Решение № 1081 от 08.07.2020, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 1081 гр. Пловдив, 08.07.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,

Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на втори юни, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1846/ 2020г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на жалба, подадена от А.Д.Д., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 19- 1030- 011320 от 13.11.2019г., издадено от началник група в с-р „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Пловдив, с което на А.Д.Д., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв.

С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че отразеното от фактическа страна в АУАН и НП не отговаря на действително случилото се на процесната дата.

Жалбоподателят поддържа, че е водач на автобус № 99 от редовна линия на градския транспорт в гр. Пловдив. Жалбоподателят сочи, че на процесната дата, след качването на пътниците от обособената за тази цел спирка, е подал мигач, предприел е действия по напускане на спирката и в този момент, водачът на лек автомобил „Мерцедес“ рязко е сменил посоката си на движение, като е искал да спре в района на спирката на градския транспорт. Поддържа се, че в случая водачът на лекия автомобил не се е съобразил с установеното в чл. 67 ЗДвП задължение да позволи на пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници да извършат необходимите маневри, свързани с потеглянето им от обозначените спирки. Предвид това, моли се атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост поради неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично- изпраща упълномощен процесуален представител в лицето на адв. К.. Поддържа се жалбата. Излагат се допълнителни съображения по същество на спора.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок ( препис от процесното НП е получен на 25.02.2020г., а жалбата е входирана на 02.03.2020г.), произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и

НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи ( т. 2 от същата). При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на акта, да направи писмени възражения срещу него. Съдът счита за нужно да посочи и че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е и е подписан лично от Д..

По отношение на атакуваното наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Спазени са и установените в чл.

34 ЗАНН давностни срокове- твърдяното нарушение и нарушителят са установени на 15.10.2019г., на която дата е съставен и АУАН, а атакуваното НП е издадено на 13.11.2020г.

По фактите:

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: жалбоподателят Д. бил водач на автобус „Отокар Вектио“ с рег. № *****, движещ се по редовна линия за обществен превоз на пътници № 99 в гр. Пловдив. На дата 15.10.2019г. около 14.35ч., жалбоподателят Д. спрял на обособената автобусна спирка на бул. „Цар Борис III- ти Обединител“ № 62 в гр.

Пловдив. Пътниците се качили в превозното средство, вратите били затворени, като жалбоподателят Д. подал мигач за маневра наляво и привел в ход управлявания от него автобус, като успял да измине няколко метра ( въпреки това, той все още се намирал в очертанията на спирката). В същия момент, от съседната лента водачът на МПС марка „Мерцедес“ рег. № *****рязко променил посоката си на движение и завил надясно с цел да спре в района на спирката на градския транспорт. Вследствие на това, траекториите на двете МПС се засекли и настъпило ПТП с материални щети. Била засегната предна лява част на управлявания от жалбоподателя автобус и задна дясна част на МПС с рег. № ****. Били уведомени компетентните органи, като на място пристигнал мл. инсп. Т.Т.. Той съставил Протокол за ПТП с № 1727784 от 15.10.2019г., а след това и АУАН бл. № 432404 от 15.10.2019г. АУАН бил предявен на жалбоподателя Д., той се запознал със съдържанието му и по подписал, като в графа „възражения“ посочил, че лекият автомобил го е засякъл, с цел да спре пред автобуса.

Така описаната фактическа обстановка се установява въз основа на показанията на св. Т. (л. 13- гръб), който в проведения разпит изцяло потвърждава констатациите си, обективирани в АУАН. Съдът кредитира изложеното от свидетеля частично- цени се изложеното от него досежно фактите, но не и правните му оценки, дадени при разпита ( чия е вината за настъпване на ПТП, дали е налице забрана за извършване на съответните маневри и кой от двамата водачи е с предимство). Ключов за пълното, всестранно и обективно изясняване на релевантните по делото обстоятелства е приложеният към преписката Протокол за ПТП № 1727784 от 15.10.2019г. От схемата към същия се изяснява, че водачът на лекия автомобил действително е пресякъл траекторията на движение на автобуса, като целта му е била да спре в зоната на спирката на редовните линии от градския транспорт. Този извод се налага освен от отразеното в схемата на ПТП към протокола ( и по- точно отбелязаната позиция на двете МПС), но и от думите на св. Т.- „Самото ПТП настъпи на спирката…“. Както вече бе посочено, това е в пълно съответствие с изобразеното в схемата- отбивката за кв. „Капана“ е твърде далеч, за да се предположи, че водачът на лекия автомобил е целял единствено да се отклони надясно, за да навлезе в горепосочената част на гр. Пловдив (всъщност, ако водачът на лекия автомобил не бе предприел действия по спиране в зоната на автобусната спирка, то не би настъпило и процесното ПТП).

