Решение № 260113 от 16.03.2021, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер

260113 Година 16.03.2021 Град Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски окръжен съд – търговско отделение, ХІХ състав,

На седемнадесети февруари Година две хиляди двадесет и първа, В публично заседание в следния състав:

Председател: ГАЛЯ КОСТАДИНОВА

При Секретар РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията търговско дело номер 328 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.417 от ГПК във вр. с чл.432 ТЗ във вр. с чл.60 ал.2 ЗКИ и чл.79 ЗЗД.

Ищецът

„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД ЕИК ********* гр.София иска да бъде признато за установено по отношение на ответника Ц.Р.П. ЕГН ********** ***, че дължи сумата от 37835.60 евро, частично предявен иск в пълен размер от 54 108.24 евро, представляваща главница по обявен за предсрочно изискуем кредит по Договор за кредит № 274 – 212/2008, продукт Н. А. кредит за покупка, строителство и ремонт, сключен на 04.07.2008г. между праводателя на ищеца А. Б. – България КЧТ и ответника, ведно със законна лихва върху главницата от 12.12.2018г. до изплащане на сумата, 70.17 евро за непогасени застраховки за периода от 10.11.2016г. до 12.12.2018г. и 669.16лв. нотариални такси за периода от 24.04.2018г. до 11.12.2018г., за които ищецът се е снабдил със Заповед № 11207 от 19.12.2018г. за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 20018/2018г. на ПРС II бр.с.

Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото исково производство разноски.

Твърди, че е универсален правоприемник на А. Б. – България КЧТ, с когото на 04.07.2008г. ответникът сключва договор за кредит, въз основа на който му е предоставена в заем сумата от 55 000 евро за срок от 30 години срещу заплащане на възнаградителна лихва през първата година в размер на 3.9 % фиксирана годишна лихва, а за останалия период се плаща променлива лихва в размер 12 – месечния Юрибор с надбавка 2 %. Кредитът се погасява на 324 месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва. За обезпечаване на дълга в полза на банката е учредена първа по ред ипотека върху имота, закупен с предоставените средства. Част от договора са и общите условия на банката, подписани от страните, по силата на чл.9 от които кредитополучателят дължи заплащане на разходите за нотариални, държавни и банкови такси и комисионни по тарифата на банката. При забава на вноска се дължи наказателна лихва в размер договорената лихва с надбавка 2.5 %. По силата на чл.22 ОУ кредитополучателят е поел задължението да застрахова ипотекирания имот в полза на банката. Прието е, че просрочване изцяло или на част от вноските представлява неизправност на кредитополучателя, при която банката може да обяви остатъка от кредита за предсрочно изискуем, включително всички такси и комисионни.

Твърди, че ответникът не е заплащал дължими месечни вноски според счетоводното извлечение, поради което банката е обяви кредита за предсрочно изискуем с покана, връчена чрез ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825 КЧСИ, на 21.11.2018г. на член от домакинството – съпругата, подала е заявление по чл.417 от ГПК пред ПРС и по ч.гр.д. № 20018/2018г. се е снабдила със заповед за изпълнение № 11207 от 19.12.2018г., въз основа на нея - с изпълнителен лист, с който е образувала ИД № 20198240400227 на ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824. В заповедното производство е претендирала част от изискуемата главница, която в пълен размер е 54 108.24 евро, както и платени от банката застрахователна премия нотариални разноски. Поради подадено от длъжника възражение сезира съда с установителния иск.

Уточнява, че ответникът е в забава от 16.07.2009г. като една година погасява дължимите месечни вноски, поради което твърди да е знаел техния размер. Не отговаря на фактите, че предсрочна изискуемост е настъпила на 25.09.2013г. Такава е обявена едва на 21.11.2018г. По ч.гр.д. № 3320/2013г. на РС Пазарджик са претендирани само просрочени към онзи момент суми, не целия кредит като предсрочно изискуем.

Неговият предмет е просрочена главница от 3 595.71 евро, т.е. падежирана.

През 2013г. банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем, а е търсила само суми с настъпил падеж. Докато сега кредитът е обявен за предсрочно изискуем, целият остатък от главницата от 54 108.24 евро е изискуема като предмет на съдебна защита е частичен иск от тази сума. Поради това настоящата претенция не е погасена с изтичане на 5 годишна давност.

