Решение № 88 от 26.05.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лидия Ант. Георгиева при участието на секретаря Ирена С. Стоянова като разгледа докладваното от Лидия Ант. Георгиева Гражданско дело № 20251880100743 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба и уточнение към нея от 25.09.2025 г., подадени от „Йеттел България“ ЕАД с ЕИК: 130460283 срещу Б. З. С., ЕГН:

**********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 332, 99 евро, с левова равностойност от 651, 27 лв. , формирана както следва: сумата от 73, 45 лв., представляваща дължими за периода 05.03.2023 г. -04.06.2023 г. абонаментни такси и използвани услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ...... от 30.08.2021 г.; сумата от 64, 02 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ........ от 30.08.2021 г. в размер на три месечни абонаментни такси, съгласно раздел III, чл. 2 от споразумението; сумата от 18, 75 лв., представляваща дължими за периода 05.03.2023 г. – 04.06.2023 г. абонаментни такси и използвани услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ........ от 25.05.2022 г.; сумата от 12, 87 лв., представляваща неустойка за 1 предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ........ от 25.05.2022 г., в размер на три месечни абонаментни такси, съгласно раздел III, чл. 2 от споразумението; сумата от 63, 28 лева, представляваща дължими за периода 05.03.2023 г. – 04.06.2023 г. абонаментни такси и използвани услуги по допълнително споразумение към договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер ................. от 25.05.2022 г.; сумата от 49, 98 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер ............. от 25.05.2022 г., в размер на три месечни абонаментни такси, съгласно раздел III, чл. 2 от споразумението; сумата от 81, 86 лв., представляваща дължими за периода 05.03.2023 г. – 04.04.2023 г. абонаментни такси и използвани услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ................... от 16.03.2023 г.; сумата от 191, 06 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ............... от 16.03.2023 г., в размер на три месечни такси, съгласно раздел III, чл. 2 от споразумението; сумата от 96, 00 лв., дължима неустойка по допълнително споразумение към договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер ............... от 25.05.2022 г., за предоставено устройство Huawei B311-221 with Antenna, дължима при невръщане на устройството при прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 27.06.2025 г., до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 265/ 21.07.2025 г. по ч. гр. д. № 401/ 2025 г., по описа на Районен съд – Своге, III- ти с-в.

В исковата молба и уточнението към нея се твърди, че между страните са сключени горепосочените договори за предоставяне на мобилни и фиксирани услуги, с предоставено за ползване устройство. Ответникът преустановил плащанията по договорите за предоставяне на мобилни и интернет услуги. Предвид това, услугите по договорите за предоставяне на мобилни и интернет услуги били деактивирани, а процесните договорипредсрочно прекратени поради виновно неизпълнение на задълженията от страна на ответника. Изтъква се, че макар и потребителят да е преустановил 2 плащанията, то не е върнал на ищеца устройството Huawei B311-221 with Antenna, което и обуславя интереса на ищеца да претендира неустойка.

Претендира се и неустойка поради предсрочно прекратяване на договорите за предоставяне на мобилни и фиксирани услуги и която неустойка представлява размера на три месечни стандартни абонаментни такси за съответния активиран пакет услуги.

Поради неизпълнението, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. По образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 401/2025 г. по описа на РССвоге, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 265/2025 г. за горепосочените вземания, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда до погасяването и разноски. Доколкото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу Заповедта е постъпило възражение от длъжника и след указания до ищцовото дружество били предявени настоящите обективно съединени установителни искове. Моли се за уважаването им. Претендират се сторените разноски в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. Ответникът е подал възражение на основание чл. 414, ал.

1 ГПК, в което е изложил обосновани оспорвания на вземането на кредитора, което има правните последици на отговор на исковата молба съгласно т. 11.а. от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Ответникът сочи, че не дължи претендираните от ищеца суми, доколкото мобилният оператор е предоставял услугите с „лош обхват“ и е начислявал недължими суми към месечните фактури, какъвто е и процесният случай.

Твърди също, че не е ползвал мобилен номер ..........

По допустимостта на производството:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 401/ 2025 г. по описа на Районен съдСвоге, III-ти с- в, в полза на ищеца е издадена Заповед № 265 от 21.07.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Вземанията, обективирани в издадената заповед по чл. 410 ГПК, по пера са идентични с тези, заявени с исковата молба.

