Определение № 1219 от 06.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1219 гр. София, 05.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Хорозова

Членове:

Людмила Цолова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Касационно търговско дело № 20238002900066 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Т. П., чрез процесуален представител, против Решение № 1153 от 18.08.2022 г. по в. гр. д. № 1828/2021 г. на Апелативен съд – София, в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 260051 от 12.04.2021 г. по т. д. № 75/2020 г. на Софийски окръжен съд, предявеният от настоящия касатор против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД иск по чл.432, ал.1 КЗ е отхвърен за разликата над 60 000 лв. до 75 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина му т. К.ов П., причинена в резултат на ПТП, настъпило на 12.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2019г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се претендира неговата отмяна, както и присъждане на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. на адвокатски хонорар с начислен ДДС.

Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „Всяко нарушение на правилата за движение ли има релевантно 1 значение за настъпване на вредоносния резултат или само това, което има пряка причинна връзка с ПТП ?“;

2. „Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване относно пътно-транспортното произшествие, да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, както и всички правно-релевантни факти, от които произтича спорното право, като изведе свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи ?“;

3. „Следва ли съдът в мотивите на постановеното решение да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други ?“;

4. “При определяне на размера на съпричиняването, трябва ли съдът да посочи критерии за определянето му ?“;

5. „При определяне степента на съпричиняване следва ли да бъде направена съпоставка между тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат ?“;

Допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по тези въпроси е обоснована с посочване практиката на ВС и ВКС, намерила израз в: ППВС № 17 от 18.11.1963г. по гр. д. № 18/63 г. на ВС; Тълкувателно решение № 1 от 2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и много други, постановени по чл.290 ГПК, конкретно посочени решения.

Касаторът се позовава и на самостоятелното основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, обосновано с твърдение за очевидна неправилност на въззивното решение. Изложени са съображения за неправилност и необоснованост на извода на Апелативен съд - София, че в конкретния случай пострадалият има по - голям принос за настъпване на вредоносния резултат от деликвента, довело до неоснователно намаляване на определеното като справедливо обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди при отчетено съпричиняване в размер на 60%.

Ответникът – ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Изложени са 2 съображения и за неоснователност на касационната жалба.

Срещу въззивното решение е постъпила и касационна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез процесуален представител, с която се претендира отмяната му и изцяло отхвърляне на предявения от К. П. иск, както и присъждане на направените разноски.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, обосноваващи наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди логично, обективно и задълбочено всички събрани относими и релевирани доказателства по делото, включително доводите и възраженията на страната за съпричиняване на вредоносния резултат поради неизползване на предпазен колан от пострадалия и да направи изводи, кореспондиращи на установените обстоятелства, опитни и научни правила, съответно неизпълнението на това задължение води ли до необоснованост на съдебното решение и нарушение на чл.236, ал.2, вр. чл. 235, ал.2 и ал.3 ГПК ?“;

2. „Законосъобразно ли е обезщетение за неимуществени вреди да бъде присъдено в хипотеза в която ищецът е направил съвсем общо и неконкретизирано фактическо твърдение за вина и противоправност в действията на сочения като деликвент водач застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, единствено поради превишена скорост, което твърдение е останало спорно и недоказано по делото предвид различията в изводите на съдебно-автотехническите експертизи ?“.

По тези правни въпроси се твърди, че е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, обоснована с противоречие между изводите на въззивната инстанция и практиката на ВКС, обективирана в: по въпрос № 1 - Решение № 165 от 26.

10.2010г. по гр. д. № 93/2010 г. на II т. о.; Решение № 97 от 06. 07.2009г. по т. д. № 745/2008г. на ТК; Решение по т.д. № 551/2009г. на II т.о.; Решение № 43 от 15.04.2009 г. по т. д. № 648/2008г. на II т. о.; Решение № 18 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на IV г. о.; Решение № 157 от 11.02.2016 г. по т. д.

№ 3638/2014 г. на I т. о. и др.; по въпрос № 2 - Решение № 134 от 18. 11.2020 г. по т.д. № 1422/2019г. на II т. о. и Решение № 18 от 24.03.2021 г. по т. д. № 696/2020г. на II т. о.

3

По поставените въпроси се поддържа и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обоснована с довода, че отговорът по тях е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответникът – К. Т. П., в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като обсъди становищата на страните и данните по делото, констатира следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащи на касационно обжалване съдебни актове в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

С постановеното по спора първоинстанционно решение съставът на окръжния съд е отхвърлил изцяло предявения иск по чл.432 КЗ в претендирания размер от 150 000 лв., по съображения, че причина за настъпилия вредоносен резултат е само виновното и противоправно поведение на починалия водач на л.а. „Ауди 80“ т. П., син на ищеца.

