Протокол № 250 от 24.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 250 гр. Благоевград, 24.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Пандев

Съдебни

В. Б. заседатели: Росен Самарджиев при участието на секретаря Елена Костова и прокурора В. Ст. С.

Сложи за разглеждане докладваното от П. Пандев Наказателно дело от общ характер № 20221200201058 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура Благоевград, редовно призовани, се явява зам.административният ръководител окръжният прокурор В. С..

Подсъдимият П. Т. се явява лично и с адв.Г. Ц., редовно упълномощен от порано.

Подсъдимият К. К. се явява лично.

Гражданските ищци и частни обвинители не се явяват, редовно уведомени. За тях се явяват поверениците адв. П. Н. и адв. Б. Х., редовно упълномощени от по-рано.

Не се явява адв.И. Ч., защитник на подс. К., редовно призован.

Експертите д-р Ц. Г., д. К. и д. Т. се явяват лично, редовно призовани.

1

В 10.10 часа в залата се явява адв. И. Ч., защитник на подс.К..

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Преди да се даде ход на делото съдът намира, че следва да се разиска и реши въпросът, поставен в предходното съдебно заседание, а именно за наличие на родство, макар и далечно - по сватовство, между председателстващия съдебния състав и съдебния заседател В. Б.. Както бе отбелязано същата се явява братовчедка, първа, на съпруга на дъщерята на съдията П. Пандев и по изчисления от различни източници, включително нотариус, между двамата е налице родство по сватовство от пета степен. Независимо от това и доколкото фактът е факт съдът намира, че следва този въпрос да бъде поставен найнапред на вниманието на страните и след това да се следва процедурата евентуално предвидена в НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин председател, уважаеми съдебни заседатели, считам, че не са налице основанията, предвидени в чл.29, ал.1 и ал.2 от НПК, тъй като не става въпрос за близки роднини, а и не се излагат мотиви, поради които да се приеме, че съдията може да бъде предубеден, заинтересован пряко или косвено от изхода на делото.

АДВ. Н.: Аз също считам, че не се налице основанията на чл.29.

АДВ. Х.: Уважаеми окръжни съдии, моето становище е същото, не намирам основанията, посочени в чл.29.

АДВ. Ц.: Същото ми е становището.

АДВ. Ч.: Господин председател, изложените от вас обстоятелства за родствени връзки с единия съдебен заседател, очевидно не са основание за отвод по 2 смисъла на чл.29, ал.1, а и не създават съмнение за обективността и безпристрастността, за да се основаваме на чл.29, ал.2 НПК.

ПОДС. Т.: Поддържам адвоката си.

ПОДС. К.: Поддържам адвоката си.

След съвещание най-напред съдът в този състав не намира също, че са налице условията на чл.29 НПК за отвод, на който и да е участник в съдебния състав.

Същевременно в изпълнение на разпоредбата на чл.31, ал.1 НПК изрично заявявам, че няма основание и няма да се самоотведа от разглеждане на делото, по същия начин е и изявлението на съдебния заседател В. Б..

С оглед на горното съдът намира, че няма пречки да продължи разглеждането на делото с последващо процесуално-следствено действие, поради което ОПРЕДЕЛИ :

На първо място счита, че към настоящия момент НЕ СА НАЛИЦЕ ОСНОВАНИЯ за отводи в настоящия съдебен състав по повод наличието на родство по сватовство между председателстващия съдебния състав и съдебния заседател В. Б..

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СТРАНИТЕ: Нямаме искания преди разпита на експертите.

Снема се самоличността на вещите лица:

Ц. Н. Г., ***

П. Н. К., ***

3

П. П. Т., ***

Вещите лица бяха предупредени за наказателната отговорност, която носят по чл.291 НК и същите обещаха да дадат заключение по съвест и разбиране.

Съдът ПРИСТЪПВА към разпит на вещите лица след прочитане на заключението.

В.Л. К.: Поддържам заключението. Нямам изменения и допълнения към същото.

В.Л. Т.: Поддържам заключението. Нямам изменения и допълнения към същото.

