Решение № 88 от 11.06.2018, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 88

Гр. Русе, 11.06.2018г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в откритото заседание на 20 март 2018 г. в състав:

Председател: Йордан Дамаскинов при участието на секретаря Цветелина Коева като разгледа докладваното от съдия Дамаскинов търговско дело № 264 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по търговски спорове - глава ХХХІІ ГПК.

Ищецът „М“ СА № ***по търговския регистър на Р Г, представлявано от управителя С.С.чрез адвокат М.Н., твърди, че през 2015 г. е платил на „И С“ ООД ЕИК **гр. Р., представлявано от управителя В.Е., за доставка на рапично олио сума в размер на 44400 евро. Срещу тази сума ответникът не е осъществил каквато и да е насрещна престация.

Съгласно чл. 55 от ЗЗД който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне. На 7 май 2015г. ответникът получил нотариална покана да възстанови сумата 44400 евро в тридневен срок. След 10 май 2015 г. ответникът е изпаднал в забава. Законната лихва върху сумата 44400 евро за периода от 11 май 2015 г. до 7 декември 2016г. е 7129 евро.

Ищецът „М“ СА иска от съда да осъди ответника „И С“ ООД да му заплати сумата 550 евро, от които 500 евро част от дължима главница и 50 евро част от дължима законна лихва за забава за периода 11 май 2015 г. – 7 декември 2016 г., законната лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на исковата молба и всички съдебни разноски.

Ответникът „И С“ ООД ЕИК **гр. Р., представлявано от управителя В.Е. чрез пълномощник адвокат П.И. подава отговор, в който заявява, че искът е неоснователен. Твърди, че между страните е сключен търговски договор № 153/19.02.2015 г., съгласно който ответникът се задължил да достави 600 метрични тона рапично олио, а ищецът да го заплати при цена 740 евро на тон. Транспортирането се извършва от продавача до гр.В, Р Г. В периода от 15.03. до 31.03.2015 г. следва да се доставят 300 м. т., а в периода 1.04.-15.04.2015 г. още 300 м. т. Направеното от ищеца плащане на сумата 44400 евро представлява депозит 10% от стойността на договора, платима на две вноски-10400 евро до 20.02.2015 г. и 34000 евро – до 2.03.2015 г. Всяка доставка ще се плаща предварително съгласно чл. 334 ТЗ. Депозитът от 10% ще се приспадне от последното плащане. При неизпълнение на задължението за авансово плащане или при отказ да се приемат доставките, купувачът дължи неустойка в размер на 5% от стойността на договора. Поради неплащане на гаранцията в договорения срок за купувача – ищеца по делото възниква задължение да заплати неустойка в размер на 5% от стойността на договора или 22200 евро. В периода 5 март – 31 март 2015 г. ищецът заплаща предварително цената, както е по договор, и получава 250 м. т. от договорените за периода 300 м. т. На 3.04.2015 г. ищецът изпраща несъгласувана заявка за доставка на 50 м. т. за събота 4 април или понеделник 6 април и прилага суифт за плащане. Две цистерни, натоварени с

50 м . т. рапично олио, пристигат на 8 април в гр. В, но реално плащане няма, суифтът се оказал неверен. Ответникът се принудил да нареди на шофьорите да върнат цистерните в Б. За доставките по график за месец април 2015г. ищецът не извършил предварително плащане. Ищецът допуснал забавено плащане на авансови суми и не приел доставка, което представлява неизпълнение на договора и поражда право на ответника да получи неустойка в размер на 22200 евро. Ответникът претърпял вреди в размер на 23000 евро от неизпълнението на договора. Сумата 23000 евро представлява по-висок размер на вреди над неустойката до общия размер вреди 45200 евро. Само транспортът на 7-8 април 2015г. струвал 3500 евро. На основание чл. 211 от ГПК ответникът „И С“ ООД предявява насрещен иск срещу „М“ СА за заплащане на сумата 500 евро с левова равностойност 979,51 лева частично от 22200 евро неустойка по договор от 19.02.2015г. и 500 евро с левова равностойност 979,15 лева частично от 23000 евро обезщетение за вреди от неизпълнение със законната лихва от предявяване на иска 3.02.2017 г. до окончателното изплащане.

