Протоколно определение № 48 от 28.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 48 гр. Пазарджик, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Анг. Ралинова при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова

Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело № 20255200100688 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:25 часа се явиха:

За ищеца „ТИОМАН ФАСИЛИТИ БГ“ ЕООД не се явява представител.

Не се явява адв. И. Г. от АК - П. - редовно упълномощен с пълномощно към исковата молба.

От същите е постъпила молба чрез управителя И.М., която съдът ще докладва след даване ход на делото.

Ответницата Н. Н. Ч. не се явява. За нея се явява адв. Ж. К. – редовно упълномощен.

Ответникът С. Н. С. не се явява, не се представлява.

АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, затова и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

С Определение № 877/04.12.2025 г. е изготвен проектодоклад по делото, който е изпратен на страните. по реда на чл. 140 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 817/23.01.2026 г. по ЕПЕП по реда на чл. 232 от ГПК и чл. 78, ал. 2 от ГПК от ищеца „ТИОМАН ФАСИЛИТИ БГ“ ЕООД. В тази молба ищецът уведомява съда, че със съобщение № 1788/20.01.2026 г. по изп. дело № 363/2025 г. на ЧСИ Х.П. е бил уведомен на основание чл. 433, ал.

2 от ГПК изпълнителното производство е било приключило поради пълно погасяване на задължението, като дължимата сума е била заплатена и получена по банкова сметка от ищеца „ТИОМАН ФАСИЛИТИ БГ“ ЕООД.

Сочи се, че тъй като настоящото производство е по реда на чл. 135 от ЗЗД и към момента задължението към ищцовото дружество в качеството на кредитор на първия ответник, е погасено, увреждащата сделка, която е била налице към момента на депозиране на иска и е обусловила правния интерес, 1 вече не се явява такава, поради което оттеглят исковата си претенция.

Плащането на задължението било извършено едва на 20.01.2026 г., т.е. няколко месеца след завеждане на иска, поради което в молбата си ищецът моли, съдът да присъди в полза на дружеството направените по делото разноски, тъй като на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК ответниците са дали повод за завеждане на делото и погасяването е извършено след предявяване на иска.

С отговора на исковата молба ответниците са изразили становище, че дължимата държавна такса е в размер на 361,46 лева, а не внесената сума от ищцовото дружество в размер на 1405 лева. Сочи се в тази молба, че това становище е основателно, и ако съдът го приеме, моли да бъде разпоредено възстановяването на надвнесената сума в размер на 1043,54 лева или 533,55 евро, като се сочи банковата сметка.

Представени са писмени доказателства, разпореждане за приключване на изпълнителното дело, съобщение от ЧСИ, удостоверение за банковата сметка на ищеца и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

АДВ. К.: Аз считам искането за оттегляне на иска за допустимо и подадено в срок, преди първото или в първото съдебно заседание, където съгласието на ответната страна не е необходимо. Поради това ще моля, съдът да прекрати делото поради оттегляне на иска, като ще моля съда, да присъди разноски на ответната страна – на моята доверителка Ч. на основание чл. 78, ал. 4, предл. първо от ГПК.

Вярно е, че съдебната практика приема, че макар и да е прекратено делото (в настоящия случай при оттегляне на иска), трябва да е налице недобросъвестно или неправомерно поведение от страна на ответника. Но аз считам, че в настоящия случай това не е така. Мотивирам се по следния начин:Присъдата по НОХД е влязла в сила на 07.08.2025 г. Искът е заведен пред съда с исковата молба по чл. 135 от ЗЗД на 27.08.2025 г., т.е. само три седмици след като е влязла в сила присъдата. Няма как за този къс срок ответникът да знае по коя сметка да изплати задължението. Освен това, частното съдебно изпълнение е заведено в началото на м.октомври. След завеждането му вече (и в отговора сме казали), че частично е започнало и в момента е преведено изцяло. Критерият, дали е налице добросъвестност към предявяване на иска, но трябва да се вземе предвид и влизането в сила на присъдата.

Що се отнася до разноските на ищцовата страна, аз считам, че не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение на ищеца по следните съображения: Във фактурата, издадена от 27.08.2025 г., приложена по делото от адвокатско дружество „К.С.-С.“, получател на адвокатската услуга е „ТИОМАН БГ“ ЕООД с ЕИК ********* – различен от упълномощителя ищеца „ТИОМАН ФАСИЛИТИ БГ“ ЕООД, който е с различен ЕИК, т.е. правя извод, че друго дружество, различно от ищеца е получило сумата.

В платежното нареждане, което е приложено два пъти по делото, вкл. и с молбата за разноски, и преди това го има, отново на адвокатското дружество сумата 4920 лева с ДДС е преведена от същата фирма, на която е издадена фактурата – „ТИОМАН БГ“, а не от упълномощителя.

2

Същевременно платежното нареждане е от 27.08.2025 г. В договора за правна защита и съдействие адвокатското дружество от С. е упълномощено от „ТИОМАН ФАСИЛИТИ БГ“, ЕООД т.е. ищцовото дружество. Правя следния извод: когато сумата за адвокатско възнаграждение е платена от трето юридическо лице, а не от упълномощителя, възложителя на договора за защита и процесуално представителство, то тогава това нещо, при възражения на съответната страна, не се счита за плащане от ищцовото дружество. В тази връзка е трайна задължителна практика на ВКС. Искам да посоча ТР № 6/2013 г. по т.д. № 1/2012 на ОСГТК на ВКС. След това тълкувателно решение, практиката на ВКС по чл. 274, ал. 3 от ГПК, която е задължителна за съда и за страните по делото, е същата, която аз направих като извод, защото съм го взел от там. Ще посоча само едно определение № 274/15.05.2017 г. по ч.т.д. № 739/2017 г. на ІІ ТО, ТК на ВКС. Това е за адвокатския хонорар.

За държавната такса, ако уважите това, нещата са малко по-различни и там аз считам, че ответникът трябва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 361,46 лева, а не внесената. Това е написано не само в нашия отговор, но имаме и съдебно признание от страна на ищеца по този въпрос. То е така и като се изчисли точно по закона. Между другото разпореждането на Окръжен съд - Пазарджик е в същия смисъл, с което е оставена без движение исковата молба на ищеца. Аз съм го изчислил там, Вие може да си го проверите. Това е точното изчисление – това е ¼ от данъчната оценка и върху тази сума вече се начисляват – получава се 9000 и нещо. Общата сума на двата недвижими имота по данъчна оценка е 36146,30 лева. Това е цената на иска, като се съберат данъчните оценки на двата имота.

Съдът счита искането за оттегляне на исковата молба за своевременно направено, като в този случай съгласие на ответната страна не се изисква. Ето защо, производството по делото следва да бъде прекратено поради оттегляне на иска.

По повод молбата на ищцовото дружество „ТИОМАН ФАСИЛИТИ БГ“ ЕООД, да бъде възстановена неправилно внесената в по-голям размер държавна такса, съдът счита, че следва да уважи това искане. Дължимата държавна такса в производството при сбора от двете данъчни оценки на имотите е в размер на 361,46 лева или 184,81 евро. Внесената по сметка на Окръжен съд - Пазарджик държавна такса е в размер на 1405 лева, поради което следва да бъде възстановена на ищеца разликата от надвнесената сума в размер на 1043,54 лева или 533,55 евро.

По отношение на направеното искане от ищцовото дружество за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 2 от ГПК, поради обстоятелството, че ответниците са дали повод за завеждане на производството, съдът счита, че принципно на ищцовото дружество в тази хипотеза се дължат разноски. Направеното възражение, обаче, от адв. Ж. К., съдът счита за основателно досежно частта на разноските, направени за адвокатско възнаграждение.

Установява се от представените доказателства, че друго лице - различно от ищцовото дружество, а именно: „ТИОМАН БГ“ ЕООД с ЕИК ********* е 3 заплатило на ищеца адвокатското възнаграждение, което се претендира, в размер на 4920 лева или равностойността му 2515,56 евро.

Поради обстоятелството, че ищцовото дружество не е заплатило дължимия адвокатски хонорар, съдът счита, че следва да присъди като разноски единствено заплатената държавна такса в размер на 361,46 лева или 184,81 евро, в тежест на ответниците.

По отношение искането за присъждане на разноски на ответницата Н. Н.

Ч., направени чрез адв. Ж. К., съдът счита, че следва да посочи, че действително в разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК е предвидено право на ответната страна на разноски при прекратяване на делото. При прекратяване на производството поради оттегляне или отказ от иска, които са били предприети по незаявена или неустановена причина, разноските за производството, в т. ч. и тези на ответника се възлагат в тежест на ищеца. Не такава обаче е настоящата хипотеза.

В случаите на оттегляне или отказ от иска, което процесуално действие е било предприето от ищеца, поради новонастъпили след предявяването му и независещи от него, а от ответника обстоятелства – погасяване на заявеното за защита спорно право, отговорен за разноските винаги се явява ответникът.

Този извод се налага по аргументи, изведени от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, с оглед обстоятелството, че в този случай извънпроцесуалното поведение (действието по изплащането и погасяване на дълга) е поводът за завеждане и образуване на настоящото дело) – цитирана е практика. В този смисъл Определение № 626/20.08.2012 г. по ч.г.д. № 275/2010 г. на ВКС – ІV г.о., в което е прието, че ответникът не може да претендира присъждане на разноски в точно същата хипотеза – сторени след плащане – погасяване на дълга, поради което следва искането за присъждане на разноски на ответната страна да бъде оставено без уважение.

В т.см. и определение №17/13.01.2026г. по в.ч.гр.д.№666/25г., по описа на Апелативен съд –Пловдив І гр.състав.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ сумата 533,55 евро (с левова равностойност 1043,54 лева) по посочената сметка на „ТИОМАН ФАСИЛИТИ БГ“ ЕООД, с ЕИК ********, по посочената банкова сметка в молба вх. № 817/23.01.2026 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по ГД № 688/2025 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, поради оттегляне на исковата претенция по реда на чл. 232 от ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца „ТИОМАН

ФАСИЛИТИ БГ“ ЕООД за присъждане на разноски в размер на 4920 лева или 2515,56 евро, представляващи адвокатски хонорар, като неоснователно.

На основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, ОСЪЖДА Н. Н. Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. "К.Ч." №**,*,*,* и С. Н. С., с ЕГН 4

**********, с постоянен адрес: гр. П., ул. "К.Ч." №**,*,*,*, ДА ЗАПЛАТЯТ общо на „ТИОМАН ФАСИЛИТИ БГ“ ЕООД, с ЕИК ********, сумата в размер на 361,46 лева или равностойността им - 184,81 евро, представляващи заплатени от ищцовото дружество разноски (заплатена държавна такса).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Н. Н. Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул. "К.Ч." №**,*,*,*, направено чрез адв. Ж. К., за присъждане на разноски в размер на 3800 лева, като неоснователно.

Определението, с което производството се прекратява, подлежи на обжалване в едноседмичен срок, считано от днес за ответната страна Н. Н. Ч., чрез адв. Ж. К., а за ищеца „ТИОМАН ФАСИЛИТИ БГ“ ЕООД, с адрес на управление: гр. С., бул."Б." №*,*,*,, и ответника С. Н. С., с адрес: гр. П., ул.

"К.Ч." №**,*,*,*, от получаване на това определение, с частна жалба пред Апелативен съд - Пловдив.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:56 часа.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ Секретар: _______________________

5