Решение № 1820 от 11.09.2024, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1820 гр. Бургас, 11.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20242120100523 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ***, сграда

„Метални панели и конструкции“, ет.4, представлявано от Цветан Василев Мирчев, пълномощник Десислава Бонева Златева - юрисконсулт, против Р. Г.

Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ****

В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на ищцовото дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на имот с административен адрес гр. Бургас, ***, със заведена партида в базата данни с аб. № 732138.

В съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи, ответницата притежавала качеството „потребител“ във възникналото облигационно отношение, като собственици на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Предоставянето на услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и публикуни на интернетстраницата на водния оператор.

Отчитането на водомера на абоната за процесния период се 1 осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство. При осъществяване на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер. Съществувала възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставял на ВиК оператора данните по водомерните си устройства.

Съгласно чл.25 от Общите условия, на потребителите се фактурирало и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение били присъединени повече от един потребител. В този случай, количеството питейна вода се разпределяло въз основа на отмета на централния водомер, поставен на водопроводното отклонение и отчетите по индивидуалните водомери. В това разпределение се включвало цялото количество доставена вода до централния водомер.

Ищецът претендира, че след всяко отчитане били издавани данъчни фактури, съдържащи съответните реквизити. Твърди се, че били издадени фактури за периода от 25.01.2021 г. до 25.03.2021 г. , с отчетен период по тях от 15.09.2020 г. до 10.03.2021 г., на обща стойност в размер на 189, 54 лв., които не са били заплатени в срок 30 дни от издаването на всяка една от тях.

Върху тези суми ответницата дължала и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 59, 61 лв., считано от 24.02.2021 г. до 13.09.2023 г., както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Моли да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата в размер на 189, 54 лева /сто осемдесет и девет лева и петдесет и четири стотинки/ главница, дължима за доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за периода от 25.01.2021г. до 25.03.2021г., с отчетен период по фактури от 15.09.2020г. до 10.03.2021г., сумата от 59, 61 лева /петдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/ мораторна лихва за периода от 24.02.2021г. до 13.09.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 20.09.2023г. до изплащане на вземането, както и сторените в заповедното и исковото производство разноски, за които вземания е издадена Заповед №2786 от 21.09.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №5651/2023 г. Претендират се разноските. Представя писмени доказателства.

В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от особения представител на ответницата, с който искът се оспорва като неоснователен.

Сочи, че ищецът не представил годни доказателства за обосноваване на извода, че процесното количество вода било реално доставено и потребено от ответницата, поради което смята, че същата не дължи процесните суми.

Установяване на доставянето и потреблението било безспорно необходимо обстоятелство, тъй като продажбата на вода се подчинява на общите правила 2 на договора за продажба, в частност на договора за търговска продажба, доколкото ищецът бил търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. Счита, че писмените доказателства, на които се позовава ищецът за удостоверяване на осъществяването на сделката между него и ответницата, съдържали изгодни за издателя факти и същите нямали обвързваща доказателствена сила. Не били представени други доказателства за удостоверяване на твърденията в исковата молба, за да се приемело, че било налице валидно сключен договор между ответницата и дружеството ищец.

Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноските.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представена справка – извлечение за отчетени с мобилно устройство с адрес на водомера гр. Бургас, ***, с титуляр на партида Р. Г. Г., клиентски номер 732138 за водомер 1443/55 за периода 15.09.2020 г. – 07.03.2022 г.

По делото са представени фактура с №0041521716 от 25.03.2021 г. за сумата от 41, 42 лв., фактура с №0041388976 от 25.02.2021 г. за сумата от 41, 84 лв., както и фактура с №0041253841 от 25.01.2021 г. за сумата от 106, 28 лв.

За процесните периоди за представени към исковата молба копия от Решение на КЕВР № Ц-37/23.12.2019г., Решение на КЕВР № Ц46/30.12.2020г. за одобряване на цените за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги.