„М“ СА, представлявано от управителя С.С.чрез пълномощник адвокат М.Н. в молба от 15.05.2017г. уточнява, че претендира плащане на извъндоговорно основание, а при условията на евентуалност – на договорно основание в случай, че съдът приеме, че има сключен договор между страните.Заявява петитум на главен иск ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер 550 евро, от които 500 евро част от дължима главница 44400 евро и 50 евро част от дължима законна лихва за забава в периода 11 май 2015 г. – 7 декември 2016 г. в пълен размер 7129 евро, законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба и всички съдебни разноски. Ищецът претендира същите суми евентуално на основание договор между страните като задържани неправомерно от ответника.

В първото заседание по делото пред

Русенски районен съд на 15.05.2017 г. съдът е дал възможност на ищеца да уточни възниквали ли са договорни отношения между страните и какви и в резултат на тези отношения ли е преведена процесната сума. Ако между страните не са възниквали договорни отношения ищецът да посочи причината за превеждане на сумата.

В изпълнение на указанието ищецът с молба от 1.06.2017 г. посочва, че между страните по делото никога не са възниквали договорни отношения, а сумата била преведена по погрешка. Посочена е съдебна практика във връзка със задължението за връщане на материално благо, получено без основание, тоест във връзка с иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Русенският районен съд в устен доклад по делото в съдебно заседание на 26 юни 2017г. квалифицира исковете, предявени от ищеца, по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите: който е получил нещо без основание е длъжен да го върне и по чл. 86 от ЗЗД – лихва за забава. Насрещният иск е квалифициран по чл. 92 ЗЗД неустойка и 82 от ЗЗД обезщетение на вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

В съдебно заседание на 14 септември

2017 г. Русенският районен съд на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК е допуснал изменение на предявените искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, които да се считат предявени в размер на 22000 евро главница частично от 44000 евро и 2000 евро лихва за забава частично от 7129 евро. На основание чл. 104, т. 4 ГПК Русенският районен съд прекратил производството по делото и изпратил същото по компетентност на Русенски окръжен съд.

В писмена защита от „М“ СА до Русенски окръжен съд отново се поддържа евентуално основание на иска за връщане на сумата 22000 евро част от дължима главница 44400 в случай, че съдът установи наличие на договор между страните.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и прие следното от фактическа страна:

С платежни нареждания от 20.02.2015 г.

6.03.2015 г . за сумите съответно 10400 евро и 34000 евро по сметка на „И С“ ООД били преведени общо 44400 евро. Няма спор, че сумата е преведена от „М“ АД и получена от „И С“ ООД. Фактът е обявен за безспорен в доклада по делото в първото съдебно заседание пред районния съд.

С нотариална покана, връчена на

30.04.2015г. на К.К.С.ръководител маркетинг в „И С“

ООД, „М“ АД чрез адвокат Д.Д.определил 3 дневен срок за връщане на сумата 44400 евро. Ищецът посочил в нотариалната покана, че двете дружества са имали взаимоотношения по повод доставка на рапично олио. Във връзка с тях ищецът превел на ответника 4400 евро, но ответникът не осъществил доставка на рапично олио.

„И С“ ООД, представлявано от В.В.Е., отговорил на нотариалната покана с уведомление по телепоща, че между страните има договор. Ответникът претърпял вреди от неизпълнението от страна на ищеца–неплащане в срок на цената и неприемане на договореното количество. Част от вредите са обезпечени с неустойката по договора, а друга част – от внесената гаранция.

