Решение № 130 от 31.10.2019, Окръжен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 130 31.X.2019 год. гр.Хасково

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд, наказателна колегия в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател : СТРАТИМИР ДИМИТРОВ

Съдебни заседатели :

Членове : ФИЛИП ФИЛИПОВ

МИЛУШ ЦВЕТАНОВ при секретаря Женя Григорова прокурора Антон Стоянов като разгледа докладваното от съдията Стр.Димитров

Внохд дело № 349 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е въззивно по чл.313 и сл. от НПК.

С Присъда № 2 от 25.І.2019 год., постановена по НОХД № 65/2018 год., РС – Харманли е признал подсъдимите А.С. /A. S./, А.Б. / A. B./, Н.Б. /N. B./, Д.Ш. /D. S./, З.Т. /Z. T./, З.Х. /Z. Н./, И.Б. /I. B./, К.У. /K. U./, А.М.А. /A. M. A./, М.Х. / M. H./, Ф.А. /F. A./, Ф.С. /F. S./, Х.М. /H. M./, Ш.Г.Х. /S. G. H./, А.Р.Х.

/A. R. H./, Б.Т.

/B. T./, Ф.Д.Д.

/F. D. D./, Д.А.

/D. A./, Н.Е.Г. /N. E. G.,/, Н.Х. /N. H./, А.С. /A. S./ за виновни в това, че на 24.11.2016 год. в гр. Х., Х. област, в ******* ********* ***** в съучастие като извършители, извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание се отличава с изключителна дързост и цинизъм, и е съпроводено със съпротива срещу орган на властта (служители на ** Х., ** *** Х., *** К., *** П. и *** П.), изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред, като подсъдимите Д.А., Н.Е.Г., Н.Х. и А.С. макар и непълнолетни са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си, поради което и на основание чл. 325 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от Наказателния кодекс, а за гореизброените четирима непълнолетни подсъдими – и във вр. чл.63 ал.1 т.4 от същия и във вр. с чл. 54 от Наказателния кодекс наложил на всички подсъдими наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 година. Изтърпяването на така наложеното наказание отложил на осн. чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години за всички пълнолетни подсъдими, и съответно на осн. чл.66 ал.1 вр. чл.69 ал.1 от НК - с изпитателен срок от 1 година за четиримата непълнолетни подсъдими Д.А., Н.Е.Г., Н.Х. и А.С.

Със същата присъдата РС – Харманли признал всички подсъдими за невиновни в това, че на 24.11.2016г. в гр. Х., Х. област, в ***** ****** ****** в съучастие – като извършители, повредили и унищожили противозаконно чужди недвижими вещи - сгради, съоръжения и оборудване (халета № **, ** и **, столова, нов приемателен център и баня) и движими вещи на терен - 52 бр. бетонни колчета, 5 бр. алейни осветителни тела и 30 бр. кранове сферични l/2 цола, собственост на ***** ****** ***** гр.Х. при Държавна агенция за бежанците гр.София, като вредите възлизат на 83 543.16 лева, и повредили специализиран водоносен автомобил марка "MOL", модел

"MSB-18" с per.N ********, собственост на *** - П., като вредите възлизат на 1 551.00лв., или от деянието са причинени значителни вреди на обща стойност 85 094.16лв., като Д.А. , Н.Е.Г., Н.Х. и А.С. макар и непълнолетни са разбирали свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си, поради което по предявеното им обвинение за престъпление по чл. 216 ал. 5 вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, а за четиримата непълнолетни подсъдими – и във вр. чл.63 ал.1 т.4 от НК ги оправдал.

В съответствие с така постановената присъда поставил в тежест на подсъдимите направените по делото разноски и се произнесъл по веществените доказателства, които постановил да се върнат на лицата, от които са били иззети, доколкото не са били предмет, нито са послужили за извършване на престъплението.