Сезиран с жалба от ищеца, обжалвал изцяло охвърлителното решение на окръжния съд, след подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, между които и приетите в първоинстанционното и във въззивното производство експертни заключения, кредитирайки второто заключение, по основния спорен по делото въпрос за механизма и причините за настъпване на процесното ПТП съставът на Софийски апелативен съд е приел следното: Произшествието е настъпило по второкласен път № 81 от републиканската пътна мрежа, пред входа на Регионално депо за отпадъци гр. Костинброд, в посока от гр. Монтана към гр. Костинброд , в условия на облачно време, дневна светлина и нормална видимост, без данни за усложняващи движението метеорологични фактори и обекти, които да ограничават видимостта на водачите, с изключение на факта, че събитието е настъпило в зоната на равнинна крива - завой. Пътният участък в зоната на П Т П е бил двупосочен с по една лента за движение в противоположните посоки, като в дясната пътна лента се движил лек автомобил „Фолксваген голф“, управляван от И.Й.Н., а в насрещната - лек автомобил „Ауди 80“ с peг.

4

№ СО 3466 ВА, управляван от т. К.ов П.. В момента на удара лекият автомобил „Фолксваген“ се е движил с около 104,1 км/ч, а „Ауди“ - с 98, 6 км/ч., като предвид наличието на „спирачни следи“ и от двете превозни средства е изчислено, че преди момента на настъпването на инцидента автомобилите са се движили с по-висока скорост, съответно - лек автомобил „Фолксваген“ с 113,5 км/ч, а лек автомобил „Ауди“ с 113,2 км/ч. Вещото лице е разделил механизма на настъпване на ПТП на няколко фази: Първа фаза превозните средства са се движели насрещно един срещу друг по криволинеен пътен участък, автомобилът „Ауди“ е навлязъл в зоната на равнинна дясна крива с установената в експертизата скорост и поради риск от загуба на устойчивост в напречно направление водачът му е предприел криволинейно движение с радиус на завоя по-голям от необходимия, като така започнал да навлиза в лентата за насрещно движение, а в един момент автомобилът му се е движел изцяло в обхвата на лентата за насрещно движение. В същия момент, в насрещната лента се е движел лек автомобил „Фолксваген“, водачът на който, забелязвайки насрещно движещия се автомобил, предприел промяна на посоката за движение с цел „избягване“ на удара, като целта му е била да премине в насрещната лента за движение. В същия времеви момент водачът на автомобил „Ауди“ предприел също действия за промяна на посоката му на движение към собствената му лента.

Лек автомобил „Фолксваген“ навлязъл частично и косо в намиращата се в ляво от него лента на платното за движение, в който момент там се намирал и автомобилът „Ауди“. Поради пресичане траекториите на двата автомобила, през втора фаза настъпил контакт между двете превозни средства, изразяващ се в челен кос удар между тях. При третата фаза е изследвано движението на автомобилите след удара, при което деформираните автомобили са се завъртели равнинно по пътната настилка и извън нея. Според заключението на вещото лице причините за настъпване на инцидента не са от техническо естество, тъй като липсват данни за внезапно възникнала неизправност или лоши метеорологични и пътни условия, поради което автоекспертът е достигнал до категоричния извод, че причината за настъпването на произшествието е от субективен характер. От изготвения анализ вещото лице установило, че първи в лентата за насрещно движение е навлязъл лек автомобил „Ауди“, който закъснял с реагирането си с 1,2 секунди или с 37 м., а водачът на лек автомобил „Фолксваген“ изминал 44 м или 1,4 секунди до 5 началото на спирачната следа, като към този момент последният се е намирал изцяло в неговата си лента за движение. Пред въззивната инстанция вещото лице-инженер е посочило, че разрешената за пътния участък скорост е 90 км/ч. и че причината за настъпването на процесното ПТП е пресичането на траекториите на двата автомобила, като независимо от скоростта, с която се е движил лек автомобил „Фолксваген“, при ненавлизането му в насрещното движение до инцидента е нямало да се стигне. Изяснил е също така, че дори и при движение с разрешената скорост от 90 км/ч и при навлизане в лентата за насрещно движение от страна на лек автомобил „Фолксваген“, произшествието също не би могло да бъде предотвратено. При положение, че автомобил „Фолксваген“ не се бе отклонил в ляво, дори при скорост на движение от 113 км/ч, двата автомобила са щели да се разминат, а при движение на последния с разрешена скорост това е щяло да се случи при всички случаи. Било е възможно, според експерта, произшествието да бъде избегнато при непредприемане на отклонение от праволинейното движение от водача на лек автомобил „Фолксваген“ и оставането му в неговата пътна лента, както и ако последният бе предприел движение на дясно, вместо да навлезе в лентата за насрещно движение, още повече, че не е имало препятствия за него да предприеме движение в дясно. Обяснява, че водачът на лекия автомобил „Фолксваген“ е възприел лекия автомобил „Ауди“ едва, когато се е намирал в неговата лента за движение, като е предприел маневра в ляво, навлизайки отчасти в насрещната лента за движение, въпреки че е имал възможност да избегне удара, предприемайки маневра в дясно.