Решение № 7 от 16.01.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Плевен, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско дело № 20254400501077 по описа за 2025 година

Производство по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК .

Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по жалба на длъжника М. А. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Бяла Слатина, обл.

Враца, ул. *** против отказа на ЧСИ Ц.Н., рег. № ***, с район на действие ПлОС за изменение на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, поискано от длъжника с молба вх. № *** г. В жалбата се твърди, че на ***. длъжника е подал въпросната молба до ЧСИ Ц.Н. да бъде преизчислен размера на дължимата от него такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Позовал се е на представено от него Удостоверение за липса на задължения за МДТ и ТБО към Община Кнежа изх. № 6511010262/23.07.2024г. Твърди, че е погасил изцяло задълженията си към Община – Кнежа и че те са били в размер по-малък от таксата на ЧСИ по т.26, която е начислена в размер на 1015,55 лв. Цетира текста т.26 към ТТРЗЧСИ, графа „Забележки“, съгласно който при частично събиране на парично вземане, таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума.

Жалбоподателят моли да бъде отменен отказа на ЧСИ Ц.Н., като 1 незаконосъобразен и немотивиран, и да бъде намален размера на ДТ по т.26 от ТТРЗЧСИ.

От ответниците по жалбата, становище е взел само взискателят Община – Кнежа, чрез кмета на общината И.Л., който счита, че депозираната жалба е неоснователна. Твърди се, че длъжникът М. А. С. е извършил плащане към Община -Кнежа след датата на образуване на изпълнителното производство, като към този момент ЧСИ вече е направил разноски по делото.

Факта, че длъжникът е депозирал Удостоверение за липса на задължения за местни данъци и такси, не го освобождава от направените разноски в хода на изпълнителното дело. Всички разноски по изпълнението са дължими от длъжника и за да бъде прекратено делото, следва да заплати и тях.

В мотивите на частния съдебен изпълнител относно обжалваните действия е изразено становище, че жалбата е неоснователна.

ЧСИ счита, че плащането на задълженията към Община - Кнежа са направени след започване на изпълнителното производство, като длъжникът дължи всички такси, дори и когато изпълни в срока за доброволно изпълнение, разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело и окончателната такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Това е така, поради обстоятелството, че в такъв случай задължението на длъжника е погасено по повод и във връзка с наложените обезпечителни мерки по време на изпълнително производство, поради което таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по т.26 от ТТРЗЧСИ, по общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело.

В мотивите е изложено и това, че съгласно чл.458 от ГПК и мотивите към т.5 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013г., държавата е винаги присъединен по право кредитор. С оглед защитата на публичния интерес, когато срещу имуществото на длъжника са започнали принудителни изпълнителни действия по реда на ГПК, законодателят изрично е предвидил частният съдебен изпълнител да изпраща съобщение до Националната агенция за приходите по реда на чл.191 ал.3 от ДОПК. Ако се установи от съответния документ, издаден от НАП, че 2 има публично задължение, респ. вземане с такъв характер срещу длъжника, таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ следва да бъде начислена и върху това присъединено вземане. Поради това счита, че след присъединяването на държавата като взискател по настоящото изп. производство, начисляването на таксата по т.26 върху публичното вземане е законосъобразно. Отбелязано е и това, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е пропорционална и се определя на базата на съответния размер на паричното вземане, за събирането на което е образувано изпълнителното дело. В заключение ЧСИ счита за неоснователно както искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.2 от ГПК, така и искането за намаляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, като моли жалбата на длъжника да бъде оставена без уважение.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, прецени документите в приложеното копие от изпълнителното дело, както и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:Жалбата е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок по чл.436 ал.1 от ГПК от легитимирано лице, насочена е срещу действие на съдебен изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по реда на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК и е внесена дължимата за разглеждането й държавна такса. Съгласно т.2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, на самостоятелно обжалване подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Този акт има характер на "постановление за разноски" по смисъла на чл.435 ал.2 т.7 от ГПК, независимо от конкретното му наименование.