В.Л. Г.: Поддържаме заключението, нямаме изменения и допълнения.

Аз съм участвал в голям брой ексхумации, на практика е невъзможно към момента да се отдиференцира една луксация, изкълчване на шийните прешлени, изместване на ставните повърхности една спрямо друга от ексхумацията, на практика това е невъзможно. Разпаднали са се меките тъкани, които придържат гръбначния стълб и дори при изваждането на тялото, на трупа сме намирали разпилени прешлените от шийния отдел на гръбначния стълб, те вече не се придържат един към друг. Абсолютно невъзможно е да се види, това, което за нас беше от огромно значение да се установи е това, което може да се установи само при аутопсията - дали има увреждане на гръбначния мозък, това може да се установи само и единствено ако се направят разрези в дълбочина, отстранява се задната част на прешленните тела, прави се разрез на твърдата обвивка на гръбначния мозък и се вижда състоянието на гръбначния мозък. Една травма на гръбначния мозък се характеризира с кръвоизлив, хематом в областта, която е видима и ако го има тази травма и травматичния оток на гръбначния мозък сама за себе си би могла да доведе до смъртта на пострадалия. Големият проблем е, че тя не е сама, тя е в 4 конкурентна причина с получената черепно-мозъчна травма. Две неща е можело да се видят ако се бяха направили тези разрези. Едното е изместването на прешленните тела едно спрямо други и второ, дали има увреждане на гръбначния мозък. Едното ще даде информация за механогенезата на причинената травма на шийната област, а другото за тежестта на увреждане и респективно причинна връзка със смъртта. Изпуснали сме ги тези моменти и при ексхумация няма как да се установят. Първото нещо, което ще причини ударът с крак, е контактното увреждане, то причинява в тази част на шията, говоря за кожа, подкожие, контузия, обективирана с кръвонасядане. Има такова, в тази част на шията е описано. То доказва, че има удар и контактно въздействие от това, което се вижда на снимковия материал - удари вдясно намиращия се с шут. В дълбочина под него трябва да има изявено кръвонасядане, защото той има известен период от време преживяемост след удара, т.е. не е настъпила мигновено смъртта. Следващото нещо, което ще се види, е луксацията – изместване на прешлените с разтягане или разтягане и разкъсване на ставните връзки между прешленни тела. Възможно е разкъсване на предната връзка на гръбначния стълб, тези неща се описват в аутопсионния протокол при внимателен оглед. Третото нещо, което ще се види, ако има странично изместване, то ще ни даде информация, че това е от този удар от вдясно, а не от удара с падане на главата и тогава при хиперсвИ.ето на главата от удара в шийната област ще има изместване назад.

Тези неща се виждат и се описват в аутопсионния протокол или в едно позадълбочено изследване на ЯМР. То има огромно значение за механогенезата за причиняване на увреждането, тя се изчиства само по този начин.

Критериите за причиняване на този вид телесно увреждане /черепно-мозъчна травма/ малко се разминават травмите, но приемаме, че едно увреждане представлява постоянно общо разстройство за здравето, общо опасно за живота съобразно постулирано от разяснителното постановление на върховния съд за този вид телесна повреда, а именно, че ако неминуемо след причиняване на травмата без висококвалифицирана лекарска хирургична намеса неминуемо е щяло да настъпи в кратък интервал от време смърт.

Травмата, каквато е черепно-мозъчната, тези контузионни огнища не водят безусловно до смърт, има възможност този човек да преодолее тази ситуация при благоприятно стечение на обстоятелствата, това е причината, поради която не може да се приеме, че се ревизират критериите на 5 медикобиологичния признак по смисъла на чл.128.

Относно удара с крак със сигурност можем да кажем, че има мекотъканни увреждания, но е напълно възможно тази отцепитална дислокация, разместването между основата на тилната кост и първи шиен прешлен е напълно възможно да се причини от този удар с крак, но не може да се докаже със сигурност. Тази дислокация можа да бъде причинена и от падането върху терен.

В.Л. К.: Считам, че в експертизата, която сме представили, в общи линии сме обхванали възможните варианти при тези ситуации и поддържам казаното от колегата.

