Решение № 592 от 30.12.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. Смолян, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: * при участието на секретаря * като разгледа докладваното от * Гражданско дело № 20255440101036 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ал.1 във вр. чл. 415 ал.1 т.1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД вр. чл. 79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Делото е образувано по постъпила искова молба от „*” * против С. Д. * ЕГН **********, с адрес: гр.Смолян, ул. *, с която е предявен иск с правно осн. чл. 422 във вр. чл. 415 ал.1 т.1 ГПК във вр. чл. 240 ЗЗД във вр. чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответникът дължи на ищеца солидарно с кредитополучателя * * *, сумата от 19 672,89лв., от които: главница -18 148,20лв., договорна лихва- 863,38лв. за периода 01.11.2023г. до 17.10.2023г. и лихва за забава - 661,31лв дължима за периода 01.11.2023г. до 18.11.2023г., представляващи неизпълнено задължение по Договор за потребителски паричен кредит № * от 29.07.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.11.2025г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ЧГД№1398/2024 г. на РС Смолян.

В исковата молба се сочи, че на 29.07.2021 г. между „*” *, * * *кредитополучател и С. Д. *- солидарен длъжник, е сключен Договор за потребителски паричен кредит № *, по силата на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателите паричен кредит в размер на 25 300,00лв. Длъжниците се задължили да погасят задължението си на 84 месечни анюитетни вноски с 1 краен срок 01.07.2028г. След усвояване на кредита, кредитополучателите са погасили част от месечните си вноски съгласно договора, след което са преустановили плащанията си. Поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита /главница и лихви/, кредитът е станал предсрочно изискуем на основание чл.12 (2) от договора.

Ищецът твърди, че длъжниците са уведомени с нарочно уведомление за предсрочната изискуемост на задължението на

17.10.2024г.

Материалноправната си легитимация ищецът обосновава, излагайки следното:

На 10.05.2024г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „*” * и „*” *, по силата на който задължението на * * *кредитополучател и на С. Д. *-солидарен длъжник, произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № * от 29.07.2021 г„ е изкупено от „*” *.

Ищецът твърди, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от ЗЗД длъжниците са уведомени, че считано от датата на получаване на уведомлението за цесия кредитор спрямо тях по отношение гореописаното парично вземане е „*” *. Съгласно приложено пълномощно „*“ е упълномощено от „*” *да извършва уведомяване на длъжниците от негово име и за негова сметка. На С. * е връчено уведомление за цесия на 17.10.2024г.

„*” * изтъква, че поради непогасяване на дължимите суми пристъпило към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на заявление до Районен съд Смолян за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 18.11.2024г. По образуваното ч.гр.д. 1389/2024г. е издадена заповед за изпълнение, съгласно която длъжниците * * *-кредитополучател и С. Д. *-съдлъжник, са осъдени солидарно да заплатят прендираните суми. В законоустановеният срок единствено С. * е подала възражение, а по отношение на кредитополучателя заповедта за изпълнение е влязла в сила и е издаден изпълнителен лист. „*” * твърди, че към настоящия момент погасяване на задължението по договора не е осъществено.

От ответника С. * е постъпил отговор на исковата молба по реда на чл.131 ГПК, в който исковете се оспорват като неоснователни.

С. * счита, че процесният договор за паричен заем е нищожен, поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл.

22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно 2 потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

Намира, че поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите й с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Твърди, че възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. Намира, че при заем с кратък срок на ползване, уговарянето на възнаградителна лихва на близо 100 % по-висок от стойността на заема не е обяснимо, нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Ответницата счита, че толкова висока възнаградителна лихва не е типична дори за дългосрочни кредити /над 15 години/, когато рискът на заемодателя е увеличен поради възможните инфлационни процеси. Размерът на формираната от ищеца печалба надвишава близо четирикратен размера на предоставения заем.

Според * съдебната практика приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер.

Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от два пъти законната такава при обезпечени заеми. Според С. * при обезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от четири пъти законната лихва. Твърди, че в настоящият случай договорената между страните лихва, към която следва да се прибави скритата лихва под формата на неуС., надхвърля с над 10 пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави /критерии за норми на поведение, установени в обществото/, тъй като надвишава драстично трикратния размер на законната лихва.

Процесиите клаузи на договора, според нея накърняват договорното равноправие между страните, противоречат на добрите нрави и са в разрез е принципа на добросъвестността при договарянето, поради което същите се 3 явяват нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за доверителя ми.

Сочи, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката да се заплаща неуС. се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС № 426/14г. Реално това според ищцата е начин кредиторът да си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/ печалба към договорената възнаградителна лихва.Възразява, че са нищожни като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗПК клаузите от договора за заем, в които е посочено, че годишният процент на разходите е в един размер, а действителният ГПР е в коренно различен размер от посочения, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Сачи, че по силата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Намира, че не е установен механизмът, по който е изчислен този процент и по - конкретно какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него. При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит и поетите с него права и задължения според ответницата се формира извод, че последният има правната характеристика на договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици освен общите правила на ЗЗД, следва при преценка на валидността и последиците му да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода на сключването му редакция.

С.* излага, че нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на договора за потребителски кредит - лихвен процент и ГПР представляващи част от същественото съдържание на договора прави цялото 4 заемно съглашение нищожно.

Намира, че поради невключването на неуС.та в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от неуС.та. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните според * представлява „заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР според нея води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

С.* твърди, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК да бъде посочен точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР договорът за потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. По силата на чл.23 от ЗПК, в този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което ответникът няма правно основание да претендира исковите суми, тъй като е следвало в ГПР и във ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като неуС., представляващо част от компонентите на ГПР.

По изложените съображения, ищцата счита, че до момента на преустановяване на плащанията от ответника, кредиторът е надвземал неправомерно договорна лихва в размер на 863.38лв. за периода от 01.11.2023г. до 17.11.2023г., лихва за забава в размер на 661.31лв. за периода от 01.11.2023г. до 18.11.2023г.

Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Съгласно приложеното ЧГД№1389/2024 г. на СмРС ищецът “*” * се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 563/25.11.2024 г. срещу * * и С. Б. за дължимите суми по договор за потребителски паричен кредит № * от 29.07.2021 г., сключен между „*“ * и солидарните длъжници * * * и С. Д. *, вземанията, по който са прехвърлени от 5

„*“ * на „*” * по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 10.05.2024 г., а именно: 18 148,20 лв. главница, 863,38 лв. договорна лихва за периода 01.11.2023 – 17.10.2024 г. и 661,31 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.11.2023 – 19.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.11.2024 г. – датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, както и 216,92 лева за направените разноски по делото, от които 393,46 лева за държавна такса и 240 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Предвид постъпило от С. Б. възражение по чл.414 ГПК заповедният съд е дал указания на “*” * да предяви установителен иск срещу нея. Искът е предявен в срок, поради което е допустим. По отношение на * * заповедта за изпълнение се е стабилизирала и е издаден изпълнителен лист.

Видно от представения по делото договор за потребителски паричен кредит № * от 29.07.2021 г., "*" * е предоставило на * * кредит в размер на 25 000 лв., при договорена такса за разглеждане на кредита – 300 лева и застраховка, като кредитополучателят се е задължил да върне кредита в срок до 01.07.2028 г. на 84 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 376,09лв, включващи главница, лихва и застрахователна премия, съобразно погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Договорът е сключен при общи условия. Освен от кредитополучателя * * договорът е подписан от ответницата С. *, в качеството й на съдлъжник.