Недоволен от така постановената присъда в оправдателната и́ част, е останал прокурор от РП – Харманли, който в законния срок я протестира с оплакване, че е неправилна в същата част. Безспорно била установена фактическата обстановка, според която подсъдимите били извършили при идеална съвкупност и еднородност на вината – общ пряк умисъл и второто престъпление, за което им е било повдигнато обвинение. Налице бил съвместен принос на всички подсъдими в причинените от тях значителни имуществени вреди на *** – Х. и *** – гр. П. Поради това моли съда да отмени атакуваната присъда в оправдателната и́ част и да признае подсъдимите за виновни в извършване и на престъпление по чл. 216, ал. 5, вр. ал. 1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

Недоволна от така постановената присъда в осъдителната и́ част останала адв. П.К.-Д.

– защитник на подсъдимия А. С., която в законния срок я обжалва с доводи за нейната неправилност, незаконосъобразност и необоснованост. Събраните по делото доказателства изключвали вината на подсъдимите за извършване на инкриминираното деяние, за което са били признати за виновни, поради което в тази си присъдата почивала единствено на предположения. Моли съда да признае подс.

С. за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 325 ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

Недоволна от така постановената присъда в осъдителната и́ част е останала адв. Т.М.

– защитник на подс. Б.Т. и Ф.Д., която в законния срок също я обжалва с доводи за нейната неправилност и необоснованост в същата част. Изложените от районния съд изводи от фактическа и правна страна не съответствали на събраните по делото доказателства. Моли съда да признае за невиновни подсъдимите Б.Т. и Ф.Д. и по обвинението в престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

Присъдата е обжалвана в законния срок и от адв. Г.С. – защитник на подс.

К.У., А.Р.Х., Ф.С., Ш.Г.Х., Н.Е.Г.,

Д.А. и М.Х., в осъдителната и́ част като незаконосъобразна и немотивирана. Не било доказано авторството на деянието, квалифицирано по чл.325 ал.2 вр. ал.1 от НК. Моли съда да признае подсъдимите за невиновни.

Недоволна от постановената от РС –

Харманли присъда в осъдителната и́ част останала и адв.

Т.Д. – защитник на подс. И.Б., З.Х., Ф.А., Н.Б. и Д.Ш., която я обжалва в законния срок с доводи за нейната неправилност и необоснованост. Събраните по делото доказателства установявали извършването на хулигански действия и увреждането на чуждо имущество, но не и самоличността на извършителите на инкриминираните деяния. Свидетелите не разпознавали нито един от подсъдимите като такъв. Моли съда да отмени обжалваната присъда.

В законния срок присъдата е обжалвана в осъдителната ѝ маст и от защитника на подс. З.Т., А.Б., А.С., А.М.А., Н.Х. и Х.М. – адв. С.М. с доводи за незезаконосъобразност, неправилност и явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания.

Против прокурорския протест и подадените от защитниците на подсъдимите въззивни жалби писмени възражения не са постъпвали.

С протеста и жалбите не се правят доказателствени искания, такива страните нямат и пред настоящата инстанция.

В производството пред въззивната инстанция представителят на ОП – Хасково намира жалбите за неоснователни и поддържа протеста. Присъдата била постановена при изяснена фактическа обстановка. В случая било трудно да се установи всяко едно конкретно действие на подсъдимите, с оглед факта, че в размириците участвали голяма група от хора – около 1 000 души, но безспорно било, че именно подсъдимите били най-активната част от тази група при извършените хулигански действия и нанасяне на щети по имуществото, като подс.

И.Б., А.Б., Н.Б. и З.Х. имали особено активна роля в извършените деяния, като освен, че лично са участвали – давайки пример, те подстрекавали и останалите.

Показанията на св. В. и З. били категорични, че подсъдимите извършили престъпленията, в които са обвинени. Моли съда да отмени присъдата в оправдателната и́ част и да признае подсъдимите за виновни по повдигнатите им обвинения. По отношение на индивидуализацията на наказанията на подсъдимите, прокурорът пледира на непълнолетните да бъде определено наказание при условията на чл. 63, ал. 1, т.3 от НК, по реда на чл. 54 от НК в размер около 1 година, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.