В.Л. Т.: Нямам какво да добавя и потвърждавам отговорите на д-р Г..

В.Л. Г.: Когато падането е директно без опосредстване на удара в седалището преди него, черепно-мозъчната травма при равни други условия би била много по-тежка, биха били още по-големи контузионните огнища на мястото срещу удара, биха били по-тежки и директните, също на мозъка биха били получени по-тежки увреждания, шийната травма би била също по-тежка, ако е паднал директно назад с удар в тилната област странично вляво на терена. Не е имало друга тежка черепно-мозъчна травма преди получаването на тази травма, тежестта на травмата предполага много кратък интервал след причиняването й нарушаване на съзнанието, изключва възможността той да се връща, да се разхожда, каквито данни съществуват за интервала от първия инцидент, който ние приемаме, че най-вероятно е получена травмата в носните кости и в травмата в челно-теменната област на главата с малката рана, които са отделни контактни травматични увреждания. Тези травми са получени от първия инцидент. Ако в този инцидент беше получена черепно-мозъчната травма той нямаше да има възможност да се връща и т.н., категорично изключваме тази възможност. До голяма степен поемането на алкохол зависи от индивидуалната поносимост на човека и привикналост към действието на алкохола, но като цяло острата алкохолна интоксикация, острата, дори в средна и тежка степен, водят до забавяне на реакциите, второ, нарушаване 6 координацията на движенията, трето, подценяване опасността и надценяване на възможностите. Има и други характеристики като психовегетативни реакции и т.н., които обаче не са относими към това дали ще падне или не.

Най-важното е, че той губи равновесие по-лесно и има по-забавени реакции.

Относно употребата на алкохол на нас ни е известно от практиката, че имаме една по-голяма релаксация на мускулатурата, т.е. тази мускулатура, която е по-стегната, при въздействие на алкохола се разхлабва, за това и паданията при хора, които са повлияни от алкохол, по-рядко са директни, те се свличат по-скоро, най-характерното за тях е да видя охлузвания по лицето и т.н.

Преобладаващата сила на мускулатурата винаги води до падане по-скоро напред под въздействие на алкохола, извеждането на равновесие и падането назад е по-характерно за външно въздействие. Едно от най-характерните действия на алкохола и то за по-ниските степени на алкохолно опиянение, лека и средна, е подценяване на опасността и надценяване на възможностите.

Подценяването опасността води до недооценка на възможните последици от нея, включително и възможността да се предпазиш по-ефикасно, както с действия за отбрана, така и с действия по пасивна защита, за падане например на тялото. Под въздействие на алкохола ще се получи по-тежка ситуация, която се описва. Относно травмите в областта на шията ще кажа, че това е трудна и тежка за диагностициране травма, травмата е в основата на черепа, то не се вижда и може да няма много изразени външни изяви, посочил съм го на картинките. Същевременно той е с тежка черепно-мозъчна травма, в кома, той е в коматозно състояние, пострадалият и не може да сподели къде го боли и т.н. Това прави тези случаи за диагностика много трудни и когато вече са видели наличието на тази контузия от проведените изследвания, скенерите, те са си обяснили цялата гама от симптоми, които са налице при него, с тази черепно-мозъчна травма и неслучайно го бяха дали, чисто статистически в много малък процент от случаите се диагностицира тази травма. Това е коварен тип травма, тежка, с тежка фрактура на черепната основа, тя обяснява цялата гама от симптоми, включително и тежки последици – невъзможност да се движат ръцете, парализа, това е причината да не се изясни. Когато е видяна вече на аутопсията, тогава е следвало да се задълбочи, тя не е диагностицирана клинично и да се види каква е тая травма, защо е толкова тежка и каква е ролята в генезата на смъртта, каква е механогенезата на причиняване, тези неща са пропуск. Смятаме, че е проведен адекватен 7 лечебно-диагностичен процес според нас. Има обаче диагностичен пропуск, който не е допустим, но в практиката е много чест, въпреки добрите намерения и проведените изследвания се случва такова нещо, това е пропуск.