Така издадената заповед по чл. 410 ГПК е връчена лично на длъжника на 29.07.2025 г., като в разписания в чл. 414 ГПК месечен срок -на 30.07.2025г. е подадено възражение. Впоследствие, в предоставения на ищеца 3 едномесечен срок, е подадена настоящата искова молба - съобщението с указанията е връчено на 20.08.2025 г., а исковата молба е изпратена чрез лицензиран пощенски оператор на 04.09.2025 г. Ето защо и предявените установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

По претенцията за заплащане на предоставени телекомуникационни услуги:

От приетите по делото Договор за мобилни услуги за мобилен номер ........, изм. с Допълнително споразумение от 30.08.2021 г.; Договор за мобилни услуги за мобилен номер ........., изм. с Допълнително споразумение от 25.05.2022 г.; Договор за мобилни услуги за мобилен номер ........, изм. с Допълнително споразумение от 25.05.2022 г. и Договор за мобилни услуги за мобилен номер ........, изм. с Допълнително споразумение от 16.03.2023 г. се установява, че между страните са възникнали правоотношения по повод предоставяне на телекомуникационни услуги. По силата на Договор за мобилни услуги за мобилен номер ........, изм. с Допълнително споразумение от 25.05.2022 г., на ответника е предоставено мобилно устройство марка “Huawei“ модел „В311-221 with Antenna“. В тази връзка, ответната страна не е оспорила горепосочените договори, поради което съдът приема, че същите валидно обвързват страните по делото. Ответникът възразява единствено, че не е ползвал мобилен номер ......., което обстоятелство е ирелевантно досежно валидността на облигационното отношение във връзка с предоставяне на мобилната услуга. Допълнително, съглашенията отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са неразделна част от тях и са приети с положения подпис на абоната, като по този начин лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите.

Не съществува спор между страните по делото и че за процесните периоди, ищецът като доставчик на услугата, е предоставил на ответника като 4 потребител достъп до телекомуникационната си мрежа. Ответната страна не оспорва дължимостта на абонаментните такси и допълнителни услуги, като единствено във възражението по чл. 414 ГПК, твърди, че размерът не сумите не отговаря на действително потребените услуги. Посоченото възражение обаче е неконкретизирано и в подкрепа на същото не са представени доказателства. В тази насока, доколкото услугите са абонаментни, напълно достатъчно е ответникът- потребител да е имал възможност да ползва услугите, а не реално да се е възползвал от тях. Таксите по горепосочените договори са абонаментни и се дължат за всеки отчетен период, поради което е ирелевантно в какъв обем е потребената услуга от страна на ответника – потребител.

Предвид гореизложеното, исковите претенции с правно основание на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за присъждане на: сумата от 37, 55 евро, с левова равностойност от 73, 45 лв., представляваща дължими за периода 05.03.2023 г. -04.06.2023 г. абонаментни такси и използвани услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ....... от 30.08.2021 г.; сумата от 9, 59 евро, с левова равностойност от 18, 75 лв., представляваща дължими за периода 05.03.2023 г. – 04.06.2023 г. абонаментни такси и използвани услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ....... от 25.05.2022 г.; сумата от 32, 35 евро, с левова равностойност от 63, 28 лева, представляваща дължими за периода 05.03.2023 г. – 04.06.2023 г. абонаментни такси и използвани услуги по допълнително споразумение към договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер ...... от 25.05.2022 г.; сумата от 41, 85 евро, с левова равностойност от 81, 86 лв., представляваща дължими за периода 05.03.2023 г. – 04.04.2023 г. абонаментни такси и използвани услуги по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ......... от 16.03.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 265/ 21.07.2025 г. по ч. гр. д. № 401/ 2025 г., по описа на Районен съд – Своге, IIIти с-в, следва да бъдат уважени като основателни.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД:

Съдът счита, че претенциите за заплащане на неустойки се явяват 5 неоснователни, като съображенията за това са следните:

Претендираните суми за неустойки, съгласно представените договори, се дължат за предсрочно прекратяване на договора за електронни съобщителни услуги, като размерът на неустойката е равен на сбора от всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпките), дължими до изтичане на срока на ползване на услугите, но не повече от трикратния размера на абонаментната такса. При така заявен начин на формиране на неустойките, клаузата, въз основа на която се претендира тя, противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите на всяка неустойка обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, предвид задължителните указания в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т. д.

№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, с които съдилищата следва да се съобразят. В случая процесната неустойка дава право на оператора да получи част от вземането си по договора, като сам той е освободен от задължението да предоставя съответните услуги, поради прекратяване на правоотношението.