Решение № 662 от 03.06.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 662 гр. Пазарджик, 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20245220104212 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. А. А. и Н. В. М. срещу Д. В. А., малолетен и представляван от майка си В. Н. К., за разваляне до размер 1/4 + 1/2 идеални части поради неизпълнение на договор, сключен на 29.04.1991 г., с който двамата ищци прехвърлили на бащата на ответника – негов наследодател, срещу задължение за издръжка и гледане притежаваните от тях дялове в недвижим имот – дворно място с масивна жилищна сграда в гр. С..

В исковата молба се твърди, че на 26.11.2007 г. двамата ищци заедно с Д. А. и В. А. прехвърлили на бащата на ответника В. А., техен брат и племенник, своите общо 11/12 идеални части от имота срещу задължението на приобретателя да осигури гледане и издръжка на прехвърлителите, докато са живи. През 2015 г. починала В. А. – майка на Н. и баба на Н. и В. А.и, а през август 2023 г. починала и Д. А. – майка на последните двама. На 28.01.2023 г., преди майка си, починал и В. А., оставяйки за наследник малолетния си син.

Няколко години преди смъртта си А. се разделил и впоследствие се развел със съпругата си. Според ищците със смъртта на приобретателя настъпва 1 обективна невъзможност за изпълнението на договора занапред, доколкото той не може да бъде изпълняван от малолетния наследник или от трето лице.

Той обаче не се разваля по право, и от това следва интересът на ищците от иска.

Ответникът представя отговор, с който оспорва иска по основателност.

Заявява, че за дяловете на прехвърлителката В. А. искът е погасен с 5-годишна давност, считано от нейната смърт. По отношение на задължението да се гледат и издържат двамата ищци заявява, че на заявеното основание за невъзможност за изпълнение искът е неоснователен – следва ясно да се разграничи хипотезата на невъзможност за изпълнение от правото да се иска разваляне поради неизпълнение. Сочи, че съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. В случая обаче смъртта на длъжника В. А. и наследяването му от неговия син не попада в хипотезата на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД.

В първоначалната искова молба са изложени доводи за това, че при смърт на приобретателя по договора за издръжка и гледане не настъпва прекратяване на договора по право (което има отношение към развалянето поради неизпълнение), и в същото време – че починалият приобретател не може да бъде заместен от наследника си. Като е счел тези доводи за сочещи известна неяснота в самите твърдения на ищците, наред с позоваването им едновременно на чл. 87 и чл. 89 от ЗЗД, съдът е дал указания да уточнят твърденията си. С допълнителна молба от 02.04.2025 г. ищците са потвърдили, че считат изпълнението за частично невъзможно в частта за времето след смъртта на наследодателя, като освен невъзможността за заместване на длъжника от трето лице, на която се позовават в първоначалната искова молба, са посочили още една причина според тях за невъзможност за изпълнение – малолетната възраст на наследника Д. А.. Така самата невъзможност се обосновава от ищците с две различни, независими едно от друго фактически твърдения - „от изложеното дотук е видно и разбираемо, че починалият приобретател категорично не ще може да бъде заместван от други лица или от неговия наследник“ (в първоначалната искова молба) и „невъзможно от ответника поради малолетната му възраст като наследник на приобретателя“ (в молбата от 02.04.2025 г.), в отношение на кумулативност – ищците твърдят едновременно и двете причини за невъзможност. Причината да е видно и 2 разбираемо, че приобретателят не може да бъде заместван от други лица, е формулирана в исковата молба по следния начин: „тук е мястото да отбележа, че за да сключа процесния договор, имах предвид личността на приобретателя, неговите лични качества, бях мотивиран от тях, приемайки, че не ще може да бъде заместен от други лица“ - като това изявление, въпреки употребения мъжки род, единствено число, очевидно се отнася и за двамата ищци.