Гореизложената фактическа обстановка се базира и на приобщените по надлежен ред към делото писмени доказателства- АУАН бл. № 432404 от 15.10.2019г., Заповед рег. № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

По правните аспекти на нарушението по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДвП:

При така изяснената фактическа обстановка, неправилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Съобразно цитираната норма, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В конкретния случай, административният орган не е съобразил, че жалбоподателят е водач на автобус от редовните линии на публичния транспорт в гр. Пловдив. Предвид това, всеки извод за нарушаване нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП следва да се разглежда и през призмата на раздел XVI- ти от ЗДвП- „Спирки на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници“. Това е необходимо, тъй като жалбоподателят в процесния случай, предприема маневра „отклонение вляво“ от нарочно обособена спирка на публичния транспорт в гр. Пловдив. Съобразно това, на първо място следва да се отчете нормата на чл. 67 ЗДвП- водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост и да спре, за да позволи на пътните превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници да извършат необходимите маневри, свързани с потеглянето им от обозначените спирки. В случая, реализираното от водача на лекия автомобил поведение е в противовес с цитираната норма. Непосредствено преди инициалния контакт между двете МПС, жалбоподателят е подал съответен сигнал и е предприел маневра за изтегляне от обозначената автобусната спирка. Следвало е водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ да се съобрази с това, да пропусне автобуса за обществен превоз и едва след това да извърши маневра в насока спиране/ паркиране на управлявания лек автомобил (съвсем отделен е въпросът, че съобразно нормата на чл. 98, ал. 2, т. 3 ЗДвП, паркирането е забранено на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници). Съдът счита за нужно да акцентира върху обстоятелството, че предимството разписано в чл. 67 ЗДвП за водачите на МПС от редовните линии на градския транспорт (съответно задължението за останалите водачи), е от особено значение и е установено в насока охраняване на обществения интерес. Спирките на публичния транспорт традиционно са свързани със събиране на множество лица на едно място, като придвижването им е свързано с качване и слизане от превозните средства. Допълнително, водачите на автобуси от редовните линии за обществен превоз транспортират и отговарят за живота и здравето на множество лица, като предвид това, в насока осигуряване безопасността и комфорта на ползвателите на услугата, е необходимо установяване на предимство на превозните средства, които са част от публичния транспорт. Предвид гореизложеното, то настоящият съдебен състав не счита, че отговорен за настъпването на процесното ПТП е жалбоподателят. Същият се е съобразил със законовите разпоредби, осигуряващи предимство при потегляне от спирка на ППС от редовните линии за обществен превоз на пътници. Същевременно, водачът на лек автомобил с рег. № *****не е зачел предимството на жалбоподателя и е предприел рязка маневра „завой вдясно“, с цел да спре в района на спирка, предназначена за обществения транспорт. Предвид гореизложеното, административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не следва да бъде ангажирана.

За яснота и пълнота на изложението, съдът счита за нужно да посочи, че дадената в АУАН и НП правна квалификация е непрецизна. Посочено е, че с поведението си жалбоподателят е причинил ПТП и така реализираното от него е субсумирано под нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Неправилно е очертана правната рамка на нарушението, тъй като нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП въобще не съдържа като съставомерен белег от обективна страна настъпването на ПТП. Реализиране на ПТП вследствие на несъобразяване с правилата за движение по пътищата, е съставомерен елемент от състава на чл. 179, ал. 2 ЗДвП. Тоест, следвало е административният орган да посочи като нарушена нормата на чл. 179, ал. 2, вр. 1, т. 5 ЗДвП и впоследствие на същото основание да наложи и самата глоба ( доколкото нормата съдържа, както правило за поведение, така и санкцията, която следва да се наложи при несъобразяване с диспозицията).