Възразява, че има право да прецени дали да търси цялата сума или не. Уточнява, че предмет на делото е само част от главницата, не и наказателни лихви.

Ангажира доказателства, претендира разноски.

Ответникът не признава исковете по основание и размер. Възразява, че банката не го е уведомила за размера на анюитетните вноски и за промени в лихвения процент на договора. Възразява, че не е подписан и връчван погасителен план, поради което има двустранно неизпълнение на поетите от страните задължения. Това се отразява върху изискуемостта на отделните вноски и оттук на настъпване на предсрочната изискуемост, защото не е ясен размера на неизпълнение на поетите задължения за месечни вноски.

Възразява, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем още на 25.09.2013г., но в 5 годишен срок не е претендирала вземанията си, поради което те са погасени по давност.

Не спори по подписване на договора за кредит, общите условия към него и даденото обезпечение с договор за учредена ипотека върху недвижим имот, която е подновена на 04.07.2018г. Не спори, че ищецът е универсален правоприемник на А. Б. – клон България в резултат на прехвърляне на търговското предприятие.

Както и че на 21.11.2018г. му е връчена покана за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

Оспорва, че е договорен размер на месечни анюитетни вноски 324 на брой; че има погасителен план; че е уведомен за едностранната промяна в лихвения процент и че са изготвяни погасителни планове. Не признава, че дължи 114 анюитетни вноски от 16.07.2009г. до 11.12.2018г., както и общия размер на просрочените към 13.09.2018г. суми за главници, възнаградителна лихва, мораторна лихва, такси, застраховки, нотариални разноски по счетоводна справка, както и общият размер по пера на предсрочно изискуемото вземане, включително исковите претенции.

Възразява, че претендираните суми не съответстват на сумите в счетоводните извлечения. В нито един двустранно подписан документ не е посочен размера на първоначалните и последващо дължими анюитетни вноски, не е изготвен погасителен план. Не признава по основание и размер дължимост на разходи и такси като възразява, че е застраховал имота със застрахователна полица „Моят дом/Моят офис” от 29.06.2009г. в полза на праводателя на ищеца.

Твърди, че на 20.04.2018г. пак му е връчена покана, според която към този момент непогасените просрочени вноски са 55 броя в размер на 15 057.63 евро, а след това към 21.11.2018г. те стават 114 броя в размер на 31 607.17 евро.

Посочва разлика в размера на дълга по двете покани и счита, че има сериозна неяснота как е изчислено вземането.

Твърди, че А. Б. – клон България обявява кредита за предсрочно изискуем на 25.09.2013г. с връчване на покана за доброволно изпълнение, заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3320/2013г. на РС Пазарджик, което е образувано по заявление от 28.08.2013г. Посочва, че това производство е прекратено с влязло в сила на 05.03.2014г. определение като заповедта и изпълнителният лист са обезсилени. Но възразява, че договорът за кредит е прекратен на 25.09.2013г. поради предсрочна изискуемост, започнала е да тече 5 годишна погасителна давност и тя е изтекла към 14.12.2018г., когато е подадено настоящото заявление пред ПРС са издаване на заповед за незабавно изпълнение, поради което вземането е погасено по давност.

Възразява, че договорът и общите условия съдържат неравноправни клаузи, нищожни като такива, относно определяне на главницата, лихвите и анюитетните вноски, защото търговецът, предоставил финансови услуги, не е изпълнил императивно задължение по чл.4 и чл.5 от ЗЗП да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин вярна, пълна, четлива и ясна и разбираема информация относно параметрите на предоставените услуги. Възразява, че в договора са уговорени неравноправни условия за едностранни действия на банката, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и като такива са нищожни.

Уточнява, че сключеният договор е в писмена форма и измененията му следва да се извършат в същата форма, поради което отделни клаузи не могат да се подразбират. За това размерът на анюитетните вноски и погасителният план следва да бъдат в писмена форма. Размерът на вноските не е определен нито в договора, нито в нотариалния акт при учредяване на ипотека. Възразява, че плащане на вноски през първата година не доказва да е знаел какъв размер дължи на месец, защото това не установява как са внасяни, в какъв размер, на какво основание, кога са внасяни.

