Решение № 1240 от 30.10.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1240 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четИ.десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20221000503110 по описа за 2022 година

С решение № 2139 от 02.08.2022 г. по гр. д. № 9511/2021 г., СГС, І-26 св, ОТХВЪРЛЯ иска на С. Й. Т. срещу "Център за спешна медицинска помощСофия град", за заплащане на сумата от 30 000 лв., предявен като частичен иск от 200 000 лв., ведно със законната лихва от 9.01.2019 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сина й Й. С. Т., на 11 г., починал на ******** г.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата С. Т.. Твърди, че решението е постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила. Подчертава, че в доклада по делото (л. 61) е прието, че детето е пристигнало живо в ЦСМП, а мотивите на решението противоречат на това.

Сочи, че в решението не е съобразено, че длъжностната характеристика на лекар в ЦСМП и на лекар от филиал на ЦСМП е еднаква. Намира, че съдът неправилно и избирателно е кредитирал едни, а невъзприел други свидетелски показания. Изрично подчертава, че сведенията на св. Д., че се притеснявала от саморазправа от роднините на детето и поради това казала на диспечера, че пациентът е още жив, са неверни. Счита, че липсата на обезпеченост от екипи, които да отговарят на изискванията на медицински 1 стандарт „спешна медицина“ е в пряка причинна връзка с леталния изход, тъй като ако в центъра е имало лекар, той е можел да направи трахеотомия.

Подчертава, че са налице незаконосъобразни действия по разрешаване на отпуски, което е довело до липса на кадрова обезпеченост във филиала на СМП – нарушение на раздел ІV, т. 4 от Наредба № 3 от 6.10.2017 г. медицински стандарт „Спешна медицина“. Като се позовава на т. 1 от същия раздел, жалбоподателката твърди още, че липсата на линейка и шофьор (който бил командирован в друг филиал) също са предпоставка за фаталния изход.

Сочи, че незаконосъобразно не са подсигурени стационарни спешни екипи и наземни транспортни средства и не е имало възможност детето да бъде откарано до УМБАЛ „ИСУЛ“ ЕАД. Подчертава, че първата насочена линейка не е имала необходима апаратура за трахеотомия и ларингоскопия, а втората, която е имала ларингоскоп, е пристигнала със закъснение. Твърди, че манипулацията трахеотомия е можела да се извърши в общи условия и животът на детето да бъде спА.. Сочи, че е налице нарушение и поради факта, че служителите на ответника не са съставили реанимационен лист, въпреки проведените реанимационни процедури. Моли да се отмени решението и да се уважи жалбата, респ. исковата претенция, като се присъдят разноски.

Ответникът „Център за спешна медицинска помощ София“ оспорва жалбата. Твърди, че смъртта на пациента е била неизбежна и твърдението, че той е можел да бъде спА. с интубация с ларингоскоп е несъстоятелна, тъй като в случая е следвало да се реагира до петата минута, което време е било изгубено. Сочи, че при постъпването на детето е установено нулево кръвно налягане. Възразява срещу оплакването, че св. Д. е ползвала бележки, като подчертава, че това е било установено от съда при разпита й и не се отразява на достоверността на показанията. Поддържа тезата, че наличието или липсата на лекарски екип и линейка във филиала не би могло да се отрази на крайния летален изход за пациента поради бързото развитие на асфикцията и поради загубата на време. Позоваването на липса на апаратура в първата линейка, пристигнала във филиала с д-р Д., намира за нелогично, тъй като в този момент детето вече е било починало. Подчертава, че дежурствата са били на три смени по 8 часа и двама лекари не са били по график на смяна. Сочи, че реанимационни листове не следва да се съставят, тъй като реанимационни процедури не са били провеждани. Възразява срещу доказателствените искания.