В с.з. пред въззивния съд подсъдимите не се явяват. Явяват се техните защитници, които поддържат депозираните жалби. След приобщени справки от ** *** – Х., от Министерство на правосъдието – Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“, Националната следствена служба при Прокуратурата на Република България и държавна агенция за бежанците при МС, настоящата инстанция прие, че са налице основания делото да се разгледа в тяхно отсъствие в хипотезата на чл.269 ал.3 т.1 и 2 от НПК.

Защитникът адв.Д. отново изтъква, че по делото е останало неустановено авторството на извършените инкриминирани деяния.

Защитникът адв.К. пледира, че след приключване на размириците в *** –

Х. са били задържани и обвинени лица на произволен принцип, но нито един свидетел не е идентифицирал конкретно някой участник.

Защитникът адв.

С. допълва оплакванията си по жалбата в насока, че събраните по делото доказателства били бедни. Множеството от свидетелите заявявали, че не видели нищо и били в невъзможност да разпознаят някои от лицата, като в този смисъл било и приетото по делото заключение на лицево-идентификационна експертиза. Св.

З. – ******* на **** в гр. Х. по това време сочел, че не може да познае участниците поради многобройността им, не посочвал щети и извършители и твърдял, че не бил идентифицирал по запис участниците. Св. З. посочвал още, че подс. И.Б. и А. Б. само говорели с тълпата, което не представлявало престъпление. Не следвало да се кредитират показанията на св. М., тъй като същият не бил възприел обстановката, както и тези на св. Ви, тъй като редовите ******* били в най-задните редици и било абсурдно от разстояние от 80-100 м да се разпознаят лица. Твърди се и, че протоколи от проведени съдебни заседания пред първата инстанция не били подписани от съдебните заседатели.

Защитникът адв.М. поддържа жалбата си по изложените оплаквания, като изтъква, че доказателствата сочели участието на между 500 и 1 500 души в разигралите се нощем събития, поради което обвинението не могло да бъде категорично доказано.

Защитникът адв.М. също поддържа подадената жалба, като се присъединява към доводите на своите колеги.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените в протеста и жалбата оплаквания и изтъкнати доводи и служебно, констатира следното:

Протестът и въззивните жалби са подадени в законния срок от процесуално легитимирани да обжалват лица – страни по делото, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са допустими.

Преценени по същество са неоснователни.

На съдебното следствие в първоинстанционното производство фактическата обстановка по делото е била изяснена пълноценно, като са изложени обосновани и изчерпателни мотиви относно приетите за доказани факти. Основание затова са дали събраните доказателства - свидетелски показания, протоколи от извършените действия по разследването – огледи на местопрестъпление и веществени доказателства и разпознаване на лица и предмети, заключения на назначени експертизи и пр. Така по несъмнен и безспорен начин е било установено следното:

През м.ноември 2016 год. в ****** ****** ***** /***/ - Х. били настанени близо 2 000 ******, с което капацитетът му бил почти запълнен. Същите били граждани предимно на С., И., А., И., както и по-малък брой от други националности. ******* и ******* граждани били настанени в корпуси номера *, ** и **, отделно от останалите, които били в тези под номера *, * и *.

Освен от ******* служители от местното ***, охраната на центъра се осигурявала и от командировани служители на ********* от цялата страна.

Към края на месеца из града плъзнал слух, че в центъра сред бежанците – чужди граждани е избухнала епидемия от инфекциозни заболявания. За да се успокои общественото мнение, било решено да се повикат медицински екипи, които на място да прегледат пребиваващите там лица. Дотогава била наложена временна забрана за напускане на центъра, в който иначе съществувал свободен режим за придвижване из града на чужденците. Това предизвикало негодувание сред настанените лица и се породило напрежение между някои от тях и работещите там служители. Част от бежанците решили да организират протест.