Решение № 262872 от 01.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 01.09.2022 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА

МАВРОВА при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 9305 по описа за 2020 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.

Ищецът

П.Е.И. твърди, че е предоставил на Л.С.Б. заем в размер на 211 000 евро, като предаването на сумата е удостоверено в подписания между страните договор за заем на 30.07.2015 г., нотариално заверен. Твърди, че в деня на подписване на договора за заем, за обезпечаването му в полза на ищеца са учредени две договорни ипотеки – едната обезпечаваща дълга до 20 000 евро, а другата обезпечаваща дълга до размер от 100 000 евро. В исковата молба се поддържа, че впоследствие ответникът не е изпълнил уговорката да учреди трета договорна ипотека, в резултат на което вземането по договора за заем от 30.07.2015г. остава необезпечено до пълния размер от 211 000 евро.

Поддържа, че съгласно чл. 2 от договора, заемателят се е задължил да му върне заетата сума, в срок до 30.07.2017 г. В чл. 4 от договора за заем, е постигната договорка, че заемодателят има право на 8 % лихва на годишна база. Ищецът поддържа, че на 22.03.2016 г. му е върната по банков път част от заемната сума, а именно 20 000 евро, като това е единственото плащане по договора, което обуславя правния му интерес от предявяване на иск.

Поддържа, че в законоустановения едномесечен срок от връчване на възражението срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по гр.д. № 3878/2020 г. на СРС, 126 с-в, е депозирана настоящата искова молба.

Ето защо, ищецът

П.Е.И. моли съда, да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът Л.С.Б. му дължи следните суми: 191 000 евро, представляваща остатък от незаплатена главница по договор за заем от 30.07.2015 г.; ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 27.01.2020 г. до окончателното плащане;

10 900 евро, представляваща договорна лихва върху цялата главница от 211 000 евро, на база 8 % годишна лихва, за периода 30.07.2015 г. до 22.03.2016 г.; 58 770 евро, представляваща договорна лихва върху остатъка от главницата от 191 000 евро, на база 8 % годишна лихва, за периода от 22.03.2016 г. до датата предхождаща датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 26.01.2020 г.

Ответникът Л.С.Б. в депозираният отговор по реда на чл. 131 ГПК, оспорва изцяло по основание и размер исковата претенция. Поддържа, че при подписване на договора за заем на 30.07.2015 г. е получил реално единствено сумата от 20 000 евро, която сума му е предадена от заемателя на четири вноски от по 5 000 евро в брой, които суми е получил до 10.08.2015 г. Сочи, че през м. март 2016 г. е върнал на заемодателя получената от него сума, но като това е било негово условие, което му е поставил в края на 2015 г., за да преведе останалата част от договорения кредит.

Оспорва реалното предаване на остатъка от сумата, като сочи че не е съставена разписка и в тежест на ищеца, е да докаже съществуването на договора за заем.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Видно от договор за заем от 30.07.2915 г., сключен между П.Е.И., в качеството на заемодател и Л.С.Б., в качеството на заемател, заемната сума в размер на 211 000 евро е предадена на заемодателя и получена от заемателя. (чл.

1 от договора). Договорът за заем е с нотариална занерка на подписите на страните, извършена от нотариус К.Б., с рег. № 4206 на 30.07.2015 г . Ответникът Л.С.Б. се е задължи да върне заетата сума в срок до 31.07.2017 г. и ще използва даденото за нуждите на семейството си.

В чл. 4 от договора за заем от 30.07.2015 г. е предвидено, че заемателят има право да получи дадената сума пари след изтичане на договорения срок и да получи 8 % годишна лихва върху стойността на даденото.

Установява се от приложеното заповедно производство, че на 27.01.2020 г. е депозирано от П.Е.И. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу Л.С.Б., за вземанията, произтичащи от процесния договор за заем.

