Решение № 200 от 04.09.2025, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Елин Пелин, 04.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Миглена М. Димитрова Славова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20241820100658 по описа за 2024 година

П

Предявени са от "Т. Ф. С." АД-София, с ЕИК ********* против К. Й. С. от гр. Елин Пелин, с ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД ,вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, за заплащане на: главница, произтичаща от Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 20.09.2018г. /Договора/ в размер на 2 976.94 лева, договорна лихва, в размер на 1498.92 лева за периода 01.03.21г. до 31.03.24г. и договорни такси в размер на 74.00 лева, претендирани за периода от 01.03.21г. до 31.03.24г., заедно със законна лихва върху главницата, считано от 10.05.24 година до окончатеното изплащане.

Твърди се ИМ, че на 20.09.18г. ищецът и ответника са сключили Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, по силата на който на ответника е отпуснат потребителски кредит в общ размер на 3 000 лева, усвоим чрез платежна карта Transcard Gold.

Твърди се, че в периода 20.09.20г. до 31.03.24г. ответникът е извършвал платежни операции, чрез които е усвоил сумите по предоставения с договора кредитен лимит.

Твърди се, че по договора са начислени на клиента възнаградителни лихви и договорни такси, като до ответника е изпратено уведомление за предсрочна изискуемост, с покана за погасяване на задълженията по договора.

Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца:главница в размер на 2 976.94 лева по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 20.09.2018г., договорна лихва, в размер на 1 498.92 лева, претендирана за периода 01.03.21г. до 31.03.24г., договорни такси в размре на 74.00 лева претендирани за периода от 01.03.21г. до 31.03.24г., заедно със законна лихва върху главницата, считано от 10.05.24 година до окончатеното изплащане.

Претендират се разноски по делото.

Прави се възражение за прекомерност на претендирано от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

1

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си по делото е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове. Прави възражение за нищожност на процесния договор на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.22 ЗПК, за нарушение на чл.11, т.т.9, 11 от ЗПК, като се въвеждат с отговора съображения в тази насока.

Претендират се разноски по делото.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между ищеца и ответника е сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 20.09.2018г. /Договора/. По силата на Договора ищецът се е задължил да предостави на ответника потребителски кредит в размер на 3 000.00 лева, който клиентът да погаси в срок от 12 месеца, ситано от датата на усвояване на кредита, при ГЛП в размер на 15,7 %, ГПР 19,55 %, и общо дължима сума в размер на 3297.24 лева /чл.чл.8-10 от Договора/. За усвояване на кредита “ТФС” е предоставило на клиента кредитна карта Transcard Gold. От своя страна ответникът се е задължи да погасява задълженията си по договора до 15-то число на всеки месец следващ този, през който са усвоени сумите по кредита.

С Договора “ТФС” е предоставило на клиента възможност да полза безлихвен гратисен период по усвоените кредити при условие, че до 15-то число на всеки месец клиента погасява пълния размер на общите задължения по всички кредити, натрупани към последната дата на предходния календарен месец. Ако до 15-то число на даден месец не погаси общата сума на всичките си задължения, посочена в последното месечно извлечение, считано от 16-то число на същия месец, формираното салдо по кредита се олихвява с лихва в размер на 15, 7 % на годишна основа / чл.33, чл. 9 от Договора/. За да се приеме, че кредита е обслужван редовно, клиентът дължи изплащане на минимална погасителна вноска по кредита, посочена в месечно извлечение, което се връчва на клиента на посочен от последния адрес.

По силата на Договора / а и не е спорно между страните / ищецът е предоставил на клиента договорения кредитен лимит и клиентът е усвоил предоставените парични суми чрез извършване на платежни операции, доказателстсво за каквото усвояване е представената с ИМ справка за дълга на клиента по процесния договор и изготвена и приета по делото ССчЕ.По Договора са начислявани възнаградителни лихви и договорни такси. Поради невнасяне на минималните погасителни вноски в четири последователни месеца, вземането на “ТФС” по Договора е станало предсрочно изискуемо, / чл.37, ал.5 от ОУ/, съгласно писмо до клиента, изх. № 202440367/22.04.24г..

Процесният договор се характеризира, като финансова услуга съгласно § 13, т. 12, б.

„б“ от ДР на ЗЗП, като ищецът има качеството на „търговец“ по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, а ответникът качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията между страните по договора са приложими разпоредбите на ЗПК, ЗЗП, ЗЗД.

На ответника е връчен процесния договор заедно с ОУ и ценова листа, съгласно Приемо-предавателен протокол от 27.09.18 годин / вж. и чл.29, ал.2 от Договора/.

По въведените с отговора на ИМ възражения съдът намира същи за основателни, като приема, че при сключване на процесния договор не са били спазени изискванията на чл.11, т.т.9, 11 от ЗПК.

Съгласно чл. 11, т. 9 от ЗПК договорът следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на 2 лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.