Кореспонденцията между адвокатите на двете дружества продължила с искане от страна на „М“ СА да се представи копие от договора и да се конкретизира формата на неизпълнение и размера на вредите. „И С“ ООД отговорил, че не дължи суми за възстановяване, а внесената гаранция се задържа за обезщетяване на вредите.

Ответникът представя в оригинал и превод договор за продажба № 153 от 19.02.2015г., с който „И С“ ООД се задължава да достави на „М“ СА дегумирано и неутрализирано рапично олио 600 метрични тона при цена 740 евро на тон. Олиото трябва да се доставя в камион-дистерни на продавача до гр. В Г. В периода 15.03.-31.03.2015 г. трябва да се достави 300 тона, и в периода 1.04. – 15.04.2015 г. следващите 300 тона. „М“ АД трябва да плати депозит 10% от цялата сума (44400 евро; 10400 евро до 20.02.2015 г.; 34000 евро до 2.03.2015 г.).

Всички други дължими плащания ще бъдат уредени предварително преди насрочените седмични доставки. Депозитът от 10% ще бъде приспаднат от последното дължимо плащане. Неустойка в размер на 5% ще бъде наложена от продавача ако купувачът не направи авансовото плащане в уговорения срок или откаже на приеме доставките.

Договорът съдържа кръгъл печат на „И С“ ООД и подпис на управителя В.Е.. За „М“ СА е напечатано името на С.С., има подпис и печат с адрес и телефони на дружеството. Удостоверението за регистрация на „М“ СА показва, че С.Т.С.е изпълнителен директор, който управлява търговския отдел на дружеството и подписва договори.

Извършената по делото почеркова и техническа експертиза на оригинала на договора дава заключение, че подписът на С.С. като представител на „М“ СА купувач по договор № 153/19.02.2015 г. се различава от подписите за клиент в договор за консултантски услуги, правна защита съдействие и за упълномощител в пълномощното, представено по делото и не е изпълнен от него, т. е. от С.С..

По делото е представена кореспонденция по електронна поща между С.С.****и В.Е. *****. Офертата за продажба на рапично олио от страна на „И С“ ООД е в писмо от 17.02.2015г. В офертата се посочва количество рапично олио 600 тона, цена 740 евро на тона, период на доставка февруари – март, плащане 10% от цялото количество авансово преди първите доставки, която сума ще бъде приспадната от последните доставени количество, седмични предплащания на необходимите количества. С.С.отговаря на 19.02.2015 г., че могат да се споразумеят за 600 тона доставки от 2 март до 15 април. В.Е. на 19.02.2015 г. изисква плащане на 10% - 44400 евро срещу проформа фактура и договор за продажба в рамките на текущата седмица. С.С.предлага плащане на сумата 10400 евро на 20.02.2015 г., а сумата 34000 евро следващата седмица. В.Е. приема. К.С.(свидетел по делото) ******изпраща договор за продажба и доставка на рапично олио и проформа фактура. Иска връщане на подписано копие на договора. С.С.прави забележки по клаузите на договора, например иска намаление на неустойката на 3%. В.Е. отговаря, че неустойката не може да бъде по-малко от 5% и се съгласява плащането на 34000 евро да бъде до 2 март. С.С.се съгласява в писмо от 20.02.2015 г.

На 24.02.2015 г. до гръцката страна е изпратено коригиран договор. С.С.на 18 март 2015 г. предлага между 1-15 април да се натовари останалото количество, което означава 325 тона неплатени и 75 тона платени при 10% платени предварително.

Ответникът е издал през месец март 2015г. следните фактури за продажба на рапично олио на „М“ СА:

№

Фактура

Дата

Стока

Количество

Стойност

Стойност

МТ

1

8101

05.03.2015

Рапично олио наливно

24.84

18 381.60 €

35 951.28 лв.

2

8102

05.03.2015

Рапично олио наливно

25.02

18 514.80 €

36 211.80 лв.

3

8105