Протоколно определение № 1993 от 16.12.2024, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 1993 гр. Сливен, 11.12.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря МИРЕЛА ИВ. КАРЕВА-СТЕФАНОВА Сложи за разглеждане докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20232230100692 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:51 часа се явиха:

Ищцата се явява лично и с попечител П. К. И.. Представлява се от адв.

В. К. от АК – Сливен, надлежно упълномощена с пълномощно от 14.02.2023 година – лист 4 от делото.

Ответникът, редовно призован не се явява и не се представяла от пълномощника му от адв. М. Р. от АК – Сливен, надлежно упълномощена с пълномощно от 23.02.2023 година – лист 22 от делото.

АДВ. К.: Да се даде ход на делото.

ИЩЦАТА: Желая да се разглежда делото.

П. И.: Да се даде ход на делото.

Като счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване фактическата страна на спора.

АДВ. К.: Поддържам исковата молба.

ИЩЦАТА: Поддържам исковата молба.

П. И.: Поддържам исковата молба.

Съдът след като изслуша изразените становища, ПРИСТЪПИ към 1

ДОКЛАД на делото:

Производството по делото е образувано по молба на С. П. И.-., с която е предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК против П. Л. Ш..

В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 24.06.2011 година в гр. Сливен, който е първи по ред и за двамата. От брака си имат родено едно малолетно дете М.П.Ш., родена на 02.06.2016 година.

След като се оженили, заживяли в гр. София в кв. Хаджи Димитър в малко двустайно жилище, в което били под наем. Ищцата работила като учител в детска градина в гр. София, а съпругът й по специалността си в гр.

София в офис, находящ се на Дондуков.

Преди сключване на брака живеели съвместно няколко години. Още при съжителството си забелязала индикации, че би могла да има проблеми при съвместно съжителство и брак, част от които бяха под давление на майка му, с която имат силна връзка. Но не успяла да прекрати връзката своевременно.

След сключване на гражданския брак пристъпили към сключване на 21.08.2011 година на църковен брак.

Два-три дни преди сключване на църковния брак ищцата отишла до гр.

Асеновград, за да си купи сватбена рокля. Вечерта преди церемонията ответникът й казал „Когато баща ти умре, ще взема пистолета му и ще те убия“.

Към този момент ищцата била със сключен граждански брак и била в капан. Нямала сили, а и възможност да избяга. За нея от него момент започнал кошмара на брака й.

След сватбата, която се състояла в с. Рударци- Софийско се качили в хотелската стая и започнала да плачи неистово осъзнавайки, какво й предстои.

До 2013 година в продължение на две години й бил упражняван системен физически, психически и емоционален тормоз.

Родителите й били в течение. Баща й живеел с жена, която не й майка, т.е тя й е мащеха, но не получила подкрепа от тях. Те я съветвали да търпи.

Едва 2013 година баща й отишъл да я спаси от него и я прибрал в гр. Сливен, причината била пореден тежък побой. Ищцата не позволявала на баща си и мащехата й да дават на съпруга й информация за нея, когато била взета от София от баща си и се прибрала в гр. Сливен. В последствие разбрала, че мащехата й го е информирала за всичко. В резултат на побоя й се наложило да лежи в психиатрия, където за един месец се възстановила.

Обадила се на неговия баща Л.Ш. и заявила, че не желае да продължа 2 брака си, както и да има, какъвто и да било контакт със семейството им.

Следствие на получената от мащехата й информация, съпругът й успял да я изманипулира и да я убеди да даде шанс на брака им.

Въпреки побоя нанасян й системно, преди да се върне в гр. Сливен успяла да се дипломира като начален педагог.

След прибирането си в гр. София, заживели е в кв. Сухата река отново под наем в малко жилище, но само в началото бил леко променен в положителна посока, доколкото да задоволява интимните му нужди.

Забелязала, че й изневерява, поддържал контакти с жени в социалните мрежи.

Веднъж видяла гола жена на екрана, докато говорил по скайп.

Майка му давала тон на техния брак. Настоявала да имат дете /в началото била против/. И така междувременно забременяла, като всяка жена искала да имат дете, затова и не се противила.

През лятото на 2016 година се родила дъщеря им М., която кръстила на свекърва си, въпреки другото име, което била избрала за нея.

Детето се родило в Канада, защото били принудени да имигрират.