2

Третото лице помагач на страната на ответника ЗАД „ДаллБоГГ: Живот и Здраве“ ЕАД оспорва жалбата, като намира, че леталният изход е настъпил твърде бързо за да може да бъде предотвратен и същият не се дължи на виновни действия или бездействия на лекарите. Подчертава, че според заключението на СМЕ ларингоскопия може да се извърши от анестезиолог преди интубация за обща упойка след подготовка с премедикаменти или след локална анестезия. Подчертава, че от лекарите се дължи надлежно поведение, а не резултат и намира, че всички изискуеми от закона действия са били извършени. Оспорва доказателствените искания.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищцата С. Й. Т. твърди, че на 09.01.2019 г. около 14 ч. синът й Й. С. Т., на 11 г., глътнал пионка от игра "Не се сърди човече". Детето било откарано във Филиал на ЦСМП в кв. Ботунец, като за това уведомили на тел.112. Във филиала нямало лекари (били в отпуска), а имало само медицинска сестра, която подала кислород с маска, но той се изчерпал, а състоянието на детето се влошило. Сестрата отказала да направи изкуствено дишане, но звъняла на медицинските екипи да побързат, тъй като състоянието на пациента рязко се влошило. В 14.34 ч. пристигнала линейка с ръководител д-р Д., която предприела животоспасяващи мероприятия, а в 14.54 ч. пристигнала втора линейка с ръководител д-р П.. Въпреки извършените от последната реанимационни мероприятия, детето починало. Ищцата твърди, че причина за смъртта на детето й са противоправните действия и бездействия на служителите на ответника. Изтъква, че такива са липсата на подсигурен персонал във филиала, липсата на достатъчно кислород за обдишване, бронхоскоп и дефибрилатор. Твърди, че сестрата и лекарите не са предприела нужните действия за екстракция на чуждото тяло от дихателните пътища на детето, не е обдишвано достатъчно време с кислород, не е извършена бронхоскопия, електростимулация с дефибрилитор, сърдечен масаж, изкуствено дишане и трахеотомия. Отделно от това сочи, че не е съставен реанимационен лист. Ищцата посочва, че е била много близка с детето си, 3 отглеждала го сама и не можела да превъзмогне загубата му, като за тези неимуществени вреди претендира заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. (част от обща сума в размер на 200 000 лв.), ведно със законната лихва от 9.01.2019 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът Център за спешна медицинска помощ гр. София оспорва предявения иск. Изтъква се, че първият сигнал е подаден в ЦСМП на 9.01.2019 г. в 14.02 ч. и в 14.06 ч. е ангажиран първия свободен екип на д-р Д. като сигнал с код „червено“. В 14.22 ч. пациентът е докаран от близки във филиала на ЦСМП в кв. Ботунец. При пристигането на първия екип в 14.38 ч. на място във филиала е установено, че пациентът е с цианоза, трайно разширени зеници, липса на пулс и дишане. Предприети били реанимационни действия, но пристигналия в 14.54 ч. втори екип на ЦСМП е потвърдил смъртта. Сочи се, че на 9.01.2019 г. екипът на филиала в кв. Ботунец е бил в платен годишен отпуск, но дейността му е била поета от всички екипи на ЦСМП София.

Ответникът твърди, че още при пристигането на лекарите пациентът е бил починал, като е докаран в агония. Евентуално, възразява против размера на претендираното обезщетение.

Третото лице помагач на страната на ответника ЗАД „Далл Богг: Живот и Здраве“ АД оспорва иска. Счита, че лекарската помощ е късно потърсена.

Намира, че лекарите и персонала на ответника са спазили всички правила и добри клинични практики съгласно медицинските стандарти по спешна медицина. Оспорва неимуществените вреди и размера, както и причинната връзка. Въвежда възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД по отношение на ищцата, като посочва, че ищцата, като родител на починалото дете, не е упражнила надзор и грижа за детето, в противоречие на задължението си по чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила на детето.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че ищцата Т. е майка на починалото на ******** г., сряда, дете Й. Т.. Пред настоящата инстанция фактите, относно подаването на сигнала и движението на екипите не се оспорват, и в тази част съдът приема за установено, че в 14.02 ч. е подаден сигнал на телефон 112 в РКЦ на ЦСМП София за "дете глътнало предмет, не може да диша, повръща кръв", както и че 4 е припаднало. В 14.07 ч. сигналът е предаден на медицински екип - д-р Д. и водач на линейка, който екип веднага е тръгнал от кв. Горна Баня към ж.к.