Погрешна е дадената в определението по чл. 140 от ГПК квалификация на иска по чл. 87, ал. 3 от ГПК, като съдът е пропуснал след последвалите уточнения, че се твърди именно невъзможност за изпълнение за периода след смъртта на изпълнителя по договора, да посочи вярната квалификация, а именно чл. 89, изр. 2 от ЗЗД . Този пропуск не се отразява на подлежащите на доказване факти и тежестта за доказването им, а в хода на делото след уточнението не е имало неясноти относно твърденията на ищците.

В течение на производството и в представените писмени защити страните поддържат становищата си.

Ищцовата страна излага доводи за това, че наследниците на кредитора могат да искат разваляне, ако по отношение на него задължението не е било изпълнявано приживе; сочи какво следва да съдържа изпълнението и че трябва да се престира всеки ден; че развалянето има обратно действие; позовава се на чл. 135 от ЗЗД във връзка с извършена от приобретателя прехвърлителна сделка. Сочи също така, че до навършването на 14-годишна възраст физичесщите лица са недееспособни и в сключените от тяхно име договори тяхна воля не се съдържа, но те са страни по договора; че правото за разваляне се погасява с 5-годишна давност, считано от смъртта на прехвърлителя; че правото за разваляне възниква от началото на неизпълнението.

Ответната страна в писмената си защита повтаря доводите от отговора на исковата молба и подчертава, че следва ясно да се разграничи хипотезата на невъзможност за изпълнение и тази на неизпълнение, какъвто иск за разваляне не е предявен. Смъртта на приобретателя и наследяването от малолетния му син не попада в хипотезата на чл. 81, ал. 1 от ЗЗД.

Фактическата обстановка по делото се установява еднозначно от писмените доказателства и е следната:

3

На 26.11.2007 г. между двамата ищци Н. А. А. и Н. В. М. и още две техни роднини - В. С. А. и Д. Л. А. като продавачи (прехвърлители) и В. А. А. като купувач (приобретател) бил сключен договор във формата на нотариален акт, по силата на който четиримата прехвърлили на В. А. своите общо 11/12 идеални части от недвижим имот, намиращ се в гр. С. – дворно място с площ 312 кв.м с построена в него жилищна сграда с площ 57 кв.м и лятна кухня с площ 30 кв.м срещу задължението на купувача да им осигури гледане и издръжка и при запазване на правото им да живеят в жилищните сгради, докато са живи.

Имотът е бил собственост на В. А. А., починал през 1982 г., дядо на купувача В. А., като той се е снабдил с нотариален акт за него през 1962 г. - самият нотариален акт не е приложен по делото, но е описан в нотариалния акт за сделката, а видно от дяловете на страните, имотът е бил притежаван в режим на съпружеска имуществена общност със съпругата на А. – В. Л. А. При смъртта на съпруга си тя е запазила своята 1/2 идеална част, отговаряща на дела и в прекратената СИО, а съобразно тогавашните правила на СК от 1968 г. другата 1/2 е наследена от децата на В. и В. А.и – ищцата Н. М. и А. А., починал през м. януари 2007 г., който е баща на ищеца Н. А. и на починалия негов брат В. А. – приобретателя по сделката. Д. Л. А. е съпруга на А. А. и майка на Н. и В. А.и.

В. А. е починала на 10.06.2015 г., а Д. А. – на 03.08.2023 г.

На 28.01.2023 г., след баба си и преди майка си, е починал приобретателят по сделката В. А.. Негов наследник е малолетният му син – ответникът Д. А..

Малолетният Д. живее с майка си В. К., която е била в брак с В. А., сключен през 2011 г. и прекратен през 2015 г.

По делото в открито заседание е поискан разпит на свидетел за установяване на това, че договорът за прехвърляне на собственост срещу издръжка и гледане е сключен „с оглед на личността на изпълнителя“. Според ищцовата страна това означава, че изпълнителят при това положение не може да бъде заменен от трето лице. Ответната страна е възразила, че не следва да се разпитва свидетел, тъй като тя не оспорва, че договорът е сключен с оглед на личността на изпълнителя като син, внук и брат на прехвърлителите, и ищците са се отказали от разпита на свидетел, искайки от съда да обяви за безспорно, че договорът е сключен с оглед на личността на В. А., което искане 4 е уважено.