Според чл.11, т. 11 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл. погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

Чл. 9, ал. 3 от Договора дава възможност на ищеца да променя едностранно лихвения процент по кредита при условия и начин, посочени в ОУ. На следващо място с чл. 13, ал.2 от Договора “ТФС” си е “запазило” правото да променя едностранно таксите и комисионните посочени в Договора, в ОУ към него и в ценовата листа. Възможност за ищеца едностранно да променя и лихвените проценти по договора дава чл. 21, ал.1 от Договора. Договорът и ОУ не уреждат условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и не описват обстоятелствата, при които биха се прилагали различните лихвени проценти / чл.10, ал.4 ЗПК; чл.21, ал.1 от Договора/. Цитираните клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП. Това е така, поради съдържащата се в тях възможност “ТФС” едностранно да променя условията по договора. Нищожна е и клаузата на чл.14, ал.1, т.3 от Договора, като противоречаща на добрите нрави. / чл.26, ал.1 ЗЗД/. Чл.14, ал.1 от Договора предвижда, че при неизпълнение от страна на клиента на задължението за погасяване в срок на минималните погасителни вноски по кредита, както и за погасяване на общото задължение по съответния кредит при изтичане на срока, за който този кредит е предоставен, “ТФС” има право да изпраща на клиента уведомителни съобщения, като начислява такси за това, съгласно ценовата листа. Цитираната клауза от Договора е в колизия с разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗПК, според която кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Цитираната разпоредба е приложима за всички изменения и допълнения към сключения договор, които се подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите, когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент едностранно от страна на кредитора. Последното изключение е налице само тогава, когато договорът за кредит изрично предвижда възможност за увеличаване и за намаляване на общия разход по кредита и обстоятелствата, приложими към промяната на общия разход по кредита, са описани в договора, обективно са обосновани и не зависят от волята на кредитора, какъвто не е настоящия случай / вж. Договор ; чл.10, ал.4 ЗПК/. Според чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Последица от недеиствителността на договора е връщане на чистата стоиност по кредита, като не се дължат лихва и други разходи по кредита / чл.23 от ЗПК /.

От приетата по делото, като компетентно дадена и неоспорена от странита ССчЕ от 05.03.2025 година, изготвена от в.л.А. Б. е видно, че размерът на дължимата главница, произтичаща от неплащане по Договора е в размер на 2 976.94 лева. Договорната лихва, претендирана по процесния договор е изчислена от в.л. в размер на 1498.92 лева за периода 01.03.21г. до 31.03.24г., а договорните такси за периода от 01.03.21г. до 31.03.24г. са в размер на 74.00 лева.

Предвид изложените по-горе в настоящото съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца установената със ССчЕ за дължима чиста стойност по кредита главница в размер на 2 976.94 лева.

По разноските претендирани от ищеца

Ищецът е заявил с исковата молба претенция за разноски по делото. Не е ангажирал 3 доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение, но е направил разноски в размер на 500.00 лева - за изготвяне на ССчЕ по делото, както и за държавна такса по производството в размер на 179.04 лева. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ето защо, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, съразмерно на уважената част от иска, сумата в размер на 172.85 лева – сторени разноски за вещо лице и 61.89 лева – държавна такса, кат осе остави без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение.

По отношение претенцията на пълномощника на ответника за разноски:

По настоящото дело на ответника е оказана безплатна правна помощ / изготвяне на отговор на ИМ и процесуално представителство / на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 ЗАдв / ДрПрЗС от 07.08.24г., адвокатско пълномощно от 07.08.24г., л.71 от делото/. Съгласно трайната съдебна практика, за да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение при условието на чл.38, ал.1 ЗА, достатъчна предпоставка е наличието на договор за правна защита и съдействие с отразено в същия че помощта се предоставя на роднина, близък или на друг юрист. Отговорността за разноските е функция от изхода на делото по въведения материалноправен спор, а не от вътрешните отношения между адвоката и клиент / вж.Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2798/18 г., ВКС, 1 ГО;

Определение № 616 от 5.06.2017 г. на ВКС, IV-то ГО., по гр. д. № 5089/2016 г.; Определение №708/05.11.2015г. по д. 4891/2015г., 4 г.о./. Предвид изхода на спора по делото, на адв. М. следва да се определи възнаграждение в минималния размер от 440.00 лева, съобразено с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По делото са представени и доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС. В последна връзка с отговора на ИМ и със списък на разноските по чл.80 ГПК се претендира присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение, като са ангажирани и доказателства за регистрацията по ЗДДС. Предвид ангажираните доказателства съдът приема, че пълномощникът на ищцата е данъчно задължено лице съгласно чл.3, ал.2 от ЗДДС и е обект на облагане съгласно чл.2, т.1 ЗДДС, вр. с чл.8 от ЗДДС. Следователно за регистрирания по ЗДДС адвокат възниква задължение за внасяне на ДДС върху определеното при предпоставките по чл.38, ал.1,т.3 ЗАдв. от съда адвокатско възнаграждение, тъй като последното не попада в изключенията по Глава четвърта на ЗДДС, поради което върху сумата от 440.00 лева е начислимо ДДС в размер на 88.00 лева.