Поддържа, че неизпълнението на задължението за подписване на погасителен план оказва влияние върху предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост – защото не е определен размерът на неизпълнените от кредитополучателя договорни задължения за погасяване на месечни вноски.

Ангажира доказателства, претендира разноски.

Съдът, след преценка на ангажираните по делото доказателства и като взе предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното:

Допустимостта на установителния иск се доказва от приложеното в оригинал ч.гр.д. № 20018/2018г. на ПРС II бр.с., според което ищецът е подал на 14.12.2018г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу ответника за тук претендираните суми, което е уважено като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК под № 11207 от 19.12.2018г. и по нея - изпълнителен лист № 11464 от 20.12.2018г. На 05.03.2019г. е постъпило възражение от ответника в срок, защото призовката за доброволно изпълнение по образуваното изп.д. № 20198240400227 е връчена на 08.03.2019г. На банката е указано със съобщение на 25.03.2019г. постъпване на възражението и необходимостта да предяви иск за установяване на вземането, което тя е сторила на 19.04.2019г.

Видно от заявлението за издаване на заповед на изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК е, че банката е претедрирала парично вземане в размер на 37 835.60 евро част от главница, застраховки от 70.17евро за периода 10.11.2016г. – 12.12.2018г., нотариални такси от 669.16 лева за периода 24.04.2018г. – 11.12.2018г., и законна лихва върху главницата от 12.12.2018г. до плащането й. Посочила е, че дългът представлява кредит по договора от 04.07.2008г., който не е изпълняван като не са плащани погасителни вноски на договорени дати, поради което банката е обявила целия кредит за предсрочно изискуем на 21.11.2018г., в резултат на което цялото вземане на банката по счетоводни книги е 54 108.24 евро главница;

22 016.53 евро договорна лихва; 2 792.14 евро наказателна лихва; 811 евро такси и 444.98 евро застраховки; 669.16 лв. нотариални такси. Уточнила е предмета на частичната претенция по заявлението.

Представила е извлечение от счетоводни книги, в което е записано, че краен срок за погасяване, падеж преди предсрочната изискуемост, е 16.07.2038г.; дата на изпадане в забава 16.07.2009г. за главница и за лихва; 114 непогасени на падеж вноски за главница и за лихва, считано от 16.07.2009г.; просрочени и непогасени по договора за кредит суми към 13.09.2018г. са 35 156.85 евро, от които 9 903.95 евро главница, 21 575.53 евро възнаградителна лихва, 2 444.66 евро мораторна лихва, 811 евро такси, 421.71 евро застраховки, 609.16лв. нотариални такси. Посочено е, че договорът е обявен за изцяло предсрочно изискуем на 21.11.2018г., в резултат на което дългът е в размер на 80 172.89 евро и 669.16лв., от които главница 54 108.24 евро, възнаградителна лихва от 22 016.53 евро, обезщетение за забавено плащане 2 792.14 евро, такси 811 евро, застраховки 444.98 евро и нотариални разходи 669.16 лв.

Между страните няма спор и това се доказва от представените писмени документи, че на 04.07.2008г. е сключен писмен договор за кредит № 274 – 212/2008 Продукт нов А. кредит за покупка, строителство и ремонт, между А. Б. клон България и ответника Ц.Р.П., с предмет предоставяне в заем на 55 000 евро за покупка на жилище, за срок на кредита от 30 години. Според договора – чл.4, за усвоените суми от кредита се плаща годишна лихва в следните размери: за първата година фиксирана лихва в размер на 3.9 %, а за остатъчния период 12М EURIBOR+2%. Наказателната лихва за просрочие е съгласно общите условия. С чл.6 е уговорено издължаване на кредита: той се погасява на 324 месечни анюитетни вноски, от които последната изравнителна, включващи главница и лихва, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, който план се изготвя от банката и се предоставя на кредитополучателя след усвояването на кредита. Първата погасителна вноска е дължима на същото число на месеца, един месец след датата на усвояване, а всяка следваща погасителна вноска е дължима на същото число на всеки следващ месец, до пълното погасяване на кредита. В случай, че размерът на погасителната вноска се определя на база плаващ лихвен процент, погасителният план подлежи на задължителна актуализация от страна на банката в началото на всяка следваща календарна година и с подписване на договора кредитополучателят се е задължил да се яви в банката в началото на всяка календарна година, за да получи актуалния погасителен план.