Решение № 27 от 21.02.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. ***, 21.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сона В. Гарабедян при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело № 20213130100484 по описа за 2021 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация ***“ ООД, ЕИК 103002253, против срещу ЮЛ. Б. Б. ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че „Водоснабдяване и канализация - ***'’ ООД, в качеството си на В и К оператор съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги е предоставял В и К услуги на ЮЛ. Б. Б. за имот на адрес: с. ***, община ***, която в качеството си на потребител ги е получавала и ползвала на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитали по партида с абонатен номер *******, чийто титуляр бил ответникът.

Съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия, потребителите били длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не бил направил.

Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, ответникът бил длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок, той изпадал в забава.

На 16.12.2020 г. В и К операторът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б., въз основа на което било образувано ч.г.д. № 1279/2020 г. на P C - ***. На 18.12.2020 г. съдът издал заповед № 701 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която разпоредил на Б. да заплати на кредитора /сега ищец/ сумата от 398.84 лв., представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 03.08.2018 г. до 01.12.2020 г.; сумата от 42.45 лв., представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 04.10.2018 г. до 13.12.2020 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.12.2020 г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

1

На 07.04.2021 г. заявителят /сега ищец/ бил уведомен, че на основание чл. 415, ал. 1, т.

2 от ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.

Претендираната сума за главница за абонатен номер *******, представлявала цена на реално доставени и отчетени В и К услуги за имот в с. ***, община ***, област *** чрез използването на електронен карнет /таблет/. Към настоящия момент ответникът не бил оспорил чрез писмено възражение горепосочените вземания в нормативно регламентирания срок по чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ.

Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ЮЛ. Б. Б., в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер *******, дължи на „Водоснабдяване и канализация - ***" ООД сума в общ размер на 398.84 лв., представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 03.08.2018 г. до 01.12.2020 г. на адрес с. ***, общ.***; сума в общ размер на 42.45 лв., представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 04.10.2018 г. до 13.12.2020 г.; както и законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.12.2020 г. до окончателното им плащане, за които суми е издадена заповед № 701 от 18.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по ч.г.д. № 1279/2020 г. на PC- ***.

Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

С влязло в сила протоколно определение от 27.01.2022 г. производството по делото е прекратено само следните части: по исковите претенции за главници в общ размер на 245.51 лева, дължими за периода от 03.08.2018 г. до 04.09.2019 г., както и по акцесорната претенция за лихви в общ размер на 34.70 лева, дължими за периода от 04.10.2018 г. до 13.12.2020 г., на основание чл. 232 от ГПК.

С оглед на това делото е останало висящо по отношение на исковите претенции само в следните части, а именно:

- за главници в общ размер на 153.33 лева, дължими за периода от 04.09.2019 г. до 01.12.2020 г.;

- за обезщетение за забава в общ размер на 7.75 лева, дължими за периода от 07.11.2019 г. до 13.12.2020 г.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения от съда особен представител на ответника, в който изразява становище за допустимост на иска.

Посочва, че е провел разговор с кмета на с. *** и съседи на ответника, от които установил, че Б. е отишла да работи в Германия, защото имала задължения по кредити и други сметки. Имала намерение да работи известно време и след това да се върне, за да ги изплати, включително и процесното задължение. Имала затруднения, защото тук в България не е намерила работа.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, моли за уважаване на исковете в поддържаните им части и за съответните периоди. Претендира разноски.

Представя списък на разноските. Особеният представител на ответника заявява, че приема частичното оттегляне на исковете и не оспорва остатъка като размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.г.д. № 1279/2020 г. по описа на РС – ***, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение, поправена с определение № 332/12.05.2021 г. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, а 2 исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В поддържаните им части същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Дружеството – ищец следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника/потребител, че е предоставял на последния ВиК услуги за имот на адрес: с. ***, община ***, а ответникът в качеството си на потребител ги е получавал и ползвал на същия адрес през процесния период; че ползваните ВиК услуги на този адрес са се отчитали по партида с абонатен номер ******* и с титуляр - ответникът, т.е. да установи вземанията си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, изправността си – изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на посочената ВиК услуга за процесния период в твърдяното количество за обект, находящ се с. ***, община ***, както и че през този период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ и общите условия.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват претендираните вземания, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил задълженията си.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете за основателни по следните съображения:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на с. ***. Съгласно чл. 11, ал. 7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от КЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от КЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/14.09.2004 г., потребители на В и К услуги са собствениците и притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1, точка 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, притежатели на вещно право на строеж, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, ползващи вода за технологични нужди или подаващи непитейна вода след обработката ѝ, субекти по чл. 2 от ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл.

3

2, ал. 1 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - ***.

В случая ответникът Б. е собственик на процесния имот, което се потвърждава и от справката от СВ – ***. Ето защо, същата има качеството „потребител”, поради което възниква задължение за заплащане на потребената и отведена вода, която услуга е ползвала в имота си. Още повече, че след предявяване на исковата молба, са извършени частични доброволни плащания от ответника, видно от справка за облога и плащанията на частен абонат от 04.09.2018 г. до 27.01.2022 г., което е индиция за извънсъдебно признание.

Съгласно чл. 32 на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ВиК услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Чл. 4, т. 7 и чл. 23, ал. 4 от Общите условия на “Водоснабдяване и канализация - ***” ООД също изискват отчитането на индивидуалните водомери да става в присъствието на потребителя или негов представител.

По делото са представени копия от карнети, от които е видно, че за процесния период са вписвани показания от монтираното СТИ, срещу част от които има подписи, а за останалата част отчитането е извършено чрез електронен карнет. Последното се установява от представените справки за недобора на частен абонат, в които е отразено, че водата се отчита: „К няма П няма”, както и от представения опис на отчети на процесния абонат от таблет, модул, самоотчет към 25.01.2022 г. Според отразеното в описа на отчети същите са били реални, неотчетени и служебни.

Представен е и констативен - двустранен протокол № 1000363239 от 08.05.2020 г. за подмяна на индивидуален водомер, подписан от представител на оператора и абоната – Ю.Б., от който се установява, че отразените в него показания на подменения водомер е 911, съответстващи напълно на показанията към същата дата, вписани в карнета, на данните в справките за недобора и на тези в справката са облога и плащанията на частен абонат. След подмяната на стария водомер с нов с отбелязани в протокола показания за последния: 0, е започнало отчитане на потреблението именно от показания – 0, според данните от представените справки.

Така приетите по делото писмени доказателства не са оспорени от особения представител на ответника, както и не се твърди и не се установява в срока по чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи ответникът да е оспорила с писмено възражение пред оператора претендираните от последния вземания.

Нещо повече, особеният представител не е оспорил вземанията на ищеца нито по основание, нито по размер, включително и техния остатък след частичното оттегляне на исковите претенции поради извършени от ответника плащания след подаване на исковата молба.