Присъда № 237 от 17.04.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 237 от 17.04.2024 г., постановена по НОХД № 16832/2023 год. по описа на СРС, НО, 99 състав

Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП № 541/2023 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 18511/2023 г. по описа на СРП против Д. З. О., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК – за това, че на 21.03.2023 г., около 18:40 часа, в гр. София, ул.

„*****“ № ***, в „****“, магазин „****“, чрез използване на специален начин – отстраняване на аларменото устройство, направил опит да отнеме чужда движима вещ - 1 /един/ брой мъжки суитчър марка „***“ на стойност 159,99 лева от владението на С. Г. М., без нейно съгласие с намерение противозаконна да я присвои, като престъплението останало недовършено поради независещи от дееца причини задържането му от Г. И. И. - охранител в магазина.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че безспорно е установена виновността на подсъдимия Д. О. в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК. Предлага да му бъде наложено най-ниското наказание, предвидено в закона, а именно една година лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с тригодишен изпитателен срок.

Защитникът адв. П. пледира за оправдаване на подсъдимия. Счита, че по никакъв начин не се доказвало именно О. да е имал намерението да открадне дрехата от магазина, както и че нейната аларма е била свалена по някакъв специален начин, който се явява и квалифициращ признак по чл.195 от НК. Заявява, че разпитите от ДП на двамата полицейски служители били абсолютно еднакви, поради което не следвало да бъдат ценени техните показания, че подсъдимият е имал намерението да извърши престъпление. При евентуална доказаност на обвинението се иска деянието да бъде квалифицирано като маловажен случай и съответно подсъдимият да не носи наказателна отговорност.

Подсъдимият О. се придържа към становището на защитника си. Заявява, че не е имал намерение да краде нищо и иска да бъде оправдан.

Съдът, след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д. З. О. е роден на ******** г. в гр. Р.. Същият е българин, български гражданин, с висше образование, неженен, работи в „**“, с постоянен адрес: *** и настоящ адрес: гр. ***, с ЕГН: **********.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият О. не е осъждан.

Към месец март 2023 година свидетелката С. М. била управител на магазин „****“, находящ се в гр. София, ул. „*****“ № ***, в сградата на „****“. Тя била материалноотговорно лице по отношение на находящите се в магазина стоки, а самият търговски обект бил собственост на „****“ ЕООД.

На 21.03.2023 г., около 18:40 часа, в посочения по-горе търговски обект влязъл подсъдимият Д. О.. Той обходил щандовете и взел от там един брой мъжки суитчър марка „***“ на стойност 159,99 лева, собственост на „****“ ЕООД, след което отишъл със суитчъра в пробните на магазина. Там отстранил аларменото устройство на дрехата, след което облякъл суитчъра под якето си и тръгнал да излиза от магазина, без да го заплати на касата. Действията му били забелязани от свидетеля Г. И., който бил охранител в магазина. Свидетелят И. задържал подсъдимия О. непосредствено 1 след касовата зона на търговския обект и се обадил в полицията, за да ги уведоми за случая. Малко по-късно на мястото пристигнал патрул на 06 РУ-СДВР – свидетелите К. К. и Р. П.. Полицейските служители установили самоличността на подсъдимия и го задържали, като той доброволно предал процесния суитчър марка „***“ и написал обяснения в протокола за доброволно предаване как вещта се е озовала в него.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите С. М., Г. И., К. К. и Р.

П., както и от приложените по делото протокол за доброволно предаване на 1 брой мъжки суитчър марка „***“, заповед за задържане на подсъдимия О. и справка за съдимост на подсъдимия.

От показанията на свидетелката С. М. става ясно, че същата била управител на магазин „****“ в „****“ до края на 2023 година, където по спомени била виждала подсъдимия О., но не помнела подробности, защото ежедневно имало случаи, при които охраната задържала лица с неплатени стоки от магазина. Предвид липсата на ясни спомени и на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, съдът прочете показанията на свидетелката М. от ДП, след което тя изцяло потвърди чутото.

Потвърди, че на 21.03.2023 г., около 18:40 часа, била информирана от охранителя на магазина, че е заловил лице от мъжки пол със стока, която не била заплатена на касата.

Лицето било задържано с един брой мъжки суитчър марка „***“ на стойност 159,99 лева, а алармата върху дрехата била отстранена преди това от извършителя.

Охранителят се обадил в полицията и на място пристигнали служители на 06 РУСДВР, които установили самоличността на задържаното от охранителя лице, а именно подсъдимият Д. О.. Била съставена разписка, с която на управителката на магазина бил върнат процесният суитчър, а подсъдимият бил задържан от полицаите. Свидетелката уточнява, че алармата на стоката стояла от дясната страна в долната част на суитчъра, но тогава я нямало върху артикула, тъй като била премахната. В магазина ежедневно намирали захвърлени много аларми, но не можело да бъде казано коя аларма на кой артикул е била поставена. Касовата зона била до вратата на магазина и винаги, когато залавяли човек, това ставало извън касовата зона, тоест извън вратите на магазина, като магазинът бил с отворена витрина. На изхода на магазина имало устройства, които засичали алармите на дрехите и едва след като лицето е преминало тези устройства и е излязло от магазина в общите части на МОЛ-а, тогава е било проверено и заловено със стоката, която не е била заплатена. Това било рутинна процедура.

Показанията на свидетелката М. намират пълна подкрепа в думите на свидетеля Г. И., който е бил охранител на магазина процесния ден. Той споделя, че си спомнял визуално подсъдимия, но не можел да каже подробности за инцидента. Работел в магазин „****“ в „****“ като охранител от две години. Почти през ден имало случаи да задържат лица, които излизали от магазина без да са заплатили някаква стока.

