Решение № 2413 от 11.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2413 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 3-ТИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска при участието на секретаря Румяна Гр. Арсова в присъствието на прокурора М. Д. М. като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Гражданско дело № 20221100113153 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по молба по чл. 7, б. „f“, във вр. с чл. 8 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, подадена чрез Министерство на правосъдието – централен орган по смисъла на Конвенцията. В. С., с обичайно местопребиваване в Швеция, отправя искане за връщане на малолетното дете С. В . С., роден на **** г., с твърдение за незаконното му отвличане , извършено под формата на незаконно задържане на детето на територията на Р. България. Твърди се, че детето е родено на **** г. в гр. Бургас, от фактическото съпружеско съжителство между С. С. Т. и В. С.. Поддържа се, че детето има обичайно местопребиваване в Швеция. Бащата е регистриран на посочения в молбата адрес на 13.07.2020 г., а майката и детето- на 06.12.2021 г. Бащата се е съгласил майката и детето да пътуват за България на гости за няколко седмици. Заявено е, че на 23.07.2022 г. детето е доведено от майката в Р.

България, където се намира и в момента. С молба по чл. 8 от Хагската конвенция на 21.09.2022 г. бащата е поискал съдействие от шведския централен орган за връщане на детето му в Швеция. Посочено е също, че бащата е упражнявал ефективно родителските права по отношение на детето, че от прехвърлянето на детето в България, до подаване на молбата за връщане 1 не е изтекла една година и се прави извод, че е налице родителско отвличане, извършено под формата на незаконно задържане. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответницата.

Ответницата С. С. Т. оспорва молбата по чл. 8 от Хагската конвенция, като изразява становище, че същата е неоснователна. Сочи, че обичайното местопребиваване на детето е било винаги в България, че бащата не е упражнявал ефективно родителските права по отношение на С.. Твърди, че са налице предпоставките на чл. 13 б. „б“ и чл. 12, предложение 2 от Конвенцията. Претендира присъждане на направените разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че молбата е неоснователна.

Софийският градски съд, като взе предвид събраните по делото относими доказателства и ги прецени в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Възникването на правото да се върне малолетното дете С. В. С., роден на **** г. по реда на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца се предпоставя от възникването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) детето да е имало постоянно местопребиваване в Швеция; 2) детето да е било прехвърлено или задържано от неговата майка в Република България в нарушение на установените в Швеция правила за упражняване на родителски права – съвместно или поотделно; 3) молбата за връщане на детето да е подадена преди да изтече 1 година от прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 4) бащата да е упражнявал ефективно родителските права по време на прехвърлянето или задържането; 5) бащата да не е дал съгласие за прехвърлянето, респ. задържането на детето в Република България или впоследствие да не е приел прехвърлянето или задържането на детето в Република България; 6) да не съществува сериозна опасност връщането на детето да го изложи на заплаха от психическо или физическо увреждане или по всякакъв друг начин да го постави в неблагоприятна ситуация; 7) връщането на детето да не противоречи на основните принципи на Република България в областта на защитата на правата на човека и основните свободи; 8) детето да не е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение, когато се противопоставя на връщането, респ. детето да не се противопоставя на 2 връщането, когато е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение.

Видно от представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0197/20.07.2021 г. на Населено място гр. Бургас, община Бургас, детето С. В. С. е родено на **** г., в Бургас.

В настоящия случай детето С . В . С. е имало обичайно местопребиваване в Швеция от 30.11.2021 г. до 23.07.2022 г.-обстоятелство, установено с извадка от регистъра на населението (лист 105 от делото), удостоверение на МВР- ГД „Гранична полиция“, с показанията на свидетелите К. и Т. (майка на ответницата, показанията на която съдът кредитира в тази им част). Детето, видно от представеното копие от досие на Район остергьотланд, писмо до молителя от 07.02.2023 г. от зъболекарска клиника „Шегеторп“, е било записано да посещава детска градина (лист 116 от делото), било е прикрепено към социалната и здравната осигуровки на бащата В. С. в Швеция. Приложено е писмо от Осигурителната каса на Линшьопинг до майката и изплащане осигурителна каса до нея, от което също се установява, че детето е имало обичайно местопребиваване в Швеция.

Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на свидетелите М. К. и С. Т., които са контактували със семейството в Швеция, където молителят, ответницата и детето С. са живеели заедно. Дори кучето на ответницата е останало в Швеция.

Безспорно се установи, че ответницата, заедно с детето С., са пристигнали в България на 24.07.2022 г.удостоверение на МВР- ГД „Гранична полиция“. Безспорно е също, че майката не се е завърнала заедно с детето в Швеция и понастоящем.

Бащата не е дал съгласие за задържането на детето в Република България, нито впоследствие е приел задържането на детето в Република България – бащата се противопоставя на задържането на детето в България, което противопоставяне е обективирано в молбата по чл. 8 от Хагската конвенция.

Съгласно разпоредбите на Кодекса за деца и родители (1949:381)Раздел 3, и двамата родители имат попечителство над детето от неговото раждане, ако са женени един за друг. В противен случай, единствено майката ще има попечителство.

3

Не са представени никакви доказателства към датата на отпътуването на детето, заедно с ответницата, от Швеция за България (23.07.2022 г.) молителят В. С. да е бил попечител на малолетния С..

При това положение прехвърлянето на детето от Швеция в Република България (обстоятелство, което е безспорно) не е незаконно по смисъла на чл.

3, ал. 1, б. „а“ от Хагската конвенция – то не е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителски права на молителя, т.е. не е налице втората от горепосочените предпоставки за възникването на правото да се върне детето С. в Швеция по реда на Хагската конвенция. Към датата на прехвърлянето на детето в Република България молителят не е носител на качеството попечител на детето, поради което негови права не са били нарушени. Като единствен попечител на детето ответницата е овластена еднолично да променя обичайното местопребиваване на детето.

Бащата е упражнявал ефективно родителските си права- живеел е заедно с детето, грижил се е финансово за издръжката на семейството и е полагал преки и непосредствени грижи за С., установено със свидетелските показания, ангажирани по делото. Както е посочено по-горе, липсва съгласие на молителя детето му С. да установи обичайно местопребиваване на територията на Република България, т. е. да се променя обичайното местопребиваване на детето.

Молбата на В. С. за връщане на детето С. В. С. в Швеция е подадена в съда на 14.12.2022 г., т.е. преди да е изтекла една година от датата на задържането на детето в България – 24.07.2022 г.

Съдът намира и, че са налице основанията на чл. 13, б. „б“ от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, при които детето не следва да бъде връщано в държавата на обичайното му местопребиваване. Връщането на детето С. в Швеция би го поставило в неблагоприятна ситуация, което произтича от твърде ниската му възраст – на 1 година и 10 месеца. От обясненията на страните, от събраните писмени и гласни доказателства се установява, че от момента на раждането му до настоящия момент детето не е било отделяно от майката и не се установи бащата да е полагал самостоятелно преки и непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание.

С оглед на изложеното, съдът отхвърля молбата за връщането на детето 4 в Швеция, като неоснователна.

Предвид изхода на делото, молителят няма право на разноски, но дължи такива на ответницата в размер до на 2000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на заплатеното възнаграждение, релевирано от молителя, е основателно въпреки, че делата по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца с оглед на тяхната специфика се характеризират с правна и фактическа сложност, а настоящият случай не е изключение от това правило.

Размерът на адвокатското възнаграждение на ответницата, обаче, не съответства на обема и продължителността на делото, поради което съдът го намалява до посочения размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на В. С., роден на **** г. в Балтимор, Мериленд, САЩ, гръцки гражданин, постъпила чрез Министерството на правосъдието на Република България, като централен орган по смисъла на чл. 6 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, за връщането на детето С . В . С., роден на **** г. , ЕГН**********, в Швеция, като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. С., роден на **** г. в Балтимор, Мериленд, САЩ, гръцки гражданин за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.

ОСЪЖДА В. С., роден на **** г. в Балтимор, Мериленд, САЩ, гръцки гражданин, да заплати на С. С. Т., ЕГН**********, разноски в размер на 2000 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5