Ботунец. В 14.12 ч. роднините на детето са уведомили, че са откарали детето в болницата на Ботунец, но те са били предупредени, че там има само сестра, но не и лекар, а екипът на д-р Д. е насочен към филиала. В 14.23 ч. в РКЦ се е обадила сестрата, работеща във филиала, за да разбере докъде е стигнала изпратената към нея линейка. Съобщила е, че ситуацията е спешна, че детето слабо диша, че е в безсъзнание, че кръвното му е ниско, не е успяла да хване венозен път. Пет минути по-късно служителят от РКЦ се е свързала с д-р Д., като я е уведомила за получената от сестрата информация, а лекарят е съобщил, че тя не разполага с ларингоскоп и не може да интубира, и че ще транспортира детето до ИСУЛ, УНГ. По време на този разговор, служителят на РКЦ се е свързал с д-р П., педиатър в ЦСМП, за да установи къде се намира и дали може да тръгне към Ботунец. Д-р П. е съобщила, че се намира в с.

Железница, товари болни. В 14.28 ч. сестрата от Ботунец се е свързала с РЦК и е попитала докъде е стигнала линейката, като е съобщила, че детето вече е спряло да диша. В 14.33 ч. служителят на РЦК се е свързал с д-р П. и й е съобщил, че трябва да тръгне за Ботунец, тъй като д-р Д. още не е стигнала и е предала наличната информация за състоянието на детето. Д-р П. е казала, че те не биха могли да помогнат, а трябва да го откарат. В 14.34 ч. РКЦ се е свързал с филиала в Ботунец, за да провери дали екипът на д-р Д. е пристигнал, а сестрата е уведомила, че все още не е пристигнал и че "детето си отива". В 14.39 ч. служителят от РКЦ отново проверява при сестрата в Ботунец дали д-р Д. е пристигнала. Сестрата съобщава, че д-р Д. все още не е пристигнала, че кислород няма в бутилката, както и че не е поставила система на детето, тъй като вените са колабирали. В 15.01 ч. от РКЦ са се свързали с 5 РУ на полицията с искане да изпратят хора в Ботунец. В 15.03. водачът на първата линейка е сигнализирал РКЦ, че са направили реанимация на детето, че то е починало и са поискали да бъде изпратен патрул.

Установява се, че в процесния ден в ЦСМП са работили 16 екипа, 2-ра, дневна смяна. Отделно 16 екипа дневна смяна е имало и във филиалите на центъра, един от които е в кв. Ботунец. От получени 225 сигнала за посещения на адреси на 9.01.2019 г., екипите са изпълнили 181 повиквания и са оставили за следващата смяна 13 повиквания. В процесния филиал за конкретния ден медицинската сестра е била препратена от друго работно място.

5

В показанията си св. Л. Д., разказва, че в деня на нещастните събития, била изпратена от Филиала в гр. Нови Искър във Филиала в Ботунец, тъй като там нямало персонал. Разказва, че има опит от 45 години като медицинска сестра. Сочи, че след 14.00 ч. в центъра било донесено безжизнено дете, с цианоза, без признаци на живот, без пулс и дишане, в разширени зеници, а при измерване кръвното било 0 и не можело да се хване венозен път. Данните за състоянието на детето от близките, които го довели, били хаотични – изпило нещо, изяло нещо, епилепсия, глътнало пионка. Свидетелката приложила метода на „Хайнлих“, навела го от кръста, тупала детето по гърба. Според сестрата било безсмислено да подава кислород, но го правила за успокоение на роднините, но и кислородът свършил. Посочва, че се страхувала за себе си, тъй като имало присъствие на много хора и понеже ситуацията била много напрегната. Когато дошла линейката, свалили бутилка кислород, но лекарят установил смъртта на детето. Според показанията не казали на роднините за смъртта, а продължили реанимационните дейности и масажа. Вторият пристигнал екип също установила смъртта на детето, но едва два когато дошла полиция казали на роднините. Разказва, че никой не е правил на детето изкуствено дишане, като пояснява, че такова се прави при проходими дихателни пътища. Според свидетелката Д., детето е било доведено във филиала мъртво, като обяснява, че при обаждане в централата казала, че детето диша слабо, тъй като роднините са се били натрупали около нея и тя не е могла да каже, че е мъртво и настоявала екипите да идват по-скоро, защото я било страх. Свидетелката дава описание на трахеотомията, но посочва, че това не е сестринска манипулация, а се прави от лекар в болница, стерилно, с поставяне на упойка.