Би могъл да се постави въпросът дали двете страни, говорейки за договор, сключен с оглед на личността, са имали предвид едно и също съдържание на понятието.

Известно е, че понятието „с оглед на личността“ („intuitu personae”), употребявано и в законодателството (ЗЗД), отразява значението на строго индивидуалните качества на едната страна или отношенията между страните като мотив за сключването на договор. При договорите без оглед на личността се приема, че равностойно изпълнение могат да предложат неограничен кръг лица, стига изпълнението да отговаря на определени стандарти за качество.

Задълженията, уговаряни с оглед личността, могат да бъдат изпълнени по желания от кредитора начин само от едно или в някои случаи - ограничен кръг лица. Такива задължения в общия случай се погасяват с настъпването на субективна невъзможност за изпълнение лично от длъжника.

Конкретно договорът за издръжка и гледане обаче се схваща като договор, при който личността на изпълнителя не е без значение – страните и в частност кредиторът по издръжката и гледането са мотивирани за сключването на договора от своите близки и доверителни отношения, но в същото време се приема, че не е нужно изпълнението да се извършва непременно лично, ако не е специално уговорено. Този договор няма специална уредба у нас и принципите за тълкуването му са изведени в съдебната практика според житейски обичайното. В решение № 20 от 13.09.2019 г. по гр. дело № 2298/2018 г. на IV ГО на ВКС се сочи, че „договорът за прехвърляне на собственост върху имот срещу задължението за издръжка и гледане се сключва с оглед личността на длъжника и изпълнение по договора дължи той.

От това обаче не следва, че така сключеният договор не може да бъде изпълняван от трето лице или че третото лице може да освободи длъжника като изпълни вместо него, но само ако това е станало по поръчение на длъжника". В общи линии това е разбирането и на ВС, изразено в ТР № 30 от 17.VI.1981 г. на ОСГК, на ВКС и на цялата съдебна практика: длъжникът може да бъде заместен от трето лице в изпълнението, но въпреки това индивидуалната връзка на доверие и близост между страните има много поголямо значение за сключването и изпълнението на договор от този вид в сравнение с други договори, които не се считат за такива с оглед на личността 5

(например обикновен договор за изработка).

В този смисъл е несъмнено според този състав на съда, че договорът, подобно на всеки договор от този вид, е сключен с оглед на личността на изпълнителя в изложения по-горе смисъл, а също и че не става дума за разминаване на вложения смисъл в изявленията на двете страни при обявяването на това обстоятелство за безспорно. Това, дали договорът е сключен с оглед на личността (какво е било намерението на страните), е фактически въпрос, а не правен. Разминаването е при извода на ищцовата страна за последиците от определянето на договора като сключен с оглед на личността.

Не се доказа волята на страните наистина да е била В. А. да изпълнява задължението си по договора само лично, без да може да бъде заместен от трето лице. В тази насока има само твърдение в исковата молба, неподкрепено от данните по делото. Подобна уговорка не се съдържа в договора.

Свидетелските показания, които първоначално ищцовата страна поиска за доказване на подобно намерение на страните, не бяха събрани поради отказа на страната от тях. Свидетелски показания поначало не са недопустими за установяване на обстоятелства, които биха имали значение за тълкуването и доизясняването на волята на страните, изразена в договора. В конкретния случай практически се цели доказване със свидетелски показания на уговорка за забрана за заместване в изпълнението, неотразена в писмения текст на договора. Забрана за такова доказване също няма, доколкото не става дума нито за опровергаване на изразената писмено от страните воля като симулативна, нито за доказване на твърдение за последващо изменение на писмен договор. Отделен въпрос е дали биха били кредитирани едни такива свидетелски показания – така или иначе този въпрос е неотносим към настоящия спор, тъй като свидетели не бяха разпитани.