Решение № 98 от 10.05.2022, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Ботевград, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Ц. П. при участието на секретаря М. К. П. като разгледа докладваното от Н. Ц. П. Административно наказателно дело № 20221810200151 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Електронен фиш серия К № ******* издаден от ОДМВР-София, с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Г. Б. Б., ЕГН ********** е наложена „глоба” в размер на 100 (сто) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

Становищата на страните:

В подадената жалба от Г.Б. е описано искане за отмяна на така издадения Електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен. Според въззивника описаната във фиша фактическа обстановка не отговоря на действителната, тъй като в ЕФ е посочена като разрешена скорост 50 км/ч, а в снимковия материал и протокола за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 29.10.2020г., се сочи, че на процесното място ограничението на скоростта е 80 км/ч.

Въззивният жалбоподател редовно призован за съдебни заседания, се явява лично. Поддържа изцяло жалбата и моли съда да отмени обжалвания ЕФ НП като незаконосъобразен и неправилен.

1

Ответната страна ОД на МВР- София редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание. Постъпила е писмена защита, чрез гл. юрик. Р. Радев, с която моли Съдът да остави без уважение жалбата на жалбоподателя като неоснователна и недоказана.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и въвежда възражение за прекомерност на разноските на противната страна.

Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Според процесния ЕФ на 29.10.2020г. в 22.47 часа, в Софийска област, общ ина Ботевград по автомагистрала Хемус, км. 42+750 с посока на движение към гр.Варна, при ограничение от 50 км/ч, въведено с пътен знак В-26, с МПС Ф.Д., с регистрационен номер ********, собственост на ЕТ „Б.т.-Г.Б.“, е извършено нарушение за скорост от Г. Б. Б. – законен представител на ЕТ „Б.т.-Г.Б.“, установено и заснето с автоматизирано техническо средство „TFR1-M”, при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч., е отчетена скорост на движение на описания автомобил от 72 км/ч, като след приспадане на допустимата грешка/толеранс от 3 км при измерване на скоростта е установена превишена стойност на скоростта 22 км/ч.

След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол, рег. № р-6172/03.11.2020 г. /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 г. /.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на ЕТ „Б.т.-Г.Б.“.

По делото липсват данни кога електронният фиш е бил връчен на собственика на автомобила.

По делото липсват данни на основание чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представила писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

2

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: протокол от проверката на мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”; заповед № 8121з172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, снимков материал, протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на дата 29.10.2020г., справка за собственост на МПС, отговор-справка от ОПУСофия, ведно със схема, които следва да бъдат кредитирани без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си.

По пътя на служебното начало, въззивният състав е поискал и получил писмена справка от Директора на Областно пътно управление – София, от която се установява, че към датата на извършване на нарушението /29.10.2020г./ при км 42+750 в посока към гр.Варна е действал знак В 26 /ограничение с 80 км/ч/, поставен на км 41+220 и с обхват на действие до км 42+762.

От приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установяват видът на мобилната система, и обстоятелството, че същата е одобрена съобразно нормативните изисквания с дата на издаване на удостоверението 24.02.2010г. и срок на валидност на същото - 24.02.2020г. По делото са представени данни за осъществена последваща проверка по смисъла на чл. 43 от Закона за измерванията /ЗИ/ с дата 19.11.2020г. с протоколен номер № 3.40.20. Резултатите от проверката установяват съответствие на одобрения тип АТСС.

От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя. Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и 3 регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

От правна страна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Тъй като по делото няма данни електронния фиш да е бил връчен на жалбоподателя и тъй като липсва яснота кога той въобще е научила за него, то съдът приема, че жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП и е допустима. Подадена е също така и от процесуално легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателят е визиран като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП.

Разгледана съображения: по същество, жалбата е основателна по следните

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/мобилната система за видеоконтрол „TFR1-M”, с каквито съгласно чл. 189, ал. 4 /изм., ДВ, бр. 54 от 2017 г, в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 /нова, ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат 4 нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология съгласно удостоверение № 10.02.4835. Съгласно чл. 30 от ЗИ срокът на валидност на одобрения тип средство за измерване е десет години, но съгласно ал.5 на същия член когато срокът на валидността на одобрения тип средство за измерване е изтекъл и то се намира в употреба, ако отговаря на характеристиките указани в закона то се счита за одобрен тип.

Раздел 3-ти на същия закон предвижда осъществяването на първоначални и последващи проверки от страна на оправомощени лица от Българския институт по метрология, чрез които да бъде установена годността на съответния тип средство за измерване.

Посочения по делото АТСС е преминал такава последваща проверка, в чието заключение е отразено, че конкретното средство съответства на одобрения тип. Следователно е било годно по смисъла на чл. 30, ал.5 от ЗИ.

Тези документи удостоверяват, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип TFR1-M1, е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това Съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.

5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено 5 средство в тази насока представлява приложената снимка клип № 12111, в която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, както и скорост на движение на заснетото превозно средство. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно автомобилът визиран в електронния фиш, заснет при отдалечаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.

В обжалвания ЕФ ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е извършено от законния представител на юридическо лице, собственик на МПС-то, видно от постъпилата по делото справка за собственост, тоест субектът е установен надлежно и правилно. Съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗДвП административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение се носи от водача на автомобила, като в нормата на чл. 188, ал.1, изр.2 от с.з. е предвидено и изключение от този принцип, като тази отговорност носи собственика, ако не посочи на кого е предоставил МПС. Това е законоустановена оборима презумция, водач на автомобила, с който е извършено конкретно административно нарушение, е неговият собственик, като и е уредил правния способ за оборване на тази презумция – посредством подаване на декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, което в случая не е сторено, а и жалбоподателят не твърди друго лице да е управлявало автомобила.

Обжалваният електронен фиш съответства и на утвърдения със заповед № 8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г. на Министъра на МВР образец, носи лимитивно установеното в нормата на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено 6 нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.