Решение № 924 от 14.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 924 гр. София, 14.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря В. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20251110213003 по описа за 2025 година

I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 22-2500379 от

04.08.2025г., издадено от ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ - СОФИЯ (ДИТ-СОФИЯ), в качеството му на административнонаказващ орган, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Я. С. Д., с ЕГН:

********** му е било наложено административно наказание - „парична глоба“ в размер 153.84 евро (с равностойност от 300.00 лева) за административно нарушение по състава чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.75, т.1 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоражения вр. чл.416, ал.5 от КТ вр. чл.413, ал.1 от КТ.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Я. С. Д. обжалва наказателното постановление. Излага във въззивната си жалба чрез УПЪЛНОМОЩЕНИЯ СИ ЗАЩИТНИК АДВОКАТ С. С. инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Посочват се подробни и професионални съображения за допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на санкционния акт. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

ВЪЗЗИВАЕМАТА

СТРАНА

ДИРЕКТОР

НА

ДИРЕКЦИЯ

„ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ - СОФИЯ (ДИТ-СОФИЯ) е редовно уведомена, като изпраща процесуален представител ЮРИСКОНСУЛТ МИРОСЛАВ ТОДОРОВ в съдебно заседание, като излага становище хода на 1 съдебните прения за неоснователност на жалбата. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.

СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

II. ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 03.09.2025г. - виж входящият номер върху жалбата и неговата дата, в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок от датата на връчването на наказателното п о с т а н о в л е н и е на

26.08.2025г. съгласно писмена разписка, материализирана на лист 17 от делото, на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от процесуалния представител на жалбоподателя Г. (с приложено надлежно пълномощно), с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

III. ) . РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

ОСНОВАТЕЛНА.

IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № 22-2500379 от 04.08.2025г., издадено от ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА“ - СОФИЯ

(ДИТ-СОФИЯ), в качеството му на административно-наказващ орган, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Я. С. Д., с ЕГН: ********** му е било наложено административно наказание - „парична глоба“ в размер 153.84 евро (с равностойност от 300.00 лева) за административно нарушение по състава чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.75, т.1 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоражения вр. чл.416, ал.5 от КТ вр. чл.413, ал.1 от КТ.

Физическото лице Е. К. С. (външно лице за строежа, само минаващ) се намирал на 14.03.2025г. в района на строителен обект - строеж на жилищна сграда с гаражи, в УПИ IV-*******, кв.*******, м. „Л. - з. В“, район „П.“, в гр.София. Строителната дейност на посочения обект се извършвала от „Т. С.“ ЕООД. Физическото лице Стоянов преминал покрай и около автокран (повдигателно съоражение), който извършвал дейност по вдигането и разтоварване на товар (арматура) от превозно средство в посока към строителната площадка на обекта. В автокрана се намирал жалбоподателят Я.

С. Д. - автокранист, като служител на дружеството „К.“ ЕООД (негов работодател по силата на сключен между тях трудов договор). В този момент нямало свидетели - очевидци на случващото се - около автокрана и по време на неговото управление от жалбоподателя Д.. Настъпил физически инцидент с физическото лице С. - той получил травма в областта на лицето си. На същата 2 дата, след инцидента, бил подаден сигнал до телефон 112 от майката на физическото лице С. с твърдение, че по думите на сина й С. или трето (неизвестно) лице към нея, същият е бил ударен в лицето от куката на работещия кран. Майката на физическото лице С. не е била свидетелочевидец на събитието (към днешна дата е невъзможно да бъде разпитана, тъй като е починало лице). На местопроизшествието по сигнал от диспечъра на телефон 112 пристигнали свидетелите Е. С. С. и Н. И. Г. - инспектори от ДИТ-София, както и служители на полиция. Свидетелите С. и Г. на мястото на инцидента не установили физическото лице С., който бил транспортиран веднага с линейка до УМБАЛ „С. А.“ гр.С. Свидетелите С. и Г. извършили на местопроизшествието административна проверка за спазването на трудовото законодателство и как се гарантират безопасните условия на труд на строителния обект. Свидетелите С. и Г. събрали писмени сведения (обяснения) по случая, но данните от тях били незначителни, за да могат обективно да преценят фактите относно това как е настъпил инцидента с лицето Стоянов и кой е неговия автор. Физическото лице Стоянов не е бил служител или работник - нито към „Т. С.“ ЕООД и/или „К.“ ЕООД (липсвали трудови договори за него). В НОИ и/или ДИТ - София липсвали данни случаят с физическото лице С. от 14.03.2025г. да е бил регистриран или разследван като трудова злополука по реда на КСО. Физическото лице С. не е постъпвало на лечение в УМБАЛ „П.“ гр.С. на 14.03.2025г. и след тази дата. С постановление о т 08.08.2025г. по пр.пр. № 19356/2025г. по описа на СРП образуваното досъдебно производство с предмет на разследване - престъпление по чл.134, ал.1, т.2 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК е било прекратено от наблюдаващия прокурор от СРП на основание чл.24, ал.1, т.2 от НПК. Прокурорът е приел, че липсвали еднопосочни, непротиворечиви и безспорни доказателства, че жалбоподателят Д. като шофьор и работник на автокрана е ударил физическото лице С. с куката на повдигателното съоражение по време на трудовата му дейност. Налице е била невъзможност да се извършат категорични изводи дали действията на жалбоподателя Д. са били умишлени и/или непредпазливи и въобще същият съпричастен ли е към каквото и да е деяние, било престъпление и/или административно нарушение (изводът е на съда). Прокурорът е преценил, че показанията на свидетелите в ДП били изключително противоречиви. Срещу жалбоподателя Д. бил съставен АУАН № 22-2500379 от 03.06.2025г. от актосъставителя Е. С. С..

ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява основно от събраните по делото писмени доказателства (само от онези, които не съдържат свидетелски показания в писмена форма). Съдът съобразява, че писмените сведения по делото от лицата, които са присъствали на местопроизшетвието (на територията на строителния обект в инкриминирания ден) и докладните записки на служителите на СДВР Б. Г. съдържат свидетелски показания в писмена форма. Тези сведения на лицата Е., Я. С. Д., Б. (свидетел в настоящото съдебно производство), С. (свидетел в настоящото съдебно производство), Б.****************** (и други) не са допустим доказателствен източник на информация по смисъла на НПК. Не е спазен принципът на непосредственост, с изключение на свидетелите В. и С.

3

От друга страна, съдът подлагайки писмените сведения и обяснения на лицата на анализ, приема, че основният очевидец на инцидента - физическото лице Е. излага в различните свои сведения и обяснения от различните дати противостоящи (диаметрални) изявления, че не е имало инцидент; че той се е самоувредил; че автокранистът Д. не е го ударил с куката на крана си, а че той (пострадалият С.) сам се е ударил в желязо (арматура). В аудио-записа от телефон 112 не фугурира директно сигнал от физическото лице С., а само препредадена информация от неговата майка, без да е ясно как тя е била установена (и доколкото няма доказателства майката на С. да е била пряк очевидец на инцидента). Съдът съобразява, че в основната справка от УМБАЛ „П.“ гр.С. е отразено, че физическото лице С. не е посещавало лечебното заведение за лечение. В писмения фиш на ЦСМП на лист 123 от СП не фигурират никакви данни (анамнеза или обективно състояние) увредата от какво е била настъпила (по какъв механизъм) и дали е била от удар с куката на автокрана или от друг фактор (например от самоувреждане). Тази информация противоречи на отразения повод за повикването на ЦСМП на лист 125 от СП.

Следва да бъде съобразено, че физическото лице С. е излагало субективна анамнеза за събитието първоначално пред медицинските лица, а после той е променял сведенията си в обратна посока, казвайки че не е бил ударен от куката на крана. Медицинските лица, които първично са работели с физическото лице Стоянов, не са констатирали механогенезата на травмата в областта на лицето му по обективни морфологични находки да е била причинена от кука на кран. СМЕ по ДП не може да се използва от съда, тъй като тя не се основава на принципа на непосредственост. За съда не е имало основание да назначава собствена СМЕ, тъй като физическото лице С. не желае да бъде разпитан от настоящата съдебна инстанция. Укрива се и пребивава в Република Италия. Противното би довело до неоснователно забавяне на производството и до нарушаване на принципа на разумния срок.

На конкретния физически инцидент не е имало никакви свидетели очевидци.

Съдът съобразява, че жалбоподателя Д. е бил подписал на 04.03.2025г. (лист 107 от СП) книгата за инструктаж за безопасни условия на труд към 14.03.2025г. Посоченото е индиция, че жалбоподателят Д. е знаел как да спазва безопасните условия на труд при работата с подемното му средство от съответния ден. Не са били свидетели очевидци и всички разпитани от съда в настоящото производство - свидетелите Е. С. С. и Н. И. Г., както и Б. и С..

Свидетелите С. и Г. са събирали само сведения или обяснения за случилото се от различните лица, но тези сведения са взаимопротиворечащи си и самоизключващи се. Актосъставителят С. е съставила АУАН въз основа на изключително малка по обем и доказателствена стойност писмена документация. Физическото лице С. не е бил работник към 14.03.2025г. при „Т.“ ЕООД и/или „К.“ ЕООД, съгласно приложената в производството трудова документация.

V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото ):

ПРИ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна съдебна проверка “ex offitio” относно правилното 4 приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя в депозираната въззивна жалба.

НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ в хода на административно-наказателното производство не се установява и не се доказа, жалбоподателят Я. С. Д. да е извършил вмененото му в отговорност административно нарушение по чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.75, т.1 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоражения вр. чл.416, ал.5 от КТ вр. чл.413, ал.1 от КТ.

ВЪЗЗИВНАТА ИНСТАНЦИЯ ПРИЕМА, ЧЕ не се потвърждава тезата на административно-наказващия орган от съставения АУАН и издаденото НП.

Липсва умисъл за вмененото в юридическа отговорност на жалбоподателя Д. административно нарушение по по чл.33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.75, т.1 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на повдигателните съоражения вр. чл.416, ал.5 от КТ вр. чл.413, ал.1 от КТ. Не е възможно към днешна дата да бъдат събрани други доказателства и доказателствени средства. Обвинителната теза остава недоказана в светлината на приложението на чл.6 от КЗПЧОС.