Решение № 53 от 04.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАН Г. КИРИМОВ при участието на секретаря АНГЕЛИНА ИЛ. РАШКОВА като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно наказателно дело № 20221110216441 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Д. Д. с ЕГН ********** против Наказателно постановление (НП) № 22-4332-022842 от 09.11.2022 г., издадено от началник сектор към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което за нарушение на чл. 132, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 185 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева.

С подадената си в срок жалба административнонаказаното лице оспорва издаденото спрямо него наказателно постановление с твърдение за неговата незаконосъобразност. По същество заявява, че с предприетото от него рязко спиране на управляваното тролейбусно превозно средство е целял недопускането на ПТП с много по-сериозни последици.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. В хода на устните прения се противопоставя на свидетелските показания, събрани посредством разпита на актосъставителката Б И.. Оспорва на следващо място твърдението за управление на тролейбуса с превишена скорост, тъй като развиването на такава не било постижимо за толкова малка отсечка от пътя след тръгването му от спряло положение. Релевира възражения по повод фактическото описание на нарушението, състоящи се в погрешно изписване регистрационния номер на управляваното от него ППС, както и неотразяване наличието на неидентифициран автомобил в средата на процесното кръстовище.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.10.2022 г. часа в гр. София жалбоподателят Д. Д. – служител на „Столичен електротранспорт“ ЕАД, притежаващ свидетелство за управление на МПС № за категория D със срок на валидност до 27.08.2026 г., в изпълнение на служебните си задължения като 1 шофьор на превозно средство от обществения градски електротранспорт, управлявал тролейбус марка „Шкода“, модел „27 ТР Соларис“ с инвентарен № ТВ 2675, обслужващ тролейбусна линия № 5 на столичния градски транспорт. Около 15:15 часа на същия ден превозното средство се движело по бул. „Цар Освободител“ в посока на движение от бул.

„Цариградско шосе“ към площад „Народно събрание“, като преди кръстовището с бул.

„Васил Левски“ водачът се намирал в крайно лявата пътна лента, с намерение за предприемане на маневра по завиване наляво.

Междувременно в превозното средство се возели множество пътници, сред които свидетелите А. Г., който се намирал в задната част на тролейбуса, заедно със своята приятелка, Н. П., която била заела място за сядане, и Н. Г. – намиращ се в непосредствена близост до втората врата на ППС. Същевременно на площадката при един от другите входове на тролейбуса били застанали лицата Г Ц и А А, които били в изправено положение, тъй като се канели да слязат на предстоящата спирка.

Жалбоподателят навлязъл в процесното кръстовище пред Софийски университет „Свети Климент Охридски“, без да съобрази разположението на спрелия отвъд ограничителната му пътна линия лек автомобил, намиращ се в пърпендикулярното пътно платно, спрямо жалбоподателя, чието ситуиране ограничавало възможността за безпрепятствено завършване на започнатата маневра. В този момент водачът на тролейбуса все пак ускорил скоростта си на движение с цел да премине по-бързо през кръстовището, въпреки съзнаваната си невъзможност своевременно да освободи кръстопътя. Това от своя страна рефлектирало във възникналата нужда от рязко активиране спирачната система на тролейбуса, при което голяма част от намиращите се в него пътници загубили равновесие и осъществили интензивен травматичен контакт с твърдите повърхности в превозното средство. Така например свидетелката Н. П., под въздействието на предизвикания ударен импулс, била изтласкана от седалката си и се ударила в метален предмет, с което било причинена повърхностна травма на дясната предмишница. Свидетелят Н. Г. също получил травматично увреждане вследствие съприкосновението си с метална тръба в тролея, изразяващо се в контузия на лявото коляно. Най-значителни били обаче нараняванията на разположените една срещу друга малолетни лица – Г Ц и А А, тъй като рязкото спиране ги извело от правостоящото им положение и довело до пряк физически досег между тях, вследствие на който на А били избити два предни горни зъба, а Ц получила разкъсноконтузна рана на главата си в областта на челото. След настъпването на произшествието движението на тролейбуса било преустановено с цел оказване на първа помощ на пострадалите пътници, като за целта на място бил изпратен екип на спешна медицинска помощ. Във връзка с постъпилия от оперативната дежурна част на СДВР сигнал, на мястото се отзовали и служители от Отдел „Охрана на обществения ред“ при 01 РУ-СДВР, както и пътен патрул от Отдел „Пътна полиция“ към СДВР. От установените на място лица били снети писмени и устни сведения, а водачът бил тестван за употреба на алкохол, като дадената от него проба била отрицателна. По транспортното средство не били установени видими материални щети, но спрямо четиримата горепосочени пострадали били констатирани съответните травматични увреждания. За закрепване на обстоятелствата по случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с № Л-548 от 18.10.2022 г., към който била приложена и изготвената скица на пътнотранспортното произшествие.

