Решение № 3164 от 05.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3164 гр. Варна, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20253110105424 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени искове от С. Г. З., ЕГН **********, с адрес ****, чрез адв. Елена Иванова, срещу:

1/ „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **** за прогласяване на Договор за потребителски кредит № 2284812/15.09.2020г. за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК;

2/ „****“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление **** за осъждане на ответника да заплати на ищцата на суми в общ размер на 282,96 евро представляваща недължимо заплатена сума за договорна лихва 79,24 евро и възнаграждение за поръчителство 203,72 евро към договор за кредит № 2284812/15.09.2020г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.04.2025г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД;

3/ „****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 15.09.2020г., сключен между ищцата и ответника „****“ ЕООД, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Ищцата твърди в исковата си молба, че на 15.09.2020г. е сключила с първия ответник договор за потребителски кредит за сумата от 1800.00 лв., а с втория ответник – договор за предоставяне на поръчителство. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като посоченият в него годишен процент на разходите (ГПР) от 21.77% е нереален и заблуждаващ. Излага, че уговореното възнаграждение за поръчителя „****“ ЕООД в размер на 1081.51 лв. представлява задължителен разход по кредита и е следвало да бъде включено при 1 изчисляването на ГПР, съгласно чл. 19 ЗПК. Невключването на този разход в ГПР представлява нарушение на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и води до нищожност на цялата кредитна сделка. Посочването на нереален ГПР се сочи и като заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП. Твърди, че договорът за поръчителство също е нищожен, както поради акцесорния си характер спрямо нищожния договор за кредит, така и поради противоречие с добрите нрави, тъй като се уговаря заплащане на възнаграждение от длъжника към поръчителя, без длъжникът да получава насрещна престация, което създава явна нееквивалентност. На основание твърдяната нищожност на договорите, ищцата претендира връщане на платените суми от 20.00 лв. за възнаградителна лихва и 50 лв. за поръчителство, като платени без основание. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника „****“ ЕАД, с който искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че ГПР е изчислен коректно, като в него не е включено възнаграждението за поръчителя, тъй като предоставянето на обезпечение е било изцяло доброволно и не е било задължително условие за получаване на кредита, като потребителят е имал възможност да кандидатства и за необезпечен кредит. Изтъква се, че договорът за поръчителство се сключва след договора за кредит, поради което към момента на формиране на ГПР кредиторът не е знаел и не е могъл да знае размера на възнаграждението по него. Ответникът не оспорва, че е получил от ищеца плащания в размер на 20 лв. и 50 лв., както и че при формирането на ГПР не е включено възнаграждението за поръчителство.

В срока по чл. 131 ГПК искът се оспорва като неоснователен и от ответника „****“ ЕООД. Поддържа, че предоставянето на поръчителство е доброволна и незадължителна услуга. Описва се механизмът на сключване на договорите, според който договорът за кредит се подписва първо в електронната среда на „****“ ЕАД, и едва след това, ако клиентът е избрал обезпечение, той се прехвърля към платформата на „****“ ЕООД, където се сключва договорът за поръчителство. Поради това, разходите по втория договор не са били известни на кредитора към момента на сключване на първия и не следва да се включват в ГПР. ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО се от доказване, на основание чл.146, ал.1, т. 3 и т.4 ГПК, че между „****“ ЕАД и ищцата е сключен договор за потребителски кредит №2284812/15.09.2020г., по силата на който в полза на ищцата е предоставен заем в размер на 1500,00 лв.; че общите плащания по договора са възлизали на 1959,68 лв., че към момента всички задължения по договор за кредит към „****“ ЕАД са погасени, че освен тази сума е заплатена и сумата от 70,00 лева, представляваща платена сума над главницата по договора; че в ГПР не е включено като разход по кредита възнаграждението за поръчителство; че между „****“ ЕООД и ищцата е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 15.09.2025г.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че между „****“ ЕАД и ищцата е сключен договор за потребителски кредит №2284812/15.09.2020г., по силата на който в полза на ищцата е предоставен заем в размер на 1500,00 лв.; че общите плащания по договора са възлизали на 1959,68 лв., че към момента всички задължения по договор за кредит към „****“ ЕАД са погасени, че освен тази сума е заплатена и сумата от 70,00 лева, 2 представляваща платена сума над главницата по договора; че в ГПР не е включено като разход по кредита възнаграждението за поръчителство; че между „****“ ЕООД и ищцата е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 15.09.2025г.

Към договора за потребителски кредит е предоставен и погасителен план. В същия е посочено, че кредитополучателят се задължава да изплати кредита на 16 месечни вноски, всяка в размер на 122,48 лв., както като общата дължима сума е в размер на 1959.68 лв.

В чл. 8, ал.3 от Договора за поръчителство е уговорено, че в случай на предсрочно погасяване на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит, потребителят заплаща на поръчителя възнаграждение за съответния период, през който е извършено погасяването, в размер съгласно Приложение № 1. Когато предсрочното погасяване е частично, възнаграждението на поръчителя, определено съгласно ал. 1, се дължи в пълен размер за периода, в който е извършено частичното погасяване, като за оставащите периоди съгласно настоящия Договор, респективно Договора за потребителски кредит, се намалява пропорционално на размера на оставащата дължима главница.

По делото е проведена съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице Р. С., която съдът намира за обективна и безпристрастна, от която се установява че по процесния договор за заем са извършвани плащания на обща стойност 1086,38 евро, от които за главница 766,94 евро, лихва 79,24 евро, поръчителство 203,72 евро и надвнесена сума 36,48 евро.

При така установените факти, съдът намира, от правна страна, следното:

Предявени са от ищеца в условията на обективно и субективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК; чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и в евентуалност чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. с чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

По така предявените искове в тежест на ищцата e да докаже твърденията си, че договорите страдат от сочените пороци.

В настоящия случай, страните не спорят относно факта на сключване на договора и предоставянето на заемната сума, спорът се концентрира върху валидността на процесните договор за кредит и договор за поръчителство.

Сключеният между ищеца и „****“ ЕАД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), с оглед на което, преценката относно действителността на процесните договори за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т.ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл.288 ТЗ) (т.3 от Тълкувателно решение №1/2009 г. на ВКС по тълк. дело №1/2009 г., ОСТК).

В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на 3 изискванията, съдържащи се в глава ІІІ („Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание“), чл.9 - чл.11 ЗПК. Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл.10, ал.1 ЗПК, при съобразяване на обстоятелството, че преди отпускане на кредита страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). По силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В приложение №1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 48,21%, който формално не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но също така не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с „****“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК.

Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В случая възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.