Решение № 6021 от 07.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6021 гр. София, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Въззивно гражданско дело № 20251100508614 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на П. А. С. срещу разпореждане от 20.06.2025 г. по изпълнително дело № 20238440401924 по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искане за прекратяване на производството по изпълнителното дело поради погасяване на вземането по давност.

В жалбата са изложени съображения, че изпълнителното дело първоначално е образувано от друг съдебен изпълнител през 2013 г., а на 25.10.2023г. с изх. № 48163 е прехвърлено за продължаване на ЧСИ С.Я.. В тази връзка излага, че делото не е било непрекъснато активно и не е налице действие, което да прекъсне абсолютната давност. Производството е образувано въз основа на изпълнително основание от 2013г., произтичащо от потребителски кредит, отпуснат през 2007г. Към настоящия момент са изминали повече от 10 години от влизане в сила на изпълнителния титул. През този период не е подписвала споразумения, не е признавала дълга писмено, не е поемала нови задължения, нито е предприемала действия, които прекъсват абсолютната погасителна давност.

Взискателят „ЕОС Матрикс" ЕООД изразява становище за 1 неоснователност на жалбата.

По реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Я. излага съображения за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, като взе предвид представените доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното нроизводство срещу длъжника П. А. С. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.08.2013г. от Софийски районен съд, 49-ти с-в по гр.д.№ 34870/2013г., издаден в полза на Райфайзенбанк (България)“ ЕАД ЕИК 831258413, с който длъжникът е осъден да заплати 9770,21лв - главница, ведно със законната лихва, считано от 16.08.2013г. до окончателно изплащане на вземането, 3296,77лв неолихвяеми вземания (изтекли лихви), както и 772,34лв - разноски по гр. дело.

По молба на взискателя от 30.09.2013г. е образувано изпълнително дело №20138520402707 по описа на ЧСИ К.П., рег. №852. След образуване на делото са направени справки в службата по вписванията, в НАП, в НБДН.

Длъжникът П. С. е заявила настоящ адрес, на който ще получава съобщения по изпълнителното дело. Изпратена е покана за доброволно изпълнение на 01.10..2013г. , връчена лично на 08.10.2013г. Със заявление от 08.10.2013г. длъжникът уведомява ЧСИ, че няма възможност за погасителни вноски по делото, тъй като не работи и гледа болно дете, както и че ще го уведоми, когато започне работа. Изпратени са запорни съобщения. На 30.10.2014г. е подадена молба от взискателя за извършване на справка в НОИ за трудови договор. След справка е установено наличие на действащ трудов договор, като на 10.03.2015г. е изпратено запорно съобщение до работодателя „Помир99“ЕООД, което е връчено при отказ на служител от адреса да я получи. На 09.03.2015г. са изпратени запорни съобщения до различни банки.

От приложени към изп.дело квитанции е видно, че длъжникът е направил доброволно плащане на вноски в размер на по 40,00лева на 02.06.2015г., 03… 07.2014г., 05.08.2015г., 30.09.2015г., 03.12.2015г. На 16.02.2016г., 12.05.2016г., 23.06.2016г., 31.10.2016г. е платена сума от по 30,00лева. С платежно нареждане от 10.12.2015г. е платена от длъжника сума в размер на 149,44лева по сметка на „Еос Матрикс“ЕООД. С платежно нареждане от 10.12.2016г. е платена от длъжника сума в размер на 138,01лева по сметка на „Еос 2

Матрикс“ЕООД.

С молба от 27.08.2015г. е уведомен ЧСИ за сключен договор за цесия относно вземането по изпълнителното дело, което е прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС“ЕООД. На 28.07.2016г. е подадена молба от „ЕОС МАТРИКС“ЕООД за конституиране като взискател по делото. На 08.08.2016г. е наложен запор върху два броя МПС, собственост на длъжника. По молба на взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД от 01.10.2018г. е направена справка в БНБ за налични банкови сметки на длъжника, като са установени сметки в 3 банки. На 17.10.2018г. е направено искане за налагане на запор върху установените сметки. Изпратени са запорни съобщения на 17.10.2018г.

Получена е информация, че по сметката в „Общинска банка“ няма средства за изпълнение на запора. От писмо на „Банка ДСК“АД от 09.10.2020г., в отговор на запорно съобщение от 17.10.2022г., се установява, че липсват сметки на длъжника в банката. На 03.08.2022г. е подадена нова молба от взискателя за справка в БНБ, НОИ и налагане на запор по банкова сметка в „ПИБ“АД.

