Решение № 233 от 18.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. София, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора Т. Р. К. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно административно наказателно дело № 20251100600313 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат И. П. от САК, редовно упълномощен защитник на подсъдимата Н. Г. Н. срещу Решение № 3251 от 10.07.2014 г., постановено по АНД № 5884/2024 г. по описа на СРС, НО, 12-ти състав, с което обвиняемата Н. Г. Н. е призната за виновна по повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 314, вр. чл. 20, ал.3, вр. ал.1 от НК, за което на основание чл. 378, ал.4, т.1 от НПК, вр. чл. 78а, ал.1 от НК, съдът я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Със същото Решение, съдът е признал обвиняемия Д. П. Г. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 314, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което на основание чл. 378, ал.4, т.1 от НПК, вр. чл. 78а, ал.1 от НК, съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Съдът е отнел и постановил да се унищожи 1 бр. оптичен носител- CD-R, 1 приобщен по делото като веществено доказателство, запечатан с картон серия А № 0532898 на СДВР.

В депозираната въззивна жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Защитата сочи, че още в хода на досъдебното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, както в Постановлението за привличане на обвиняемо лице, така после и в Постановлението за освобождаване от наказателна отговорност. И в двата акта не било посочено, с какви точно думи и изрази обвиняемата Н. е склонила обвиняемия Г. да заяви, че той е управлявал автомобила. Това, според защитата нарушава правата и на двамата обвиняеми, но особено силно на Н., която не можела да се защити, доколкото не били посочени действия с които била склонила Г. да извърши деянието.

На следващо място, защитата счита, че Софийски районен съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като е дал ход на делото и го е решил, въпреки нередовната процедура на призоваване на обвиняемия Г.. Това, според защитата нарушава правото му на защита, но доколкото обвинението е за извършено деяние в съучастие, то засягало и обвиняемата Н..

Защитата сочи и допуснати нарушения на материалния закон, доколкото в състава на чл. 314 от НК се съдържа частичен бланкет по отношение на това, какъв следва да е документа, който се издава от съответния държавен орган, по заявление на частно лице, т.е. следвало да е налице разпоредба в друг законов или подзаконов нормативен акт, но в ЗДвП нямало такава разпоредба.

Процесният протокол, според защитата, не се издава въз основа на заявлението на частно лице, а представлява съвсем друг акт. Ето защо и защитата сочи, че Софийска районна прокуратура е дописала Закона.

Защитата излага доводи и за това, че дори да бъде приета посочената фактическа обстановка, то е невъзможно извършване на деянието и от двамата обвиняеми. Сочи се и за пълна недоказаност на фактическата обстановка, доколкото нямало събрани никакви доказателства, от които да е видно, че обвиняемата Н. е подбудила другия обвиняем да извърши престъплението. Според защитата, Софийски районен съд и Софийска районна прокуратура извеждали това обстоятелство от житейската логика, което обаче не покривало стандарта на чл. 303 от НПК.

2

В заключение се прави искане за отмяна на обжалваното решение и оправдаване и на двамата обвиняеми, алтернативно – на Н.. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения или връщането му на досъдебно производство.

С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага провеждане на разпити на свидетелите и вещите лица, но е необходимо личното явяване на обвиняемия Д. П. Г., с оглед съблюдаване правото му на защита, както и явяването на обвиняемата Н. Г. Н..

В хода на съдебното заседание пред въззивната инстанция обвиняемата Н.

Н. и упълномощения от нея защитник адвокат И. П. С. – САК, редовно призовани, не се явяват, както и редовно призованият обвиняем Д. Г. не се явява.

