СРС, 86 с-в в частта, с която се прекратява производството по предявения от него първоначален иск за развод.
Релевират се оплаквания за наличие на уважителни причини за неявяването му в първото открито заседание, като в подкрепа представя болничен лист за периода 23.10.2024 г. – 25.10.2024 г.
Подадена е и частна жалба от Р.П. Ф.а срещу определение № 47573 от 21.11.2024 г. по същото дело, с което се прекратява производството по предявения от същата насрещен иск.
Навеждат се доводи за липса на указания за представяне на държавна такса и изрично пълномощно, каквито са представени, както и за устно упълномощаване в открито заседание и потвърждаване на действията без представителна власт.
Всяка от страните оспорва частната жалба на насрещната страна.
Частните жалби са допустими като депозирани в срок, от надлежни страни, при наличие на правен интерес и против съдебни актове от категорията на обжалваемите, а разгледани по същество са основателни.
По частната жалба на Г. В. Ф..
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Г. В.
1
Ф. срещу Р.П. Ф.а брачен иск по чл. 49, ал. 1 СК за развод по вина на ответницата, съединен с останалите искове по чл. 322, ал. 2 ГПК.
Първоинстационният съд не указва на ищеца по първоначалните исовек - Г. В. Ф., че при условията на чл. 321, ал. 2 ГПК следва да се яви лично в първото открито заседание за изслушване, нито го предупреждава за неблагоприятните последици при неизпълнение, а именно прекратяване на производството по неговия иск.
С определение № 24558 от 13.06.2024 г. само се насрочва делото, приканват се страните към спогодба, изисква се социален доклад и се указва на ответницата да заплати 25 лв. държавна такса по нейните насрещни искове.
С връчената на 17.07.2024 г. единствена призовка до ищеца Г. Ф., се съобщава датата на насроченото открито заседание за 23.10.2024 г. – 14.20 ч., връчва се отговор на исковата молба, но без връчен препис или цитиране на самото определение
№ 24558 от 13.06.2024 г. В призовката са обективирани указания до страните, приложими за общите искови производства, че неявяването им не е пречка за разглеждане на делото, както и че при неподаване на отговор и неявяване в открито заседание, без искане за гледане на делото в отсъствие на едната страна, насрещната може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото.
Същевременно липсват данни за отправено предупреждение към ищеца по смисъла на чл. 321, ал. 2 ГПК, приложим за особените производства по брачни дела, каквото е настоящото, а именно че в първото заседание за разглеждане на делото страните трябва да се явят лично, като при неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.
При липса на редовно връчени указания до ищеца Г. Ф. по смисъла на чл. 321, ал. 2 ГПК, с предупреждение за неблагоприятните последици при неизпълнение, не е изпълнена хипотезата на същата разпоредба за прекратяване на производството поради неявяване. Затова независимо от липсата направено преди заседанието искане за отлагане с изтъкване на уважителни причини и подкрепено с доказателства, а едва с частната жалба за първи път се излагат твърдения в тази насока и се представя болничен лист за период от 3 дни, считано от датата на заседанието, не възниква възможност за прекратяване на производството по първоначалните искове.
По частната жалба от Р.П. Ф.а.
2
Ответницата по исковете Р. Ф.а предявява срещу Г. Ф. насрещни искове брачен иск по чл. 49, ал. 1 ГПК за развод по вина на съпруга, задължително съединен с останалите исковете по чл. 332, ал. 2 ГПК.
Заедно с насрещните искове представя документи за платена държавна такса и изрично пълномощно на адв. Р.П. за разпорежда с искове съгласно чл.
34, ал. 3 ГПК. Пълномощното не съдържа изрично писмено овластяване по смисъла на чл. 34, ал. 2 ГПК за предявяване на брачни искове, ведно с правомощията за разпореждане с тези конкретно искове, както е прието в определение № 138 от 26.03.2019 г., гр.д. № 1180/2019 г., ВКС, ІІІ Г.О. и определение № 682 от 22.10.2015 г., ч.гр.д. № 4830/2015 Г., ВКС, ІV Г.О. Не е извършено и устно изрично упълномощаване в този смисъл по реда на чл. 33 ГПК в рамките на първото и единствено открито заседание, ведно с потвърждаване на действията без представителна власт с обратна сила при условията на чл. 101, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
В нарушение на задължението да следи служебно за редовността исковата молба и производството, включително на упълномощаването, първоинстанционният съд не отправя указания до Р. Ф.а в обсъдената вече насока, нито я предупреждава за последиците при неизпълнение.
С неправилно цитираното в обжалваното от Р. Ф.а прекратително определение от 21.11.2024 г., а именно разпореждане от 22.10.2024 г., съдът единствено приема за съвместно разглеждане предявените от насрещните страни първоначални и насрещни брачни искове за развод, съединени с останалите искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, като ги разделя от насрещния иск по чл. 23, ал. 1 СК за пълна трансформация на лично имущество.
При липса на съобщавани указания за изрично упълномощаване по чл.
34, ал. 2 ГПК на адв. Р.П., като представляваща Р. Ф.а или за потвърждаване от страната на действията без представителна власт, въпреки представеното изрично пълномощно, но без ясно посочване на брачни искове, производството по насрещните искове не подлежи на прекратяване.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. Обжалваните прекратителни определения следва да се отменят и делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 23.10.2024 г., гр.д. № 14715, СРС, 86 с-в в частта, с която се прекратява производството по предявения от Г.
В. Ф. първоначален иск за развод, както и определение № 47573 от 21.11.2024 г. по същото дело, с което се прекратява производството по предявения от Р.П.
Ф.а насрещен иск.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4