Установени са три банкови сметки в регистъра на БНБ към 03.08.2022г.

След справка е установен и активен трудов договор към 03.08.2022г. На 15.05.2023г. е подадена молба от взискателя за справка в БНБ относно банкови сметки, за справка в НОИ за трудови договори. Установени са след справка в БНБ, 4 сметки към 11.05.2023г. Не са установени към 11.05.2023г. действащи трудови договори. Направена е справка в НАП за осигурени лица.

С молба от 27.06.2023г. взискателят е поискал прехвърляне на изп.дело при ЧСИ Я., което е изпратено на 27.06.2023г. С разпореждане от 05.07.2023г. е образувано изпълнително дело №1924/2023г. и е разпоредено да се извършват справки в НБДН, НОИ, БНБ, ТР и ИКАР.

Съгласно разпореждането са направени справки за трудови договор, като към 02.08.2023г. не са установени действащи трудови договори. Не са установени нови банкови сметки, като върху наличните е наложен запор към 05.07.2023г. Не са установени данни в ИКАР до 02.08.2023г. за вписвания.

На 19.06.2025г. е постъпила молба по електронната поща на ЧСИ Я. от длъжника с искане за прекратяване на изпълнителното дело поради изтекла абсолютна погасителна давност.

С разпореждане от 20.06.2025г. на ЧСИ Я. е оставено без уважение искането за прекратяване на производството по делото, срещу което е 3 подадена жалба, предмет на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащо на обжалване постановление на ЧСИ, съобразно чл. 435, ал.2, т.6 от ГПК, с което не е уважено искане на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

В чл.433, ал.1 от ГПК са изброени осем хипотези, при наличието на които изпълнителното производство се прекратява с постановление на ЧСИ. В разглеждания случай длъжникът по изпълнително дело № 20238440401924 по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ заявява, че не дължи сумите за събиране на които е образувано делото поради настъпила абсолютна погасителна давност, поради което е направено искане ЧСИ да прекрати производството със свое постановление.

Следва да се вземе предвид, че не е в правомощията, очертани в чл.433, ал.1 от ГПК, на ЧСИ да прекратява изпълнителното производство и да преценява основателността на възражението на длъжника, че вземането е погасено по давност. В този случай приложение намира разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК, която предвижда възможност за длъжника да оспорва изпълнението по исков ред, позовавайки се на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Твърдението за погасяване на вземането по давност се основава на такива обстоятелства, поради което същото следва да е предмет на исково производство, в което настъпването на посочените обстоятелства и правните последици от това се преценява от съда в рамките на състезателно исково производство.

Предвид обстоятелството, че не е проведено исково производство по реда на чл.439, ал.2 от ГПК, в което да е установена недължимост на вземането предмет на изпълнителното дело, е правилен извода на ЧСИ в обжалваното постановление, че не са налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1 от ГПК и молбата на длъжника е оставена без уважение.

За пълнота на изложеното следва да се вземе предвид обстоятелството, 4 че абсолютната 10-годишна погасителна давност за задължения на граждани е предвидена в чл. 112 от Закона за задълженията и договорите в сила от 02.06.2021г.

С решение на Конституционния съд №4/20.04.2021г. по конституционно дело № 1/2021г. е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за допълнение на Закона за задълженията и договорите (ДВ, бр. 102 от 1.12.2020 г.), която има за последица прилагане на нормата на чл. 112 ЗЗД не от момента на нейното влизане в сила, каквото е общото правило, изводимо от чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, а от дата, предхождаща този ден: денят, в който вземането е станало изискуемо, денят на първото действие по изпълнението или денят на влизане в сила на акта, с който е признато вземането. След постановяване решението на КС, абсолютната давност тече за всички задължения на физически лица от 03.06.2021г., а не от по-ранен момент. От това следва, че от 3 юни 2031 г. физическо лице за първи път може да се позове на изтичането на давността, за да бъде погасено задължението му на това основание.

Предвид изложеното жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П. А. С. срещу разпореждане от 20.06.2025г. по изпълнително дело №20238440401924 по описа на ЧСИ С.Я. с рег. № 844 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искане за прекратяване на производството по изпълнителното дело поради погасяване на вземането по давност.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5