Решение № 1538 от 09.05.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9942/2022
- Вид
- Решение № 1538
- Подписан
- 09.05.2023
- В сила
- 03.06.2023
- Състав
- Насуф Исмал
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 200, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 200, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 128, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1538 гр. Варна, 09.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110109942 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Р. П. М., против "С. П." ООД осъдителен иск с правно основание по чл. 200, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 300 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания, причинени в резултат на настъпила на 09.09.2021 г. трудова злополука в с. Г. М., обл. С., ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата на настъпване на злополуката – 09.09.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.
Твърди се в исковата молба, че ищецът и ответникът са страни по трудово правоотношение, учредено въз основа на трудов договор № 17/20.04.2021 г. Сочи се, че съгласно сключения между страните договор, ищецът заемал длъжността „работник, строителство“, с месторабота в гр. В.. Поддържа се, че със заповед за командировка от 03.09.2022 г. ищецът бил командирован за периода от 07.09.2021 г. до 17.09.2021 г. на обект в с. Г. М., С. област, където се осъществявала дейност по демонтаж на технологично оборудване. Твърди се, че при извършване на демонтажни работи от страна на служители на ответното дружество, били демонтирани решетки, изпълняващи функцията на под, по който се придвижвали работниците на обекта. Излага се, че решетките представлявали метална площадка, изградена от последователно заварени метални платна с размер 1м/1м, като същите били част от съществуваща метална конструкция, осигуряваща достъп до лаборатория и стълбище. Сочи се, че след демонтажа се наложило конструкцията да бъде изградена отново и същата да бъде използвана за достъп до „лаборатория за контрол на качеството", част от гореописания строителен обект, от където следвало да се изнесе технологично оборудване. Твърди се, че при повторния монтаж на металните платна, служителите на „С. П." ООД не положили дължимата грижа, за да ги закрепят достатъчно стабилно, а ръководните служители, отговарящи за строителния обект, не осигурили здравословни и безопасни условия на труд, като позволили преминаването на работници по недобре фиксираната метална конструкция.
1
Излага се, че на 09.09.2021 г. около 13:30 ч. ищецът, заедно с друг служител при ответното дружество, се придвижвали по металната площадка, докато изнасяли хладилник от обекта, като при преминаването им една от решетките под краката на ищеца поддала, като се отместила от мястото, на което била поставена, вследствие на което се образувала дупка в конструкцията, през която ищецът паднал върху бетонната основа, намираща се под конструкцията от 7,30м височина. Сочи се, че ищецът е нямало как да знае за компрометираната конструкция, тъй като последният не е участвал в дейността по нейния демонтаж и повторен монтаж, нито можел да прецени дали дейността е извършена съобразно изискванията за безопасност, тъй като нямал необходимата квалификация за това.
Сочи се, че вследствие на инцидента на ищеца били причинени изключително тежки телесни увреждания, а именно: тежка черепно-мозъчна травма, фрактура на основата на черепа, фрактура в дясно темпорално и в дясно париетално, контузия на мозъка, травматичен САК, фрактура на зигоматичната кост в дясно, фрактура на десен максиларен синус, фрактура на дясно бедро, фрактура на лява гривнена става. Излага се, че пострадалият бил приет в лечебно заведение в коматозно състояние, неадекватен, неконтактен, в тежко увредено общо състояние, като било извършено поставяне на гипсова шина и открито наместване с вътрешна фиксация чрез поставяне на метални импланти.
Твърди се, че ищецът бил в кома в продължение на няколко дни, през което време съществувала постоянна опасност за живота му, а към настоящия момент същият продължавал да е в тежко увредено състояние, напълно неработоспособен и в невъзможност да се обслужва самостоятелно, като му се наложило да ползва инвалидна количка и комбиниран тоалетен стол.
Излага се, че ищецът от 11 месеца бил в болничен, като се очаквало да бъде определена дата на инвалидизация и процент неработоспособност от ТЕЛК, вследствие на тежката черепно-мозъчна травма. Твърди се, че в резултат на инцидента бил нарушен говорът на ищеца, както и опорно-двигателните функции на крайниците му, като отделно от горното инцидентът се отразил тежко и на психическото състояние на последния, който станал емоционално нестабилен и изпаднал в тежка депресия, доколкото не можел да се придвижва и обслужва сам и имал нужда от постоянна грижа и съдействие от близките си.
Твърди се, че инцидентът бил приет за трудова злополука с разпореждане № 5104-03203 от 15.11.2021 г. на ТП на НОИ - В., влязло в сила на 04.12.2021 г.
Сочи се, че сключените от работодателя застраховки „Задължителна трудова злополука“ и „Професионална отговорност на участниците в проектирането и строителството“ не покривали риска „неимуществени вреди“, поради което не били налице изплатени суми, които да бъдат взети предвид и приспаднати от търсеното обезщетение.
Излага се, че не била установена вина у пострадалия работник за настъпването на злополуката, поради което не били налице основания за намаляване на обезщетението поради съпричиняване.
С оглед тежестта на уврежданията, обстоятелството, че не се очаква възстановяване на работоспособността на ищеца и отпадане нуждата от чужда помощ, както и предвид възрастта на последния, по същество се моли искът да бъде уважен изцяло.
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който се излагат съображения за допустимост и частична основателност на предявените искове.
Ответникът не оспорва, учредената трудовоправна връзка между него и ищеца и настъпилата на 09.09.2021 г. трудова злополука, но твърди, че същата е настъпила в резултат на проявена от ищеца груба небрежност при изпълнение на възложената му работа, а именно проявено невнимание при пренасянето на обзавеждането по указания му маршрут 2 върху металната скара, при положение че той самият е участвал в изграждането на подобни скари и пренасянето на различни материали и обзавеждане на процесната лаборатория.
