Решение № 98 от 14.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 738/2022
- Вид
- Решение № 98
- Подписан
- 14.03.2023
- В сила
- 11.03.2024
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.2 б."б" · Наказателен кодекс
- чл.203 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.226 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 98 гр. Пазарджик, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Д. П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500738 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №1119/17.10.2022г., постановено по гр.д.№1235/2022г. по описа на РС- Пазарджик е осъден Д. Д. З., с ЕГН ********** от с. П., ул.
„Първа“ №44, обл.Пазарджик, да заплати на Л. Р. И., с ЕГН ********** от с.П., ул.„22-ра“ №26, обл.Пазарджик, сумата от 4800лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, претърпени от Л. Р. И., с ЕГН **********, в резултат от извършено на 06.06.2020г. в с.П., обл.Пазарджик от Д. Д. З., с ЕГН ********** от с. П., ул.„Първа“ №44, обл.Пазарджик престъпно деяние по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за извършването на което З. е бил признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД №461/2022г. по описа на РСПазарджик, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.06.2020г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения иск в останалата му част- над присъдените размери от 4800лв. до претендираните размери от 12000лв., като неоснователен и недоказан.
Осъден е Д. Д. З., с ЕГН ********** от с.П., ул.„Първа“ №44, обл.Пазарджик, да заплати на Л. Р. И., с ЕГН ********** от с.П., ул.„22-ра“ 1
№26, обл.Пазарджик, на основание чл.45 от ЗЗД, сумата от 120лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени от И. в резултат от извършено на 06.06.2020г. в с.П., обл.Пазарджик от Д. Д. З., с ЕГН ********** от с.П., ул.„Първа“ №44, обл.Пазарджик престъпно деяние по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за извършването на което З. е бил признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД №461/2022г. по описа на РС- Пазарджик.
Осъден е Д. Д. З., с ЕГН ********** от с.П., ул.„Първа“ №44, обл.Пазарджик, да заплати на Л. Р. И., с ЕГН ********** от с.П., ул.„22-ра“ №26, обл.Пазарджик, сумата от 243,54лв., представляваща сторените от ищеца съдебно- деловодни разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Осъден е Л. Р. И., с ЕГН ********** от с.П., ул.„22-ра“ №26, обл.Пазарджик, да заплати на Д. Д. З., с ЕГН ********** от с.П., ул.„Първа“ №44, обл.Пазарджик, сумата от 891,09лв., представляваща сторените от ответника съдебно- деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Осъден е Д. Д. З., с ЕГН ********** от с.П., ул.„Първа“ №44, обл.Пазарджик, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на РСПазарджик /по сметката на Пазарджишкия районен съд/, сумата в размер на 242лв.- дължима държавна такса.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Д. Д. З., чрез пълномощника му адв.П. М., като се обжалва решението, в частта, с която Д.
Д. З. е осъден да заплати на Л. Р. И., сумата от 4800лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и да заплати разноски на ищеца в размер на 243,54лв.
Счита се, че в случая не е доказана по делото причинно- следствената връзка между извършеното деяние и продължителността на периода, в който са търпени болките и страданията от пострадалия ищец.
Приема се, че размерът на присъденото обезщетение се явява необоснован, доколкото в тази насока не са събрани обективни доказателства.
Визира се, че в наказателното производство няма данни, при наличието на установена средна телесна повреда, за какъв период от време, ищецът е понесъл болки и страдания вследствие на нея. Продължителността не е 2 установена категорично и безспорно в настоящото производство, а са налице само отделни обективни данни и то противоречиви в свидетелските показания по делото.
Твърди се, че доколкото съдът е длъжен да се съобрази с чл.300 от ГПК, то и одобреното споразумение установява причинената вреда, но не и състоянието на ищеца след това, причинените болки и страдания, още помалко период от време, през който ги е търпял.
Сочи се, че присъденият размер на обезщетение за неимуществени вреди от 4800лв. е неоснователно определен, като е силно завишен и поради факта, че в пъти надвишава размера на имуществените вреди от 120лв.
Счита се, че с оглед критерия за справедливост, определен в чл.52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява, не е налице съизмеримост и съответност.
Приема се, че присъденият размер на неимуществени вреди не съответства и на определеното от наказателния съд за извършеното деяние наказание, а именно пробация от 10 месеца, като едно от най- леките наказания. Поради което и на това основание се счита, че решението е необосновано.
Отбелязва се, че за ищецът не са настъпили трайни и физически последици, като същия се е възстановил напълно и не е налице остатъчна нетрудоспособност.
Визира се, че съпричиняването на вредоносния резултат от ищеца, което районния съд е приел за доказано е в по- голям процент от определения от съда, с оглед провокативното поведение на ищеца, употребата на значително количество алкохол и факта, че пръв е осъществил физически контакт, а ответникът е нанесъл един единствен удар и то в защита, след което си е тръгнал.
Счита се за прекомерен размерът на присъденото обезщетение за жалбоподателят и поради факта, че с оглед представения трудов договор на последния се установява, че той работи на минимална заплата в строителството и осигурява освен собствената си издръжка и тази на жената, с която живее на семейни начала от няколко години и десетгодишното й дете, което гледа като свое, данни за което се съдържат в свидетелските показания.
Твърди се, че следва да се отчете в тази връзка и добрата 3 характеристична справка на жалбоподателят, съдържаща се в кориците на наказателното дело. Обратно на това се визира, че свидетелските показания са категорични и еднопосочни, че ищецът и в други случаи е имал агресивно поведение, често в разрез със закона.