Така установените фактически обстоятелства послужили като основание на свидетелката Б И. – полицейски инспектор при О „ПП“ – СДВР, за съставянето на акт за установяване на административно нарушение с бланков № 027494/18.10.2022 г. Същият бил съставен в присъствието на свидетел на установяване на нарушението, както и на жалбоподателя, който при получаването на препис от АУАН отбелязал в графата за възражения, че такива ще представи в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

На база на възприетото в АУАН било издадено и процесното Наказателно постановление № 22-4332-022842 от 09.11.2022 г., с което началник сектор към Отдел „Пътна полиция“ при СДВР наложил на основание чл. 185 от ЗДвП на Д. Д. Д. с ЕГН 2

********** административно наказание „глоба“ в размер на 20 /двадесет/ лева за виновното му нарушаване на чл. 132, т. 2 от ЗДвП.

Горната фактическа съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, сред които: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните свидетели А. Г., Б И., Н. П. и Н. Г.; надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателствени средства: скица на пътно-транспортно произшествие, Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-548 от 18.10.2022 г., справка-картон на водача Д. Д., Заповед № 8121К-13318/23.10.2019 г. и Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, постановление от 14.07.2023 г. по ДП № 11366/2022 г. по описа на Сектор „РТП“ при СДВР ведно с протокол за извършено презаписване на оптичен носител, схема на кръстовище; експертното заключение на изготвената в хода на съдебното следствие видео-техническа експертиза; приложеното между кориците на делото веществено доказателство – 1 бр. оптичен носител, съдържащ видеозапис с визуални кадри от системата за видеонаблюдение, ситуирана на кръстовището между бул. „Васил Левски“ с бул. „Цар Освободител“.

Събраната доказателствена съвкупност съдът цени като принципно последователна и взаимно кореспондираща си, но все пак за изясняването на някои спорни моменти в заявеното от разпитаните свидетели се дължи по-обстойното обсъждане на техните показания.

На първо място като напълно обективни, непредубедени и достоверни следва да се отличат показанията на актосъставителката Б И., която се е отзовала на постъпилия сигнал за реализирано пътнотранспортно произшествие с пострадали лица, като е имала възможността да възприеме пряко последствията от разразилия се инцидент. Дадено е адекватно и логично обяснение на механизма и причините за настъпване на процесното ПТП, което е послужило като основание и за съставянето на самия АУАН. От автотехническа гледна точка свидетелката изразява компетентно мнение по повод изключването на хипотезата на т. нар. в практиката „спасителна маневра“, тъй като в случая намиращият се в средата на кръстовището лек автомобил не е бил в движение, съответно не е представлявал непосредствена опасност за тролейбуса, а с продължителното си стоене в статично положение единствено е преграждал възможността му при така завишената скорост да довърши наченатата маневра по завиване. Актосъставителката правилно отразява отсъствието на съприкосновение на заварения тролейбус с друго превозно средство, отчита вероятността споменатият автомобил да е напуснал местопроизшествието след възникването на инцидента и в резултат на индивидуалния си анализ на събраните данни споделя, че не е установила адекватна причина за така предприетото рязко спиране на превозното средство.

