Решение № 935 от 03.08.2020, Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……… 3.08.2020 г.

Гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА

НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 15 юли 2020 г.

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

Секретар: Диана

Стоянова

Прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА гр. дело № 1252 по описа за 2020 година.

Предявен е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД

432 .

Ищецът М.А.М. твърди в исковата си молба, че е пострадал от престъпно деяние, извършено от ответника - Д.Д.П., който на 31.03.2016 г. в ***, общ. Стара Загора по хулигански подбуди на публично място му причинил многостепенна лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток на главата, травматичен оток и кръвонасядане на челото, травматичен оток и кръвонасядане на лявата гривнена става, кръвонасядане в областта на корема, и които увреждания му причинили страдание без разстройство на здравето.

За извършеното деяние срещу ответника било образувано досъдебно производство № 375/16 г. по описа на 01 РУ Полиция Стара Загора, представляващо прокурорска преписка № 1515/16 г. По това досъдебно производство бил изготвен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 839/19 г. по описа на PC-Стара Загора. П. бил предаден на съд за извършеното от него деяние. С Решение на PC-Стара Загара П. бил признат за виновен по обвинението, по което е предаден на съд, като на основание нормата на чл. 78а от НПК, бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Сочи, че решението на съда е влязло в законна сила.

Твърди, че с деянието си, ответникът му причинил неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, възникнали от причинените му увреждания. Освен преживените физически болки и страдания по време на престъплението и след това, случилото се отразило и на целия му по-нататъшен живот. Съзнанието му било трайно обременено от негативното изживяване. Сочи, че е възрастен човек, на 77 години и се страхувал да не би П. отново да му нанесе побой. Сочи, че преди да излезе от дома си, се стреми да се убеди, че около къщата, в която живее не се спотайвал ответникът, негови роднини или непознати лица. Избягвал да посещава обществени събития и мероприятия, и въобще избягвал да остава сам, тъй като се опасявал да не възникнела друга подобна ситуация, а именно някое лице било емоционално да му въздейства, било физически да му посегнело. Въпреки, че вече изминал не малък период от време от инцидента - почти четири години, мисълта за случилото се и последиците от него продължавали да го смущават. Унижението, което изпитал, страданията и усещането за дискомфорт, вследствие извършеното от ответника престъпление вече били белязали необратимо живота му и едва ли щял да може да ги преодолее. Възстановяването му било бавен и труден процес. По време на лечението освен физическата болка, изпитвал и срам от това, че бил унизен от ответника на публично място.

Причинените вреди от неимуществен характер оценявал на 5 000 лв. Предвид изложеното, бил налице правен интерес от предявяване на иск за заплащане на обезщетение за обезвреда на причинените вреди от неимуществен характер, представляващи претърпените болки и страдания, вследствие извършеното от ответника по делото.

Моли съда да постанови решение, с което: Да осъди ответника Д.Д.П. с ЕГН ********** *** да му заплати сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, вследствие на извършеното от него спрямо личността му на 31.03.2016 г. в ***, общ. Стара Загора престъпление - причиняване на многостепенна лека телесна повреда, изразяваща се в причиняването на травматичен оток на главата, травматичен оток и кръвонасядане на челото, травматичен оток и кръвонасядане на лявата гривнена става, кръвонасядане в областта на корема, и които увреждания му причинили страдание без разстройство на здравето, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието - 31.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда да осъди ответника да му заплати направените съдебни и деловодни разноски, включително и заплатен адвокатски хонорар.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Д.Д.П., в който заявява, че предявената претенция в размер на 5000 лв. е изключително завишена и моли съда да не я уважава в този размер. Сочи, че пострадалият е възрастен човек, на 77 години, а претърпените болки и страдания били в резултат на леко телесно увреждане. Видно от приложените експертизи, не било увредено психическото и емоционално състояние. Сочи, че е изминал дълъг период от време - 4 години. Поради изложените основания, оспорва размера на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

По делото е приложено НОХД № 839/2019 г. по описа на

Районен съд гр. Стара Загора. Видно от материалите по наказателното производство, същото е образувано и водено срещу Д.Д.П. за извършени от него действия представляващи престъпления по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12, предложение първо, във връзка е чл. 130, ал. 2 от НК закона и насочени срещу личността на М.А.М.. С Решение от 05.11.2019 г. Д.Д.П. е признат за виновен в това, че на 31.03.2016 г. в село Братя Кунчеви, община Стара Загора, причинил на М.А.М., лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток на главата, травматичен оток и кръвонасядане на челото, травматичен оток и кръвонасядане на лявата гривнена става, кръвонасядане в областта на корема, което е причинило страдание без разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предложение първо, във връзка с чл. 130, ал. 2 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност за извършеното престъпление и му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева, което решение е влязло в законна сила на 20.11.2019 г.

По делото са допуснати гласни доказателства. Свидетелят ***- дъщеря на ищеца, сочи, че живее във Варна, а баща й живеел в Стара Загора. В село Братя Кунчеви живеел до миналата година, но се принудили да продадат имота, защото се страхувал да живее там. За случая през март 2016 г. сочи, че объркал целия й живот, на семейството й, на брат й и на родителите й. Когато й казали, че „тука биха човек, баща ти“, дошла си от Варна на следващия ден. Заварила баща си в много тежко психично и емоционално състояние. Имал белези по лицето от удари, не говорил и не искал да се храни. Близо за месец и половина свалил 30 килограма. Изпаднал в много тежко психично състояние. Водили го на доктор, изписали им лекарства, които били за параноята му, за да не го пребиели. Баща й разказал за побоя, ответникът го изкарал го от колата, ритал го в корема, баща й паднал на земята и започнал да го рита. Сочи, че баща й предупредил Д. и баща му да не пасат животните в земите на кооперацията. През отворения прозорец на колата на баща й, първия удар бил в главата му с юмрук през отворения прозорец, след това ударил втори път, отворила се вратата, баща й излязъл, ритнал го в корема и баща й паднал и започнал да го рита в корема. Викнали полиция. Започнал да се страхува за живота си. Започнал сам да не излиза абсолютно никъде, включително и до кооперацията ходил с човек.

Бил в страх да не бъде убит, защото Д. пред свидетели казал „ще те убия и не ме е страх от полицията и прокуратура”. Заявява, че дори пред полицаите го заплашил пак. Баща й имал параноя. Водили го на психиатър и на болници, страхувал се за живота си. Принудили се миналата година да продадат къщата и да го преместят в Стара Загора. Баща й никога не бил боледувал и никога не го било страх. Сега го било страх от побоя. Баща й все още се притеснявал, че ще го убият. Продължавал да не излиза, а бил в Стара Загора. Страх го било този Д. да не го убие и за това не излизал. За баща й се грижел човек, защото психически той не бил добре. Не искал да говори с никой, не искал да излиза с никой, страхувал се. Имал доказана параноя. Казвал, че някой ще звънне, някой щял да влезе. Майка й му давала хапчетата редовно. Той без хапчета нямал да може.

Свидетелят ***, сочи, че познава М. от 2014 г. Били колеги в кооперацията и го познава от село Братя Кунчеви. Бил там счетоводител, а той председател до миналата година. Заявява, че М. е спокоен човек и не е конфликтен. Д. го познавал бегло, бил от селото, сравнително млад човек. Гледал животни: крави и коне. На Д. прякора му бил „шилето”. Чувал, че бил избухлив. Знае, че имало конфликт между М. и Д.. Бил далечен свидетел. Видял от далеч на това какво се случило между тях. По спомен случката се случила пролетта на 2016 г., когато ответникът ударил М.. Имали спречкване. Сочи, че ударил М. в областта на главата и корема.

Не чул защо го е ударил, видял посягане през стъклото на колата на М..

После видял М. след като бил набит. Бил надут в цялата лява част на главата от удара. Работили след това заедно с М. до ноември месец, защото постъпил в болницата 2016 г. След тази случка, през целия период бил отслабнал. Не искал да ходи никъде без него или колегата им. Имал служебна „Нива” и все някой трябвало да бъде с него, и не я карал сам. След тази случка, М. продължил да работи, но ходил по доктори за отока и за други неща, защото бил много стреснат. Като бил на работа му казвал, че не иска да ходи сам по нивите, защото се страхувал. Искал или да е с него, или другия колега да е с него. Разправял се с цялата фамилия на Д.. Имали предни случки.Напуснал селото, продал си къщата и си живеел в Стара Загора.

Свидетелят *** – баща на ответника, сочи, че с М. били комшии през една къща, заедно остарели. Нямал никакви проблеми с М. до последния ден. През м. март 2016 г., имало коли наредени в една посока в дясно на улицата, на която живее. Идвал сина му отсреща с един бял пикап и внучето му било вътре, но бил навлязъл доста навътре, наближавал към дома им. Отсам идвал М., който бил председател на кооперацията. Сочи, че М. много обича да пие. Преди 15 дни ударил едни хора само не ги убил, хвърлил ги в канавката. М. бил пиян и ги хвърлил. Сочи, че виждал М., който трябвало да даде една кола назад, за да мине сина му, а той навлязъл напред срещу него. Чул, че на висок тон се приказвало и сина му ритнал колата с крак по гумата или по калника. Казал „ще ми убиеш детето“ и „Бате ***, пиян си.

Ще убиеш детето, защо ги правиш тези работи“. Казал „Обадете се на полицията да го приберат“. Сочи, че лично се обадил на полицията, за да дойдат да го приберат. Преди да стане председател, М. бил тираджия, но му взели книжката за алкохол. Осъдили го. Били близки приятели, комшии през една къща. Твърди, че М. ги съди за пари, защото дъщеря му казала, „Ще ви осъдя и ще ви взема къщата“.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

Видно от приложеното н.о.х.дело № 839 по описа за 2019 година, съдът с решение № 585/5.11.2019 г./влязло в сила на 21.02.2020 г./ е признал подсъдимия Д.Д.П. – ответник по настоящото дело за виновен в това, че на 31.03.2016 година в село Братя Кунчеви, община Стара Загора, причинил на М.А.М., лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток на главата, травматичен оток и кръвонасядане на челото, травматичен оток и кръвонасядане на лявата гривнена става, кръвонасядане в областта на корема, което е причинило страдание без разстройство на здравето, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предложение първо, във връзка с чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от