Ищцата останала без работа, съпруга й също имал проблем с работата си.

Свекърва й отказа да им предостави жилището си да живеят там, а били затруднени да плащат наем. Разбрали, че има легална емиграция в Канада по точковата система и благодарение на същата успели да покрият изискванията, за да може да заминат.

Разбирайки, че е бременна, тази идея да емигрират вече за ищцата станала абсурдна. Била в седмият месец, когато била принудена да тръгне и затова родила детето в Канада. От 21.03.2016 година били в Канада до есента на 2021 година, а на 02.11.2021 година се върнали в България.

Факта, че имат дете пеленаче не го спрял да бъде агресивен към съпругата си /физически, психически и емоционално/ и отново стигнала до психиатрия. Назначен й бил служебен адвокат в Канада цел доказване на психическото й здраве. Процеса бил и срещу психиатрията там по повод грешна диагноза. В резултат на съдебният процес било констатирано, че следствие на упражнявания срещу нея физически, психически, емоционален и сексуален тормоз отключила „Би полярно разстройство“. Назначена й била терапия. На съпругът й също му били изписани лекарства за личностно разстройство и бил уволнен от работа. Първоначално пиел лекарства, след което самоволно спрял да ги пие и да посещава лекар.

Към момента повече от 5 години ищцата е на терапия, която й повлиява 3 добре и се чувства физически и психически здрава.

През ноември 2013 година при консултация с професор В.М. същата й заяви, че се касае за форма на депресия, а не за Би Полярно Разтройство.

Последните случаи за нанесен побой и психически тормоз е през декември 2022 година, преди Бъдни вечер, а на 25.12.2022 година била приета по спешност в болницата. В малките часове на 01.02.2023 година й бил нанесен побой, който й причинил изключителен стрес, за което има издадено Съдебномедицинско удостоверение № 47/01.02.2023 година от д-р Т.Ч..

Живеят в дома на бащата на ищцата, находящ се в гр. Сливен, ж.к.

„Стоян Заимов“, **** и в него отглежда детето си, заедно с баща си и мащехата й. Всички се месят в отглеждането му.

Детето било слабичко, защото е злоядо и се нуждаело от специални храни. Педиатъра д-р Д.К., препоръча витамини и клеева тинктура, както и на ищцата клеева тинктура и Гринтуз за възрастни.

Детето посещавало детска градина „Зорница“ в гр. Сливен.

Ищцата има ТЕЛК и получава пенсия за инвалидност в минимален размер, както и ежемесечни детски надбавки от Канада в размер, който се променя в зависимост от дохода на родителите.

В резултат на горепосочените обстоятелства бракът им се изчерпал от своето съдържание, превърнал се в една формална юридическа връзка, съществуването на която се явява неоправдано за ищцата, ответника и детето им.

От съда се иска да постанови решение, с което да се прекрати гражданският брак, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Ищцата желая да упражнява родителските права спрямо непълнолетното дете, а на бащата да бъде определен режим на лични контакти с детето, както и да бъде осъден да заплаща месечна издръжка. Изразена е желание на ищцата да й бъде предоставено семейното жилище. След прекратяване на брака ищцата желае да носи предбрачното си фамилно име И..

В законоустановения срок от ответника е депозиран писмен отговор, с който се излага, че фактите относно системно домашно насилие, емоционален психически тормоз, побоища и други не отговаряли на истината, тъй като ищцата е със сериозни здравословни проблеми с доказан психиатричен произход.

Ответникът твърди, че с прекратен граждански брак или не, за него е без значение, тъй като той и родителите й до колкото могат и тя позволява ще се 4 грижат за нея. Така, че ответникът изразява становище, че не отношение по иска за развод. взема

В отговора се сочи, че ответникът се познава с ищцата от 15 години.

След като започнала връзка им бил информиран, че тя е официално диагностицирана с хронично психично заболяване - параноидна шизофрения.

Въпреки това, нищо не го притеснило, тъй като към момента състоянието й било под контрол с лекарства и започнали техните отношения, като заживяли заедно в София.

След няколко месеца през 2009 година С. убеди лекуващия си лекар, че повече няма нужда от лечение. В продължение на няколко месеца започнало да се изостря психично-соматичното й състояние. Връхлитали я непрекъснати мисли, че имал любовни връзки с други жени, дори с нейната майка, че й налага психически, емоционален и физически тормоз, което изобщо не било вярно.