Решение № 204 от 09.08.2019, Районен съд - Ботевград

Р Е

Ш Е Н

И Е

No гр. Ботевград, 09.08.2019 г.

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

Районен съд- Ботевград, V граждански състав в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА при участието на секретаря Маринела Йончовска, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско дело No 1557 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът- “****” ЕАД, гр. София твърди, че е в облигационни правоотношения с ответника по силата на Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “****” АД на потребители за битови нужди в гр. София, които имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Сочи, че ответникът С.Ц.М., като собственик на процесния имот, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/. Излага, че съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 03.02.2014 г., купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлоенергия по в 30-дневен от датата на публикуването им в интернет страницата на продавача, като “****” ЕАД за отоплителен сезон 2014 г. ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ. Поддържа, че ответницата е използвала доставяната от ищеца топлинна енергия през процесния период и не е погасила задълженията си.

Твърди, че съгласно чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл.

155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлоенергия за процесния имот са начислявани от “****” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - “****” ЕООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За топлоснабдения имот са издадени изравнителни сметки, във връзка с които и съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се добавя към първата дължима сума за процесния период.

Ищецът твърди, че по подадено от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано по ч. гр. д. No 1177/2018 г. на РС- Ботевград за вземането, като длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което предявява иск за установяване на вземането си. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1626.65 лв., от които 1367.78 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., отразена в Общи фактури No

**********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., No 0075580584/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и фактура No 0081817276/31.07.2017 г. за период 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., и 203.68 лв. – законна лихва за забава от 16.09.2015 г. до 05.01.2018 г., както и 46.12 лв., представляваща главница стойност на такса за извършена и незаплатена предоставена услуга за дялово разпределение, и 9.07 лв., представляваща мораторна лихва върху посочената главница, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът- С.Ц.М. *** в депозиран в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор оспорва изцяло исковете като неоснователни. Прави възражение за погасяване на част от вземанията по давност, а именно с изтичане на тригодишна давност, поради което твърди, че всички суми за сметки за периода три години преди завеждане на исковата молба са недължими.

Твърди, че вземанията на ищеца за лихви също са частично погасени. Сочи, че никога не е имала открита партида на свое име при ищцовото дружество, като няма депозирана от нея молба за прехвърляне на партида No **** на нейно име, а топлоснабдителната агенция за енергиен сервиз “****” ЕООД счита за абонат и съответно длъжник ****. Оспорва като незаконосъобразни сметките, на които ищцовото дружество основава исковете си. Твърди, че същите са издадени в противоречие с Директива 32 на ЕС от 2006 г., която изисква сметките на дружества като ищцовото да почиват не на прогнозно, а на осъществено /реализирано/ потребление. Поддържа, че в отчетните документи на “****” ЕАД, които се получават, не са посочени технологичния разход на топлинна енергия в абонатната станция, който се приспада от измереното от топломера показание и е за сметка на топлопреносното предприятие. На следващо място твърди, че процесният имот в претендирания период не е бил топлоснабден, тъй като отоплителните радиатори са свалени много преди това и в апартамента не е доставяна нито топлинна енергия, нито вода.

Сочи, че представеният от ищеца Договор от 01.10.2002 г. между Етажната собственост и “****” ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия отдавна е прекратил действието си, а спрямо ответника не е и породил такова, тъй като в протокола на общо събрание на етажните собственици от 26.09.2002 г. не фигурира нейното име, а на бившия собственик и ползвател ****.

Третото лице-помагач на страната на ищеца “****” ЕООД, гр.

София не изразява становище по предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 1177/2018 г. по описа на Районен съд- Ботевград, по заявление на ищеца от 11.01.2018 г. (подадено първоначално в Софийски районен съд и изпратено по подсъдност на РС- Ботевград) съдът е издал заповед No 3337 от 11.06.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника С.Ц.М.. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата от 1413.90 лв., представляваща доставена през периода от м.

05.2014 г. до м. 04.2017 г., но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.

София, общ. ****, ж.к. “****”, бл. **, вх. Д, ет. 3, ап. 103, аб.

No ****, сумата от 212.75 лв., представляваща законната лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 11.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2018 г. до изплащане на вземането, както и 32.53 лв. за направени разноски за платена държава такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В предвидения за това срок ответникът е подала писмено възражение, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

По делото безспорно между страните е обстоятелството, че ищцовото дружество продава топлинна енергия на територията на гр. София, където се намира и процесният топлоснабден имот.

Не е спорно също и обстоятелството, че ответникът С.Ц.М. е собственик на процесния топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. “****”, бл. **, вх. Д, ет. 3, ап. 103, както и че за същия имот при ищеца има открита партида с Nо ****.