На 04.02.2020 г. по ч.гр.д. № 3878/2020г. на СРС, 126 с-в, е издадена заповед за незабавно изпълнение, с която е разпоредено Л.С.Б. да запрати на кредитора П.Е.И. следните суми: 190 000 евро, представляваща подлежаща на връщане заета сума по договор за заем от 30.07.2015 г., ведно със законната лихва от 27.01.2020 г. до изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 10 900 евро върху сумата от 211 000 евро, за периода 30.07.2015 г. до 22.03.2016 г.; възнаградителна лихва в размер на 57 770 евро върху сумата от 191 000 евро за периода 23.03.2016 г. до 25.01.2020 г. и разноски по делото, а именно: 10 196,52 лв. за държавна такса и 6600 лв. за възнаграждение за адвокат.

Настоящето производство е образувано след депозиране на възражение от длъжника по реда на чл. 414 ГПК.

Фактическият състав на иска по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, произтича от следните обстоятелства: наличие на постигнато съгласие между страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума и предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.

Настоящият състав, съобразявайки клаузите на договора за заем от 31.07.2015, с нотариална заверка на подписите от същата дата, приема че се установява наличието на заемно правоотношение между страните по делото, като споразумението обективира изявление за предаване, съответно получаване на заемната сума, в общ размер на 211 000 евро., в брой, преди подписването му.

В тази връзка съдът взе предвид и решение № 235 от 27.09.2016 г. по гр.д. № 1362/2016 г. на ВКС, IV Г.О. , в което е изяснено, че съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер. Реалният елемент – получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението „да върне”, а не „да даде” нещо. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да установи отрицателния факт на неполучаването.

Съгласно чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, ако това е уговорено писмено, както в процесния случай – чл. 4 от договора за заем, заемателят дължи лихва. Въз основа на клаузата от договора, и доколкото от страна на ответника не са ангажирани доказателства за връщане на заетата сума, освен безспорното между страните плащане, основателно е претенцията и за възнаградителна лихва.

Следователно са налице всички предпоставки за уважаване на исковата претенция на П.Е.И., и исковете с правно основание по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, следва да бъдат уважени уважен изцяло, като следва да бъде установено, че Л. Божидаров С. дължи вземанията, предмет на заповедта от 04.02.2020 г., предявени в настоящето исковото производство по реда на чл. 422 ГПК.

Относно разноските

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплатят на ищеца разноски, както следва: за производството пред СГС в размер на 10 192,52 лв. за държавна такса и 9 500 лв. за адвокатско възнаграждение, както и разноски за заповедното производство за 10 196,52 лв. за държавна такса и 6600 лв. за възнаграждение за адвокат.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че Л.С.Б., с ЕГН **********,***, дължи

П.Е.И., с ЕГН **********,***, следните суми, представляващи непогасени задължения по договор за заем от 30.07.2015 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 04.02.2020 г., по ч.гр.д. № 3878/2010г., по описа на СРС, 126 състав, както следва:

- 191 000 евро, представляваща остатък от незаплатена главница по договор за заем от 30.07.2015 г.; ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 27.01.2020 г. до окончателното плащане;

- 10 900 евро, представляваща договорна лихва върху цялата главница от 211 000 евро, на база 8 % годишна лихва, за периода 30.07.2015 г. до 22.03.2016 г.;

- 58 770 евро, представляваща договорна лихва върху остатъка от главницата от 191 000 евро, на база 8 % годишна лихва, за периода от 22.03.2016 г. до датата предхождаща датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 26.01.2020 г.

ОСЪЖДА Л.С.Б., с ЕГН **********,*** заплати на П.Е.И., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за производството пред СГС в размер на в размер на 10 192,52 лв. за държавна такса и 9 500 лв. за адвокатско възнаграждение, както и разноски за заповедното производство в размер на 10 196,52 лв. за държавна такса и 6 600 лв. за възнаграждение за адвокат.

Решението може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

СЪДИЯ: