Решение № 3238 от 26.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3238 гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110150073 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. Й. В., с която са предявени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3531,96 лв. – главница, представляваща стойност незаплатена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.11.2021г. до изплащане на вземането, 581,69 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 02.11.2021г., 18,98 лв. – главница цена на услуга дялово разпределение за периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 16.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, 4,30 лв. - мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 02.11.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №65452/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът отговаря за заплащане на претендираните суми, тъй като е потребител на топлинна енергия в качеството му на наемател на общинско жилище. Сочи, че в случая действащи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33 , ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат 1 плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „Нелбо “ ЕАД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, подаден от ответника чрез назначения му особен представител адв. И., в който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Ответникът оспорва обстоятелството, че за процесния период, а именно м.

05.2018г. – м. 04.2020г., имотът, находящ се в ****************, е бил негова собственост.

Излага доводи, че ищецът не представя никакви годни доказателства за обосноваване на извода, че процесното количество топлинна енергия е доставено реално на ответника, поради което счита, че не дължи неговото плащане. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

С определение от 22.10.2024 г. като трето лице-помагач на ищеца е конституирано „Нелбо Инжнеринг“ ООД. Третото лице-помагач изразява становище, че дяловото разпределение е извършено според нормативните правила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявените субективно съединени искове намират правната си квалификация в чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 65452/2021 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 26.11.2021 г.

Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата 2 дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик на имот, които ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. Според дадените задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в т. 1 на Тълкувателно решение № 2/2017 г., постановено по тълк.д. № 2от 2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В случая от събраните по делото писмени доказателства се установяват твърденията на ищеца, че ответницата е била потребител на топлинна енергия по отношение на процесния период и имот в качеството й на наемател на общинско жилище. Договорът между трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК. По делото е приета като доказателство заповед за настаняване от 22.04.2002 г., издадена от кмета на Район „Люлин:, въз основа на която Д. Й. В. и членовете на семейството й /син и дъщеря/ са настанени в общинско жилище - ап. 78, находящ се в *****************. Приета като доказателство е и молба-декларация от ответницата Д. Й. В., отправена до „Топлофикцаия София“ ЕАД за открИ.е на партида на нейно име по отношение на жилището на посочения адрес. В декларацията се съдържа изявление, че семейството на молителката се състои от трима души. Декларацията съдържа подпис на подателката, който не е оспорен.

Впоследствие издадената обща фактура за отчетен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. е адресирана именно до ответницата, а издадените изравнителни сметки, приложени от третото лице помагач, също са адресирани до този абонат на партидата. При това положение като съобрази събраните писмени доказателства съдът намира, че ответницата в качеството й на облигационен ползвател на процесния топлосбанден имот, разкрила партида на свое име, има качеството потребител на топлинна енергия. С оглед на изложеното, съдът приема, че посоченото лице се явява страна по облигационното правоотношение с 3 топлофикационното дружество във връзка с доставката на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват наи-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно, приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива.

Прието като доказателство по делото е извлечение от вестник „Монитор“, видно от което Общите условия са публикувани на 11.07.2016 г. По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с него, поради което и с оглед изложените погоре съображения, че в рамките на исковия период същият е бил собственик на процесния недвижим имот съдът прави извод, че между него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото са представени и приети като писмени доказателства Протокол от 24.09.2002 г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесният имот – ****************, на което е взето решение за сключване на договор с „Нелбо инженеринг“ ООД, както и сключения договор от 23.10.2002 г. за монтаж на топлинни разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост. Видно от представените от него отчети за неосигурен достъп и изравнителни сметки именно това дружество извършва дяловото разпределение в имота.

Решението на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение- така и в ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Представен и приет като 4 доказателство по делото е и сключен договормеджу топлопреносното дружество и топлинния счетоводител от 03.06.2020 г., съгласно който „Нелбо“ АД /предишно наименование на „Нелбо Инженеринг“ ООД/ се е задължило да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия. От представените и приети като доказателства по делото документи от топлинния счетоводител се установява, както и от становището му, се установява, че по отношение на процесния топлоснабден имот е начислявана топлинна енергия само за топла вода, тъй като абонатната станция с административен адрес ************* има централно топлоподаване само за битово горещо водоснабдяване. По делото са приети като писмени доказателства протоколи за неосигурен достъп до имота за отчитане на топломера за топла вода, както следва от 2 бр. от 2019 г. и 2 бр. от 2020 г., като в протоколите от 2020 г. е отбелязано, че Д. В. отказва достъп. Приложен е и списък видно от който в топлоснабдения имот живеят трима потребители на топла вода. Предвид изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков период.