Искането е да се отмени решението на първата инстанция в обжалваната част и да се потвърди в останалата му част. Алтернативно се намали размера на присъденото обезщетение.
Моли се за присъждане на разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Л. Р. И., чрез пълномощника му адв.Г..
Твърди се, че подадената жалба е неоснователна и неаргументирана.
Поддържат се съображенията изложени пред първоинстанционният съд, че иска е допустим, основателен и недоказан.
Напълно се споделя анализа на доказателствата и мотивите на районния съд, като се счита, че постановеното решение е правилно, законосъобразно и справедливо, тъй като е постановено в съответствие със събраните по делото доказателства, преценени в тяхната пълнота и всеобхватност.
Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба, като неоснователна и се потвърди първоинстанционното решение.
В съдебно заседание, жалбоподателят Д. Д. З. се явява лично и с пълномощникът му адв.П. М.. От страна на последната се поддържа подадената въззивна жалба, като се приема, че обжалваното решение е неправилно. Във връзка с последното се излагат съображения. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата- Л. Р. И., редовно призован не се явява. Същият се представлява в съдебно заседание от процесуалния му представител адв.Г..
От страна на последния се оспорва подадената въззивна жалба, като се моли същата да бъде оставена без уважение. Моли се за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните и в съответствие с правомощията си, 4 регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Пред РС- Пазарджик производството е образувано по повод на подадена искова молба от Л. Р. И., с ЕГН********** от с.П., ул.„22-ра“ №26, обл.Пазарджик, против Д. Д. З., с ЕГН********** от с.П., ул.„Първа“ №44, обл.Пазарджик, с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 от ЗЗД и цена на исковете 12120лв.
Твърди се в същата от страна на ищецът, че с протоколно Определение от 11.04.2022г. по НОХД №461/2022г. на РС- Пазарджик, ответникът Д. Д. З. е бил признат за виновен в това, че на 06.06.2020г. в с.П., обл.Пазарджик, чрез нанасяне на удар с ръка в областта на главата му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.1 във вр. ал.2 от НК изразяваща се в закрито пълно счупване на левия ъгъл на долната челюст и открито пълно на тялото на долната челюст в дясно, като това увреждане е реализирало медикобиологичния квалифициращ признак „счупване на челюст”.
Твърди се, че в резултат на престъпното деяние на 06.06.2020г. на И. са му били нанесени имуществени вреди за медикаментозно лечение и неимуществени вреди, изразяващи се в преживяните болки и психически страдания в един не малък период от време. Близо месец бил с шина на челюстта и не можел да се храни, а това ставало със сламка, изпитвал страх, унижение, накърнена неприкосновеност и достойнство, а и близо година не можел да работи, тъй като не му позволявали лекарите да вдига тежки предмети.
Искането е да се постанови решени, с което се осъди ответника Д. Д. З. да му заплати сумата в размер на 120лв. имуществени вреди за медикаментозно лечение и да заплати сумата в размер на 12000лв. неимуществени вреди, изразяващи се в преживяните от него болки и психически страдания в един не малък период от време, близо месец бил с шина на челюстта и не можел да се храни, за изпитаните от него страх, унижение, накърнена неприкосновеност и достойнство, ведно със законната лихва от датата на увреждането 06.06.2020г., до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника Д. Д. З.. В него се застъпва становище, че предявения иск срещу него иск е неоснователен изцяло.
5
Твърди се, че липсва причинна връзка между уврежданията на ищеца и поведението на ответника, както и с твърдения период на преживените болки и страдания. Напротив, приема се, че самият ищец сам бил допринесъл с поведението си за настъпването на този резултат, като се е поставил в ситуация в която следвало да съзнава, че са могли да възникнат евентуални вредни последици за него.
Приема се, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от деянието.
Моли се де се има предвид, че наказателният съд в протоколното определение с което било постигнато споразумение е прието за установено, че пострадалият И. имал „провокативно поведение“ спрямо ответника и същото било отчетено от съда в посока на определяне на едно по леко по вид и размер наказание, както било посочено в самото определение.
Съдът бил счел в мотивите си, че по този начин щели да бъдат постигнати целите по чл. 36 от НК, вземайки предвид всички обстоятелства, включително „предшестващите престъпното деяние“. Наложено било наказание пробация за срок от 10 месеца, а не лишаване от свобода, което като значително по- леко също следвало да се преценява с оглед определяне размера на вредите по справедливост от съда в посока на намаляването им.
Твърди се в отговора, че в показанията на почти всички от разпитаните девет свидетели в досъдебното производство и в производството по НОХД №461/2022г. на PC- Пазарджик се съдържали твърденията, че ищецът бил под въздействието на алкохол- „беше пил“, „пиян“, „пиеше“ и др.п. В голяма част от показанията, а така също било прието за установено от разследващите органи в доклада по чл.226 от НПК и в доклада по чл.203 ал.4 от НПК, че ищецът И. пръв осъществил физически контакт с ответника, като го бутнал с ръка назад, а последният нанесъл удар в защита на това нападение. Ищецът допринесъл обективно за вредоносния резултат, създавайки условия и улеснявайки с поведението си неговото настъпване. С оглед на това, твърденията за накърнено достойнство и унижение в исковата молба били неоснователни и не следвало да се вземат предвид, тъй като самият пострадал бил допринесъл за тези последици. Същият следвало да осъзнава евентуалните последици от поставянето си в алкохолно опиянение и оттам на агресивното си поведение. В противен случай щяло да се окаже, че 6 претендира права от собственото си противоправно поведение, което не било допустимо.
Разпечатката съдържа 52 от 117 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/432a7997-0aca-4a55-81c0-03a95d060ff2