На следващо място съдът намира, че дори и лишени от конкретика на фактите, показанията на свидетеля Н. Г. също следва да бъдат кредитирани. Лицето споделя за впечатлението, което водачът на електротранспортното средство е оставил у него още преди настъпването на инцидента – държал се е арогантно към другите участници в движението, а в процеса на шофирането си многократно е извършвал резки движения, свързани с ускоряване и спиране. Причината за възникване на произшествието отдава именно на действия от такова естество, намерили изражение във внезапното ускоряване скоростта на тролейбуса при навлизането в самото кръстовище, последвано от все така рязко спиране, довело до падане на някои от пътниците. Конкретно за своите травматични последствия споделя, че е получил нараняване на лявото си коляно, обработено в медицинско заведение с поставянето на шина, което е довело до обездвижването на крака му за срок от 30 дни.

С последователност се отличават и по-голямата част от показанията на свидетеля А.

Г., който дава подробни сведения относно разположението на лекия автомобил извън ограничителната му линия за изчакване. Също както и всеки от останалите очевидци на инцидента, лицето свидетелства за проявеното рязко спиране, но твърди, че единственото последствие от това било лекото „изнасяне напред“ на пътниците, които не са се били хванали здраво за пригодените за целта дръжки. Подобна теза влиза в пряко противоречие с цялата доказателствена съвкупност и се явява неистинна и необоснована, като причината за 3 даване на неверни показания от страна на свидетеля в случая вероятно се корени в неговото разположение в най-задната част на превозното средство, от което не е имал възможност да наблюдава случващото се в предната му секция – още повече, че се касае за транспортно средство за превоз на пътници, обособено през средата си на два отделни фрагмента, което само по себе си при завиване отнема визуалния контакт между двете крайни точки на тролейбуса. Дори и да се приеме за достоверно споделеното от свид. Г. относно липсата на пострадали лица в задната част на превозното средство, подобно заключение по никакъв начин не може да обоснове направата на такъв извод и относно пътниците в предната му част. Поради това, показанията на изслушания свидетел следва да бъдат кредитирани единствено в онези техни части, стоящи извън обсега на гореспоменатите уточнения.

Съдът дължи внимателна преценка и на споделеното от свидетелка Н. П., доколкото показанията в отделни техни части се характеризират с уклон към преувеличаване на някои от възприетите от нея факти. Така например не може да се приеме за достоверни твърдението , че преди да предприеме спирането тролейбусът се е движел със скорост от 60-70 км./ч., доколкото подобно виждане не съответства на всякаква житейска логика, тъй като такава скорост въобще не би позволила на водача на тежко-габаритното превозно средство да спре в толкова малък пространствен периметър, а още по-малко да извърши маневрата по завиване. С тенденция към хиперболизиране се отличава още и твърдението на П. касателно числеността на пострадалите лица – според нея травми са получили „изключително много лица“, което в хода на разпита дори прераства в абсурдното твърдение, че всички пътници били „изпопадали“. Извън конкретизираните фактически несъответствия, в останалата си част гласните доказателства, изходящи от свидетелката са правдиви и обективни. С доверие се ползват споделените от нея фактически данни относно заеманото от нея седящо положение, захващането за поставената за целта дръжка, изправената стойка на пострадалите малолетни лица и действителното наличие на спрял автомобил пред тролейбуса. В заключение, не може да бъде пренабрегнато предразположението на свидетелката за изопачаване на фактите, което естествено се отдава на намерението за съдебно предявяване на претенции за обезвреда на нанесените вследствие на нараняването вреди (аргумент от наличните по делото молби за снабдяване с преписи от протоколите от ОСЗ).