По делото е представена справка по електронна партида за периода от 01.01.1997 г. до 13.09.2023 г. за самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, видно от която собственик на имота към настоящия момент, а и към момента на потребление на претендираните с исковата молба суми е била ответницата Р. Г. Г.. В тази насока по делото е представен и нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №198, том IV, рег.

№10382, дело №569 от 2016 г. на нотариус Цвета Атанасова, видно от който ответницата е придобила правото на собственост през посочената година върху процесния недвижим имот.

По делото е представен протокол, съставен от служител на ищцовото дружество, на основание чл.35, ал.5 от Наредба №4/04.09.2024 г. на МРРБ поради отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице до водомера, от 10.02.2021 г. Съставен е и такъв протокол от 10.03.2021 г. И двата протокола са подписани от служител на ищцовото дружество с отразяване на качеството му и имена, както и от един свидетел с посочване на имената му.

По делото е прието неоспорено от страните по делото заключение по допусната съдебно – техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно, пълно и обосновано. Вещото лице по експертизата подробно изяснява механизма на работа с отчитащото мобилно устройство. Посочено е, 3 че при осигурен достъп, отчетник измервателни уреди сканира баркода, при което на екрана на мобилното устройство се появява индивидуална електронна страница на абоната. Инкасаторът непосредствено отчита и записва новите показания на водомера. Не се изисква подпис на абоната. При неосигурен достъп, когато отчетникът не успее да влезе във водоснабдявания обект, същият набира на самото мобилно устройство режим „служебно отчитане“. Вещото лице дава подробно описание на водоснабдения имот, съобразно направена от него справка.

Вещото лице сочи, че за процесния период отчитането на измервателното устройство е било извършено по електронен път, посредством използването на мобилно устройство и електронен карнет, като общото изразходвано количество вода, преминало през измервателното устройство от 15.09.2020 г. до 10.03.2021 г. е 64, 94 куб.м., от които 64, 00 куб.м. отчетени по водомер и 0, 94 куб.м. начислени от „разпределение“. Вещото лице сочи, че има начислени количества вода „от разпределение“, като е спазен редът на разпределение, съгласно чл.39, ал.2 от Наредба №4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Отчетеното количество вода било фактурирано за ВиК услуги по цени, одобрени с решения на КЕВР за съответните периоди.

Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка, изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:

По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна, основанието и размера на вземането си. В конкретния случай той трябва да установи, че за процесния период до процесния адрес, на който се намира собствен на ответника имот, е извършено водоподаване във фактурираните количества, както и че е спазена процедурата, регламентирана в чл.39, ал.1 от Наредба №4/2009 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /по отношение на количествата начислена вода „от разпределение“/. Ищецът следва да докаже изискуемостта и размера на претенцията си. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга, както и другите си правоизключващи и правопрекратяващи възражения.

По делото е безспорно, че ищцовото дружество е „ВиК оператор“ по смисъла на чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти. Така и според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и чл. 2, ал. 1, т. 1 от ОУ на 4 ищцовото дружество, потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. С така посочените разпоредби са нормативно определени лицата, с които се счита сключен неформалният договор за доставка на ВиК услуги, който има съдържанието, определено в чл. 8 от цитираната Наредба и установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия на доставчика на ВиК услуги. Според разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К, наричани за краткост „общи условия“, се определят правата и задълженията на оператора и на потребителите. В случая общите условия на ВиК оператора са били надлежно разгласени – в два вестника, съобразно предвиденото в нормативната уредба и следователно имат действие за всички абонати на дружеството.

Цитираните по - горе разпоредби разкриват кои лица могат да имат качеството на „потребител“ на водоснабдителни услуги. В Решение № 152 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2018 г., III г. о., ГК също е посочено, че потребители на услугите на ВиК са лицата, посочени в пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл.

3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи/ наредбата/, а именно: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. В този смисъл е и трайната практика на съдилищата, включително на Окръжен съд – Бургас.