Решение № 233 от 05.06.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. Габрово, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря Красимира Ат. Николова като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20254210100052 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 във вр. с чл.124,ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищцата Д. Л. Ц.-К., ЕГН**********, не дължи сумата в общ размер от 1594.48лв, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 26.07.2013г. по частно гр. дело №1684 от 2013г. по описа на Районен съд- Габрово, като счита, че същото е погасено по давност.

Изпълнителният лист от 26.07.2013г. е издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, №3018 от 26.07.201Зг. по частно гр. дело №1684 от 2013г. по описа на Районен съд- Габрово по Договор за банков кредит.

По частно гр. дело № № 1684 от 201 Зг. по описа на Районен съд- гр. Габрово е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 3018 от 26.07.201Зг., както и изпълнителен лист от същата дата- 26.07.201 Зг., по силата на който Д. Л. Ц. (към настоящия момент Д. Л. Ц.-К.) е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк (България )" ЕАД, следните суми:

- 1006.02лв. - изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата от 25.07.201 Зг. до изплащане на вземането;

- 316.56лв. - изискуема редовна лихва за периода от 15.04.2011г. до 12.03.2013г.;

- 142.60лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 16.05.2011г. до 24.07.2013г.;

- 129.30лв. - разноски по делото;

Въз основа на горепосоченото изпълнително основание по Молба на „Райфайзенбанк 1

(България)" ЕАД, ЕИК 831558413, със седалище и адрес на управление- гр. София, ул.

„Гогол" № 18-20 (актуални данни към 201Зг) от 17.11,2013г. е образувано изп. дело № 362 от 201Зг. по описа на ЧСИ Весела Цонева, с peг. № 732 на КЧСИ, с район на действиеОкръжен съд- гр. Габрово.

По изп. дело е депозирана молба с изх. № 957 от 12.01.2016г., съответно вх. №271 от 22.01.2016г. от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375, чрез пълномощник, с която се съобщава, че на 03.12.2015г. е сключен договор за прехвърляне на вземания- договор за цесия между „Райфайзенбанк" ЕАД и "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, по силата на който договор банката, като цедент е прехвърлила вземането си по горепосоченото изпълнително дело, ведно с всичките му принадлежности на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД-цесионер. Към молбата е приложен и Договор за цесия от 03.12.2015г., ведно с Приложение № 1 - списък на длъжниците, където фигурират имената на ищцата като длъжник.

По изпълнителното дело са депозирани следните молби:

- Молба от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375 с изх. № 25136 от 22.03.2016г., с която от страна на дружеството в качеството му на взискател се иска извършването на справка в Дирекция ПАМДТ на името на Д. Л. Ц. (към настоящия момент Д. Л. Ц.-К.) за декларирано имущество, като същевременно се уточнява и размера на дължимата сума.

- Молба от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375 с изх. № 64390 от 31.05.2016г., с която от страна на дружеството в качеството му на взискател се иска налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника- Д. Л. Ц. (към настоящия момент Д. Л. Ц.-К.), като същевременно се уточнява и размера на дължимата сума.

След 2016г. по процесното изпълнително дело не са извършвани никакви действия, в това число и такива които да водят до прекъсване на давността.

С оглед на гореизложеното се твърди, че вземането по изп. дело № 362 от 2013г. по описа на ЧСИ Весела Цонева, с peг. № 732 на КЧСИ, с район на действие- Окръжен съд- гр.

Габрово е погасено по давност.

ИСКА СЕ, съдът да признае за установено, че Д. Л. Ц.-К. не дължи на „Еос Матрикс” ЕООД сумата от общо 1594.48лв., която включва следните суми: сумата 1 006.02лв. изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата от 25.07.2013г. до изплащане на вземането; сумата 316.56лв. - изискуема редовна лихва за периода от 15.04.2011г. до 12.03.2013г., сумата 142.60лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 16.05.2011г. до 24.07.2013г. и сумата 129.30лв. - разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от 26.07.2013г. по частно гр. дело № 1684 от 2013г. по описа на Районен съд- Габрово.

Ответникът не е представил писмен отговор в установения едномесечен срок.

По делото са събрани писмени доказателства. От съвкупната им преценка съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По частно гр. дело № №1684 от 2013г. по описа на Районен съд- гр. Габрово е 2 издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с №3018 от 26.07.201 Зг. както и Изпълнителен лист от същата дата26.07.201Зг. по силата на който Д. Л. Ц. /към настоящия момент Д. Л. Ц.-К./ е осъдена да заплати на „Райфайзенбанк (България )" ЕАД, следните суми:

- 1 006.02лв. - изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата от 25.07.201 Зг. до изплащане на вземането;

- 316.56лв. - изискуема редовна лихва за периода от 15.04.2011г. до 12.03.2013г.;

- 142.60лв. - изискуема наказателна лихва за периода от 16.05.2011г. до 24.07.2013г.;

- 129.30лв. - разноски по делото;

Въз основа на горепосоченото изпълнително основание по молба на „Райфайзенбанк (България)" ЕАД от 17.11,2013г. е образувано изп. дело № 362 от 2013г. по описа на ЧСИ Весела Цонева, с peг. №732 на КЧСИ, с район на действие- Окръжен съд- Габрово.

По изпълнителното дело е депозирана молба с изх. №957 от 12.01.2016г., съответно вх.

№ 271 от 22.01.2016г. от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с която се посочва, че на 03.12.2015г. е сключен договор за прехвърляне на вземания- договор за цесия между „Райфайзенбанк" ЕАД и "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, по силата на който договор Банката, като цедент е прехвърлила вземането си по горепосоченото изпълнително дело, ведно с всичките му принадлежности на "ЕОС МАТРИКС" ЕООД-цесионер. Към молбата е приложен и Договор за цесия от 03.12.2015г., ведно с Приложение № 1 - списък на длъжниците, където фигурират имената на ищцата като длъжник.

По изпълнителното дело е депозирана молба от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375 с изх. № 25136 от 22.03.2016г., с която от страна на дружеството в качеството му на взискател се иска извършването на справка в Дирекция ПАМДТ на името на Д. Л. Ц.

/към настоящия момент Д. Л. Ц.-К./ за декларирано имущество, като същевременно се уточнява и размера на дължимата сума.

Със запорно съобщение изх.№1897 от 19.05.2016г. до „Гармънт Фактори” – гр.Карлово, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника-ищцата по делото.

С молба от "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375 с изх. № 64390 от 31.05.2016г. от страна на дружеството в качеството му на взискател се иска налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника- Д. Л. Ц. /към настоящия момент Д. Л. Ц.-К./, като се посочва размера на дължимата сума.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове срещу взискателя за установяване несъществуването на правото, предмет на принудителното изпълнение, с правно основание по чл. 439 от ГПК. Посочената правна норма дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение или да е 3 предмет на издаден изпълнителен лист. В последния случай длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по заповед за изпълнение, като се позова на факти (погасяване по давност, плащане, прихващане и др.), настъпили след издаването му.

Настоящите искове се основават именно на твърдения за факти, възникнали след издаване на изпълнителния лист по реда на чл. 410 и сл. ГПК. Това обстоятелство обуславя тяхната допустимост съобразно предвидените в чл. 439 ГПК условия.

Според общоприетото становище в правната теория и в съдебна практика (мотивите на т. 6, абз. 3 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000г. ОСГК на ВКС) погасителната давност е материалноправен институт, изтичането на която не води до погасяване на самото вземане. То продължава да съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение по чл. 118 от ЗЗД.

Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

От ангажираните по делото доказателства се установява, че ответникът се легитимира като кредитор на процесното задължение в качеството си на взискател по изп.д.

№362/2013г. на ЧСИ Весела Цонева.

Не е спорно по делото, че посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в производство по реда на чл. 417 от ГПК, след като издадената по него заповед за изпълнение е влязла в законна сила.

В този смисъл следва да се вземат предвид разясненията в т. 14 от тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, според които, доколкото новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес, заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл.

415, ал. 1 от ГПК. Ако иск не е предявен, както е в случая, давността не се счита прекъсната с депозирането на заявлението. Действително заповедта за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 ГПК и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за установяване съществуването на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, заради което във всички случаи срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение (така решение № 45 от 30.03.2017г. на ВКС по т.д. № 61 273/2016г., ІV г.о., решение № 42 от 26.02.2016г. на ВКС по гр.д. № 1812/2015г., ІV г.о., решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 943/2009 г., I т. о. и други, която практика е актуална и за заповедта за изпълнение, тъй като не представлява съдебно решение/.

С оглед горното се налага извод, че по отношение на главното задължение е приложима общата петгодишна давност, а по отношение на лихвите за забава – 4 тригодишната давност по чл. 111, б. „в” ГПК, като няма данни тя да е била прекъсвана, въпреки образуваното изпълнително дело.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Според разрешенията в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, в хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо дали същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител) – насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непосения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В контекста на горното по делото е установено, че в изпълнителното производство, по искане на взискателя-ответника е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата със запорно съобщение изх.№1897/19.05.2016г. до „Гармънт Фактори” – гр.Карлово.

След 19.05.2016г. по изпълнително дело №362/2013г. на ЧСИ Весела Цонева не са извършвани никакви действия, включително и такива които да водят до прекъсване на давността.