Изпълнително дело № *** е образувано по молба на Община – Кнежа, въз основа на Акт № 1301-1/08.06.2020 г. и Акт № 2932-1/20.11.2023 г. по описа на Община - Кнежа срещу М. А. С., ЕГН ********** за заплащане на сумите, както следва: данък върху превозните средства в размер на 481,91 лв. и данък върху превозните средства в размер на 200,90 лв., както и всички такси и разноски, включително и следващата се такса по т.26 от „Тарифата за таксите и разноските” към ЗЧСИ, с вкл. ДДС. На основание чл.458 от ГПК са присъединени и публичните задължения на длъжника в полза на НАП, които към *** г. са били в размер на 8159,77 лв., съгласно Удостоверение вх. № *** г.На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение № *** С молба 3 от 24.07.2024г., получена от ЧСИ Ц.Н. вх. № ***. длъжникът М. А. С. е представил Удостоверение за наличие или липса на задължения за местни данъци и такса битови отпадъци, от което е видно, че към посочената дата няма задължения към взискателя Община – Кнежа и е направил искане на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство. На 01.08.2024г. взискателят Община - Кнежа е депозирал молба вх. № ***., с която уведомява ЧСИ, че след завеждане на изпълнителното дело дългът към Общината е бил погасен и е поискал делото да бъде прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК. До длъжника е изпратено уведомление от ***./ на л. 109 от изп.дело/ за дължимите такси, сред които и такса по т. 26 от Тарифата в размер на 1 015.55лв. Уведомлението му е връчено на настоящия му адрес в гр. София, район "***", ул. ***, след което не е последвало плащане на дължимите такси и разноски, а с молба вх. № ***г. длъжникът М. А. С. е поискал да бъде преизчислена таксата по т.26 от ТТР към ЗЧС съобразно частичното събиране на дълга. Изразил е съгласие да я заплати наред с останалите такси и разноски, с оглед прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК. Такова преизчисляване е отказано и отказът е бил съобщен на длъжника.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Плащането се счита за направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния титул от взискателя пред съдебния изпълнител, като съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, по общото правило на чл.79 ал.1 от ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението и в случая той не оспорва нейната дължимост, а само размера й.Счита че определената от ЧСИ такса не съответства на събраната сума и поради това не следва да я заплаща в пълен размер.

Съгласно чл.26, ал.1 от ТТЗЧСИ таксите се начисляват върху събраната сума, като със забележка е пояснено, че при частично събиране на 4 паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. В случая, предвид събраните данни за дължими и непогасени публични задължения на длъжника към момента на изисканото от НАП удостоверение по чл.191 от ДОПК, тези суми са включени от съдебния изпълнител като подлежащи на изпълнение, ведно с вземанията на първоначалния взискател община Кнежа, по чиято молба е образувано изпълнителното производство. Държавата, чрез НАП е присъединен взискател по право, на основание чл. 458 ГПК и е конституирана като такъв от ЧСИ на ***г., съответно - правилно ЧСИ е включил в размера на подлежащите на изпълнение вземания и тази сума, при определяне на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, т.е тя е определена правилно върху сбора от вземанията на взискателите в производството – Община – Кнежа и държавата, чрез НАП.

Към момента на изпращане на Поканата за доброволно изпълнение, дългът се формира от сумите по актовете за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК, които са в общ размер от 1388,13 лв. и присъединените публични държавни вземания в размер на 8159,77 лв.

Съгласно обаче приетото в т. 2 от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГК на ВКС, което е задължително за съдилищата, при направено искане от първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК не е необходимо съгласието на присъединените взискатели, като в този случай, когато по изпълнителното дело са се присъединили взискатели на основание чл. 456, ал. 1 ГПК с представен към молбата изпълнителен лист или пряко изпълнително основание, производството се прекратява само по отношение на първоначалния взискател, а ако присъединените взискатели са само с удостоверение по чл. 456 ал. 2 ГПК или по право изпълнителното производство се прекратява изцяло.

Видно от мотивите на цитираното ТР, въз основа на удостоверението по чл.191, ал.4 ДОПК държавата се конституира в изпълнителния процес по ГПК като присъединен взискател по право, за да участва в разпределението и да се удовлетвори в това изпълнително производство с оглед реализиране на привилегията й по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД.

Удостоверението по чл.191, ал.4 ДОПК легитимира държавата да встъпи в изпълнителния процес по ГПК само като присъединен взискател, но то не е 5 сред изпълнителните основания по чл.209, ал.2 ДОПК и изпълнителното производство не може да съществува самостоятелно въз основа на него. В закона е уредена обаче възможност публичните вземания да се възложат за събиране на частен съдебен изпълнител по реда на ГПК/чл.163, ал.1 и ал.3 ДОПК, вр. чл.2, ал.2 и 3 ЗЧСИ, като се представи изпълнителното основание по чл.209, ал.2 ДОПК. По аргумент от по-силното основание за публичните вземания може не само да се образува изпълнително дело по ГПК с представянето на акт по чл.209, ал.2 ДОПК, материализиращ публичното вземане, но и държавата може да се присъедини към образувано изпълнително дело с удостоверение по чл.191, ал.4 ДОПК и приложен към него акт по чл.209, ал.2 ДОПК. В посочената особена хипотеза на присъединяване на държавата в изпълнителния процес тя отговаря на изискването за самостоятелно водене на процеса и той следва да продължи с нейно участие и след прекратяването му на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК по отношение на първоначалния взискател.

Последица от искането на първоначалния взискател за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.2, т.1 е прекратяване на изпълнителното производство и по отношение на кредиторите, които са присъединени по право на основание чл.459, ал.1 и 2 ГПК, когато по делото не е присъединен друг кредитор с право да води самостоятелно изпълнителния процес. Доколкото такива кредитори не са представили по делото изпълнителен лист, респ. акт по чл.209, ал.2 ДОПК, материализиращ публичното вземане, те нямат право на принудително изпълнение и не покриват изискването за самостоятелно водене на изпълнителния процес.

Разпечатката съдържа 26 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/43317b2a-a453-41c5-8a88-27ad60b98d5c