Излага, че работникът е бил инструктиран за условията на труд на строителния обект, за работата, която следва да изпълнява, както и за рисковете при работа на височина, поради което същият е могъл да предвиди настъпването на неблагоприятните последици, като непредвиждайки го е допринесъл за настъпването на злополуката.
По същество моли съдът да отхвърли частично предявените искове, като редуцира размера на търсеното обезщетение поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
В хода на проведеното о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява лично. Чрез адв.
С. Ж. поддържа исковата молба. Доразвива своите доводи за уважаване на претенциите му в депозраните писмени бележки.
Ответникът, редовно призован за същото о.с.з., представлява се от адв. Н. С., чрез който поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба, отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото страните не спорят по фактите, а по отношение на правните последици от тези факти, които се констатират по несъмнен начин и от ангажираните писмени документи, надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК, гласни и експертни доказателства.
Фактите по делото са следните:
От приобщения трудов договор № 17 от 20.04.2021 г. /л. 20/ се установява по несъмнен начин, че страните в настоящото производство са страни и по трудов договор, сключен на 20.04.2021 г., като ищецът е заемал длъжността „работник, строителство с код по НКПД: 93120003“ срещу насрещното задължение на ответника да заплаща уговореното трудово възнаграждение. Мястото на работа е договорено да е в гр. В..
Видно е от представената на л. 23 заповед, че ищецът за периода от 07.09.2021 г. до 17.09.2021 г. е командирован до с. Г. М., обл. С. със задача „демонтаж на конструкции“.
От ангажираната длъжностна характеристика на ищеца /л. 21/ е видно, че последният в ежедневната си работа при изпълнение на задълженията си е подчинен на техническия ръководител.
Безспорно е, че на 09.09.2021 г. ищецът е претърпял злополука, която е декларирана от ответника като трудова и е призната като такава с разпореждане № 5104-03-203 от 15.11.2021 г. на НОИ ТП – гр. В. /л. 9/.
Видно е, че административният акт е съставен въз основа на протокол № 5103-22-12 от 25.10.2021 г. за разследване на злополуката от осигурителя. От официалния свидетелстващ документ /л. 16/, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила по арг. от чл. 179, ал. 1 от ГПК, се констатира по несъмнен начин, че на 09.09.2021 г. около 13.30 часа ищецът и лицето В. В. Т. са изнасяли хладилник като част от дейностите по „демонтаж на технологично оборудване, машини, съоръжения и складово стопанство“ на обект, находящ се в с. Г. М., общ. Г. М., обл. С., от лабораторията за контрол на качеството.
При изнасянето на хладилника, придвижвайки се по метална площадка, изградена от последователно заверени метални платна 1м/1м, част от съществуваща метална конструкция за достъп до лаборатория и стълбище, ищецът пада от около 7,30м височина на ниво терен.
Работодателят е допуснал ищецът до работа при пренасяне на хладилник, без да е предприел мерки за отстраняване, ограничаване или намаляване на опасността за живота здравето на работещите, като не е осигурил преминаването по метална площадка, изградена от 3 последователно заварени метални платна, намиращи се на височина 7,30м, част от метална конструкция за достъп до лаборатория и стълбище, да се осъществява без допълнителни рискове от падане от височина, като не е осигурил защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост.
От заключението по назначената СМЕ, изготвена чрез проведени прегледи и изследвания както на ищеца, така и на ангажираната по делото медицинска документация, се констатира, че свързаните с инцидента травматични увреждания се обобщават в диагнозата съчетана травма /политравма/, изразяваща се със следните увреждания:
- фрактура на черепни кости, ангажиращи покрива базата и лицевия отдел в дясно; кръвоизлив под съдовата мозъчна обвивка;
- контузия на мозъчното вещество;
- кръвоизлив в костните кухини на черепните кости;
- контузия на бял дроб в дясно;
- фрактура на дясно бедро и фрактура на лява гривнена става.
Механизмът на причиняване на изброените увреждания включва директни удари и общо сътресение на тялото, които механизми са характерни за падане от голяма височина.
По своя вид и локализация по-голямата част от нараняванията са разположени едностранно, по една плоскост в дясно, което показва осъществен удар върху широка площ по дясната странична повърхност на тялото. Фрактурата в лявата гривнена област, която не е точно прецизирана като локализация в медицинската документация, вероятно е получена по индиректен механизъм /предвид анатомичната област/ и също би могла да се включи като резултат на посочените травмиращи механизми при падане. Всичко от гореизброените наранявания по вид и разположение показват съответствие между механизма на причиняване и този, описан при конкретния инцидент и могат да се приемат като пряка последица на падането.
Констатира се още от експертното заключение, че черепно-мозъчната травма, обединяваща по-голямата част от наличните увреждания, а именно фрактура на черепни и лицеви кости, кръвоизлив под мозъчните обвивки и контузия на мозъка са обусловили продължително коматозно състояние и са наложили възстановяване и поддържане за определен период от време на основни жизнени функции. Това състояние се определя от вещото лице с медико-биологичния квалификационен признак постоянно общо разстройство на здравето опасно за живота. Установява се още, че опасността за живота е преодоляна в случая чрез активна медицинска дейност в условията на клиника по реанимация и интензивно лечение. Към преодолените животозастрашаващи състояния в случая може да се разгледа и контузията на белия дроб. Във връзка с черепно-мозъчната травма към настоящия момент са налични остатъчни нарушения, свързани със затруднения в зрението на дясното око и говора. Фрактурата на бедрената кост е обусловила трайно затруднение на десния долен крайник за период от около 4-6 месеца. Възстановяването на нормалната структура на костта е с помощта на оперативна интервенция и остеосинтезни материали, които към настоящия момент не са отстранени, но предстои да бъдат.