Решение № 531 от 26.10.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. К., 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: НЕЙКО Г. НЕЙКОВ при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.А като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело № 20235510101669 по описа за 2023 година

Гражданско дело № 1669/2023 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от А. Х. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: град К., ул. „**********“ ** чрез адв. А. Д., член на САК срещу: "**********" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. ****, р-н *********, бул./ул. бул. *********** № *****, представлявано от В.М.В. и Г.А.А.,

Правно основание: чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и 20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД; обективно кумулативно съединен с иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД

Цена на иска: по отношение на иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД: 6 954.30 лв.; по отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД - 978.35 лв.

Ищцата чрез процесуалния си представител сочи, че на ******** г. между нея и ответното Дружество бил сключен Договор за заем ******** № **********/********, наричан за краткост „Договора“ в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Съгласно Договора общият размер на заема бил 2 500 лева; обща сума за погасяване - 3 768,08 лв. (в тази сума не е включена дължимата такса за допълнителни услуги, описана по-долу); срок на договора - 18 месеца; дата на първо плащане: 28.10.2022 г.; фиксиран лихвен процент - 40,48%; лихвен процент при просрочие - ОЛП+10%; разходи, дължими при неизпълнение на 1 договора - няма; брой погасителни вноски - 18; погасителна вноска - 187,56 лева (в тази вноска не е включена дължимата такса за допълнителни услуги, включена в погасителния план по договора и описана по-долу); начин на усвояване: в брой на касите на Изипей; сума за получаване: 2 500 лева.

Към този договор бил налице и друг Договор за допълнителни услуги към заем ******** № **********, съгласно който ответното Дружество предоставило на ищцата пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, както следва: Пакет „Комфорт“; срок - 18 месеца; вноска: 198,79 лв.; число на изплащане: 28-то число; Описание: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на ********** АД; 3. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4. Разглеждане до минути; 5.

Преференциално обслужване; 6. Право за участие в специални промоции.

Твърди, че в съдържанието на Договора за допълнителни услуги личала и обвързаността на този Договор с Договора за кредит, описан по-горе, тъй като изрично било посочено, че договорът за допълнителни услуги се прекратявал с прекратяването на Договора за кредит, а също и от обстоятелството, че тези допълнителни услуги били свързани с обслужването на заема, предоставен по силата на Договора за кредит и като такива се явявали част от последния. Видно от погасителния план към Договора за допълнителни услуги, в последния били включени не само разсрочените погасителни вноски на таксата за допълнителни услуги (в общ размер от 3 578,22 лв. при главница от 2 500 лева!), но също така и вноската по Договора за кредит, включваща главница и лихва.

Съгласно погасителния план към Договора за допълнителни услуги ищцата следвало да заплаща месечна вноска на стойност от 386,35 лева и общият размер на задълженията на ищцата възлизала на 6 954,3 лв. Видно било от скрийншоти от СМС-и, получени от ищцата от ответното Дружество, същата заплатила общо 3 478.35 лева от дължимата сума.

I.

По отношение на иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД Сочи, че ищцата имала качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Приложимият нормативен акт бил Законът за потребителския кредит (ЗПК).

Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, Договорът за потребителски кредит бил недействителен.

Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит трябвало да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, 2 използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включвал нотариалните такси.

Сочи, че Договор за заем ******** № **********/******** е недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, поради следните причини:

1)

В договора не бил посочен ГПР, не било посочено какво се включва в него.

В съдебната практика се приемало (Решение № 1638 от 19.12.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2218/2022 г.): „че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване. Не било достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. В практиката на СЕС трайно било проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване /Решение от 20 септември 2018 г. по дело C-448/17 на СЕС/.

Сочи, че съдебната практика, която приемала, че когато договор за кредит не съдържа компонентите от които се състои ГПР, това поставя потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение - Решение № 16 от 26.05.2021 г. по в. гр. д. № 57/21 г. на ОС-Търговище, Решение № I- 272 ог 15.01.2021 г. по в. гр. д. № 2669/20201. на ОС- Бургас, II-ро Гражданско отделение, първи въззивен състав.

3

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислявал по специална формула, като спазването на това изчисление давало информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В посочената величина следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК била на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.

В процесният договор било нарушено и това изискване на закона, доколкото никъде не било посочено кои разходи формират ГПР, а на още поголямо основание не бил посочен изобщо процент на ГПР. Същото представлявало нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

2)

Изискваната от ищцата такса за допълнителни услуги представлявала пряк разход по кредита и следвало да бъде включена при формирането на годишния процент на разходите (чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл.

19, ал. 1 ЗПК ), което не било извършено тъй като таксата се явявала 143 % от главницата, с което ГПР би нараснал до над 140 % а оттук следвало, че по този начин императивно заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишавал.

Тоест, налице било и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Всичко това поставяло потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора и на практика нямал информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се явявало и в противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.

Сочи, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилаГ.я в отношенията между страните представлявало "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както било и в настоящия случай.

4

Процесната клауза било недействителна и поради противоречие с чл.19 ал.4 и ал.5 от ЗПК. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно чл.19 ал.5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Към момента на сключването на процесният договор /******** г./ законната лихва за забава била 10%, поради което максималният размер на ГПР е 50%. Съобразно легалните дефиниции в чл.19 ал.1 от ЗПК и пар.1 т.1 от ЗПК, разглежданата такса за допълнителни услуги трябвало да се включи в ГПР, понеже представлявала разход по кредита. Ако въпросната такса се добавила към ГПР, то същия ще надхвърли нормативно уреденият максимум от 50 %.

Посочва съдебна практика.

По отношение на обективно кумулативно съединения иск на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД:

Уточнява, че предявява искове с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД и чл. 55, ал.1 предложение първо ЗЗД при условията на обективно кумулативно съединяване на искове, като искът по чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД се явявал акцесорен спрямо главния иск с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита възлизала на 2 500 лв. От представените по делото доказателства се установявало, че ищцата заплатила към момента на предявяване на иска сумата от 3 478,35 лв. Това означавало, че при условие, че съдът приеме, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен, ищцата е надплатила 978,35 лв. Съгласно чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. В случая ответното дружество получило недължимо сумата от 978,35 лв. доколкото тя се явявала дадена без правно основание по недействителен договор за кредит.