Имали видеонаблюдение в магазина и когато видели човек да събира много артикули се налагала рутинна проверка на лицето. Те преценявали кой да проверят. Не се проверявал всеки клиент на магазина, като били по един охранител на смяна. Ако установели, че някой се държи съмнително, тогава го чакали отвън след касовата зона.

Предвид липсата на ясни спомени и на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, съдът прочете показанията от ДП и на свидетеля И., след което той изцяло потвърди чутото. Потвърди как на 21.03.2023 г., около 18:40 часа, при обход на магазина забелязал лице от мъжки пол със съмнително поведение, което се оглеждало. След това спрял лицето за проверка извън касовата зона на магазина, като в него бил открит един брой мъжки суитчър марка „***“ на стойност 159,99 лева, който не бил заплатен.

Свидетелят веднага уведомил управителката на магазина и подал сигнал на телефон 2

112 за случилото се. На място пристигнали служители на 06 РУ-СДВР, които установили самоличността на задържаното от охранителя лице, а именно подсъдимият Д. О.. Била съставена разписка, с която на управителката на магазина бил върнат процесният суитчър, а подсъдимият бил задържан от полицаите. Свидетелят уточнява, че няма как да си е спомнял при разпита трите имена и ЕГН на подсъдимия, а явно ги е разбрал от полицаите, които са го задържали и са му снели самоличността. След прочитане на показанията си спомнил ясно за суитчъра и цената му, защото имало само един случай на опит за кражба на такъв суитчър, но за дееца не можел да си спомни имена и ЕГН. Освен името и ЕГН, всичко друго, което му било прочетено, го бил казал той.

Свидетелите Р. П. и К. К. са двамата полицейски служители от 06 РУ-СДВР, които са се отзовали на подадения от свидетеля И. сигнал на телефон 112. Двамата нямаха спомен за конкретния случай, тъй като почти на всяко дежурство ходели в магазин „****“ в „****“ по подадени сигнали за кражби от магазина. Предвид на това, показанията от ДП и на двамата полицейски служители бяха прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, след което и двамата потвърдиха чутото. От техните разкази става ясно, че около 19:40 часа на 21.03.2023 г. били изпратени от дежурния в магазин „****“ в „****“ по подаден сигнал. На мястото управителката на магазина им заявила, че охранителят е спрял за проверка извън касовата зона лице от мъжки пол, в което открил един брой мъжки суитчър марка „***“ на стойност 159,99 лева, който не бил заплатен. Полицаите установили самоличността на задържаното лице, а именно подсъдимият Д. О.. Била съставена разписка, с която на управителката на магазина бил върнат процесният суитчър, а подсъдимият бил задържан от полицаите.

В обобщение съдът кредитира изцяло показанията на четиримата разпитани свидетели, тъй като същите са логични, последователни, непротиворечиви, кореспондират си и взаимно се допълват. Реално няма никакви противоречия в техните думи относно това, че на процесната дата подсъдимият О. е опитал да открадне инкриминирания суитчър, като извън касовата зона е бил спрян за проверка от свидетеля И. и в О. е била открита незаплатената стока. Дошлите на мястото полицаи са установили самоличността на дееца. Дори да приемем, че от свидетелските показания не може да се установи с категоричност самоличността на извършителя, тъй като свидетелят И. заяви, че нямало как да си спомня имената и ЕГН на лицето, а свидетелката М. и полицейските служители също нямаха ясни спомени, то в насока, че именно подсъдимият О. е автор на инкриминираното деяние са приложените по делото писмени доказателства - протокол за доброволно предаване и заповед за задържане. От протокола за доброволно предаване се доказва, че на 21.03.2023 г. именно подсъдимият Д. О. е предал доброволно един брой мъжки суитчър марка „***“ на стойност 159,99 лева, за което същият се е подписал. Следователно от този документ се установява, че извършителят на деянието е именно подсъдимият, тъй като охранителят И. ясно си спомнял за суитчъра и цената му, защото имало само един случай на опит за кражба на такъв суитчър. Макар И. да не може да си спомни точните имена на дееца, то след като само веднъж е имало опит за кражба на точно такъв суитчър и след като именно подсъдимият О. е предал доброволно точно такъв суитчър, то категорично доказано е, че той е извършил опита за кражба. Освен това от заповедта за задържане също е видно, че на процесната дата точно подсъдимият О. е бил задържан на основание чл.194 от НК за кражба от магазин „****“ в „****“, като именно свидетелят К. К. е издал процесната заповед, а той е един от двамата полицаи, които са били изпратени по сигнала, подаден от охранителя И.. Следователно тези две писмени доказателства подкрепят напълно свидетелските показания относно самоличността на дееца, предвид на което са неоснователни възраженията на 3 защитника за недоказаност на авторството. Дори да приемем, че показанията на двамата полицаи са идентични и поради това не следва бъдат кредитирани, а охранителят не си спомня точните имена на дееца, то самоличността на извършителя се установява от протокола за доброволно предаване и заповедта за задържане.

Именно подсъдимият О. на процесната дата 21.03.2023 г. е предал доброволно един брой мъжки суитчър марка „***“ на стойност 159,99 лева, за който свидетелят И. е категоричен, че само веднъж е имало опит за кражба на такава стока от магазина. Не е налице и хипотезата на чл.281, ал.8 от НПК, тъй като присъдата не почива само на четените от ДП показания, а и на писмените доказателства, които ги подкрепят.

Анализираната съвкупност от доказателства води съда до единствено възможния извод за доказаност на описаните по-горе фактически констатации.