Представителят на Софийска градска прокуратура счита, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно, поради което, моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК констатира, че първостепенния съд е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.1 НПК, които са от категорията на абсолютните и за които съдът е длъжен служебно да следи, т.к. с тях са нарушени права на страни в наказателния процес. Така допуснатите съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК са основание за отмяна на първоинстанционното решение на основание чл. 335, ал. 2 НПК , тъй като от една страна същите са неотстраними от въззивния съд, а от друга страна не само не са отстранени от първия съд, но тяхното допускане е довело до ограничаване на процесуалните права на страни в производството, в настоящия случай - на обвиняемия Г.. Така допуснатите от районния съд процесуални нарушения са от категорията на абсолютните, като те не само не са констатирани от него в хода на разпоредителното му заседание, но същите са задълбочени и чрез постановения от него съдебен акт. Недопустимо е 3 въззивният съд да постанови съдебен акт по същество, тъй като съществено би засегнал правата на обвиняемия и ще лиши страните от възможността да защитят своите права и интереси пред една инстанция по фактите, в зависимост от своето крайно решение.

Производството е протекло незаконосъобразно в отсъствието на обвиняемия Г., на когото не е било връчено Постановлението и реално не е могъл да научи в какво престъпление е обвинен. Видно от призовка за Д. П. Г. на стр. 12, става ясно, че същият е нередовно призован, като е търсен на 10.05.2024 г. и на 12.05.2024 г. и не е намерен на адреса. На стр. 18 в Списъка е отбелязано, че същият е уведомен по телефона на 30.05.2024 г., но не е ясно от кого. В чл. 178, ал. 11 НПК се сочи, че в бързи случаи призоваването може да става по телефона, телекса или факса. Призоваването по телефона или факса се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, а по телекса - с писменото потвърждаване за получено съобщение. В чл. 378, ал. 1 НПК се сочи, че съдът разглежда делото еднолично в открито съдебно заседание, за което се призовават прокурорът и обвиняемият. Неявяването на страните, които са редовно призовани, не е пречка за разглеждане на делото.

Приложената призовка на стр. 21 отново не е връчена на обвиняемия Г.. Ето защо настоящият съд счита, че обвиняемият Г. не е редовно призован, поради обстоятелството, че не става ясно кое длъжностно лице го е призовало по телефон, както и поради това, че самият той потвърждава, че адресът му за призоваване е именно този, на който са изпращани призовките за него. Съдът отново констатира, че на обвиняемият Г. не е надлежно връчено Постановлението на СРП с което се иска ангажиране на неговата наказателна отговорност.

Следствие от гореизложеното е и друго съществено процесуално нарушение, а именно, нарушеното право на защита на обвиняемия Г.. Видно е, че двамата обвиняеми Н. и Г. са с противоречиви интереси и обв. Н. има защитник. Ето защо и СРС е бил длъжен, на основание чл. 94, ал. 1, т. 5 и т. 8 от НПК да назначи защитник на обв. Г., дори и в случаите, когато е преценил, че делото е следвало да се разгледа в отсъствието на обвиняемия. Ето защо обвиняемият Г. не е имал възможност за упражни адекватно правото си на защита, тъй като производството от една страна е проведено в негово отсъствие, а от друга, не му е назначен защитник при противоречивите интереси с другия обвиняем.

4

По отношение на изложените във въззивната жаба възражения на защитника адвокат И. П.-САК, настоящият съд счита, че не следва същите да бъдат обсъждани в това производство, при наличието на така визираните съществени процесуални нарушения, като те могат да бъдат обсъдени от първоинстанционния съд при преценка на законосъобразността на Обвинителното постановление на СРП.

В заключение на всичко изложено според въззивния съд са допуснати нарушения на процесуалните правила от контролираната съдебна инстанция с които са нарушени правата на страна в наказателното производство. Първият съд, както се посочи, е постановил решение, без да осигури възможност на обв. Г. да упражни правото си на защита. Допуснатите процесуални пороци са абсолютни процесуални нарушения, водещи до отмяна на първостепенния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд, но от друг съдебен състав от стадия на разпоредителното заседание.

Водим от изложеното и на основание чл. 348, ал. 3, т. 1, във вр. с чл. 335, ал. 2 НПК, Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен състав, РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 3251 от 10.07.2024 г., постановено по АНД № 5883/2024 г. по описа на СРС, НО, 12 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав при същия съд от стадия на съдебното заседание.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5