Видно и от заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба No 148/1999 г., на 08.07.1999 г. ответникът е придобила чрез договор за продажба право на собственост на процесния недвижим имот от продавача ****, като последният си е запазил правото на ползване върху имота безвъзмездно и пожизнено.

С Декларация за отказ от право на ползване с нотариална заверка на подписа с рег. No 11520 от 13.06.2007 г., вписано в книгите за вписванията в Служба по вписванията при СРС, праводателят **** е заявил, че се отказва от запазеното си пожизнено и безвъзмездно ползване на процесния недвижим имот, учредено с нотариален акт 148/1999 г.

Видно от заверени копия на Протокол от

26.09.2002 г. на общото събрание на етажните собственици на блок ** в ж.к. “****” (сега ж.к. “****”, кв. ****), вход Д, с приложен към него списък на присъстващите лица, и Договор No 4604 от 01.10.2002 г. за извършване на услуга “топлинно счетоводство”, на проведено общо събрание на етажната собственост на бл. **, вход Д с участието на праводателя на ищцата **** и носител на правото на ползване към посочения момент – за аб.

No **, е взето решение за сключване на договор за извършване на услугата “Дялово разпределение” (т.нар. топлинно счетоводство) с “****” ЕООД, гр. София, като въз основа на това решение на 01.10.2002 г. е сключен договор за предоставяне на посочената услуга с “****” ЕООД, гр. София за срок от една година, който съгласно чл. 2.4. от договора се удължава автоматично с още една година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичането му. На 01.11.2007 г. между ищцовото дружество и “****” ЕООД е сключен нов договор за извършване на услугата дялово разпределение, видно от приложеното копие на документа.

Представени са и заверени копия на извлечение от сметки по месеци за топлинна енергия за период 05/2015 г. – 04/2017 г., съобщение към фактура No ********** от 31.07.2015 г., включена в извлечението от сметки, съдържаща информация за окончателно задължение за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. и съобщение към фактура No ********** от 31.07.2017 г., включена в извлечението от сметки, съдържаща информация за окончателно задължение за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. - за реално консумирана топлинна енергия за посочените периоди и платените суми по фактурите за същия период.

По делото е представено и заверено копие на Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “****” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с решение No ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.

По делото е изслушано заключението на вещото лице Д.В. по допуснатата съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и обективно. От заключението се установява, че дължимите суми за топлоенергия, потребена за процесния имот през процесния период 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г. е на обща стойност 1495.83 лв., от която сумата от 655.09 лв. е за отопление в имота, сумата от 840.74 лв. е за битово горещо водоснабдяване, а за сградна инсталация е 0.00 лв. и за мощност е 0.00 лв. Съгласно заключението, сумите за топлинна енергия за процесния топлоснабден имот са начислени съгласно нормативната уредба - Наредба No 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Отчислявани са за сметка на “****” ЕАД технологични разходи на топлинна енергия в абонатната станция. Съгласно същото заключение, през процесуалния период общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал периодични метрологични проверки през 2012 г., 2014 г. и 2016 г. съгласно изискванията на нормативната уредба. В заключението са посочени размерите на фактурираните суми за топлинна енергия за процесния период – по отделни периоди и пера. От заключението се установява, че разпределените мощности за имота са съгласно действащите норми и са коректно начислени, както и че общата дължима сума съгласно изравнителните сметки за отопление и топла вода е 1495.83 лв., а дължимата сума за дялово разпределение за периода е 47.48 лв., като от тях са платени за месеци 10, 11, 12.2016 г. сумата 152.70 лв. за отопление и БГВ и сумата от 1.36 лв. за дялово разпределение.

По делото е изслушано заключението на вещото лице М.Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че за процесния период общата дължима сума за топлинна енергия възлиза на 1495.83 лв., като за процесния период от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г. по издадените 8 броя фактури е извършено плащане по фактура No **********/31.07.2017 г. в размер на 152.70 лв., при което дължима остава сумата от 1343.13 лв. Съгласно заключението, общо размерът на изравнителните сметки за дялово разпределение на топлинна енергия възлиза на 24.66 лв., като няма данни за погасяване на задължения извън процесния период с тези суми. От заключението се установява, че за процесния период общо размерът на дължимата сума за отопление възлиза на 659.82 лв., за БВГ – 768.34 лв., като не са начислявани суми за мощност. В таблица, част от заключението, вещото лице е посочило размерите на дължимите суми за топлинна енергия за процесния период – за главницата – общо и по отделни пера – за топлинна енергия за отопление и за топлинна енергия за топла вода, съобразно действащите цени на топлинна енергия през периода – по месечно и общо за периода.