Решение № 1789 от 30.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1789 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110109969 по описа за 2024 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по преда на чл. 124 ГПК

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Д. К. Н. и С. Д. Н., с която са предявени кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.

1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат сумите както следва:

1. Д. К. Н. с ЕГН: ********** – 3/4, а именно: сумата от 42,21 евро (82,56 лева) – главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия /ТЕ/, в имот находящ се в гр. София, общ. за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 12.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 6,75 евро (13,20 лева) - мораторна лихва за периода 15.09.2020г. до 09.05.2023г., както и суми за дялово разпределение: 14,56 евро (28,47 лева) – главница за периода от м.04.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 12.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането и 2,80 евро (5,47 лева) – лихва за периода от 15.06.2020г. до 09.05.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в двете производства;

2. С. Д. Н. с ЕГН********** – 1/4, а именно: сумата от 14,07 евро (27,52 лева) – главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия /ТЕ/ в имот находящ се в гр. София, общ. Младост, , за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 12.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 2,25 евро (4,40 лева) – мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 09.05.2023г., както и суми за дялово разпределение: 4,85 1 евро (9,49 лева) – главница за периода от м.04.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 12,06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 0,93 евро (1,82 лева) – лихва за периода от 15.06.2020г. до 09.05.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в двете производства, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 18920/29.06.2023 г. по ч.гр.д. № 32379 по описа на СРС, 87 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за битови нужди в качеството им на съсобственици на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. София, общ.

Младост, ж.к. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като всеки от купувачите не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. При тези твърдения моли съда да признае за установено, че всеки от ответниците дължи горепосочените суми. Претендира разноски за исковото и заповедното производства, включително възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, чрез назначения от съда особен представител, който оспорва предявените искове като неоснователни, поради погасяване по давност.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл.

150 ЗЕ.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и всеки от ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да 2 докаже, че е погасил претендираните вземания.

По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или прекъсване на погасителната давност.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти.

Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна енергия и услуга дялово разпределение за недвижим имот с абонатен № находящ се в гр. София, ж.к.

С доклада по делото като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните по делото е налице облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, въз основа на което ищецът е доставил топлинна енергия в твърдените количества, както и че през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот на ответниците, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един 3 уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача.

Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. Следователно, доколкото се установи в настоящото производство, че ФДР е осъществявало услугата дялово разпределение за процесния период по възлагане от ищеца, с оглед на което за ответника е възникнало задължение за заплащане на такси за дялово разпределение. Въз основа на това по делото процесните вземания за доставена топлинна енергия и за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение се установяват по основание и размер.

Единственото защитно възражение на особения представител на ответниците срещу предявените искове, е възражение за погасяване на вземанията по давност.

Съгласно становището, застъпено в Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г., ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. По аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ, следва извода, че вземанията на ищцовото дружество съдържат всички признаци на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията.

За процесния период приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. По отношение на вземанията предмет на настоящото производство давността започва да тече след изтичане на определения в чл. 33 от ОУ 45 - дневен срок.

В случаите, когато установителен иск по чл. 422 ГПК е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, искът се смята предявен от момента на подаване на 4 заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Установява се, че исковете по чл. 422 ГПК са подадени в 1-месечен срок от даване на указания на заявителя, поради което следва да се приеме, че искът е предявен от 12.06.2023 г. – датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 32379/2023 г., СРС, 87 с-в, респективно погасени по давност са вземанията станали изискуеми преди 12.06.2020г. В случая няма погасени по давност вземания за доставена топлинна енергия, поради което искът е изцяло основателен за предявените размери, както следва – 42,21 евро (82,56 лева) – главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.04.2022г., дължима от Д. К. Н. и 14,07 евро (27,52 лева) – главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за посочения период, дължима от С. Д. Н..

Следва да се посочи, че в чл.32 от Общите условия от 27.06.2016 г. са посочени срокове за заплащане на задълженията само за топлинна енергия, но не и за дялово разпределение. Поради това следва да се приеме, че вземанията за услугата дялово разпределение стават изискуеми в деня, следващ отчетния период на начисляването им. Поради това погасени по давност се явяват вземанията за такса за дялово разпределение за периода от 01.04.2020 г. до 01.06.2020 г., а непогасени по давност са сумите за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г. Преценен съобразно чл. 162 ГПК съдът намира, че искът за суми за дялово разпределение е основателен за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г. за следните размери: за сумата от 12,13 евро (23,72 лв.) – срещу Д. К. Н. и за сумата от 4,04 евро (7,91 лв.) – срещу С. Д. Н., като следва да се отхвърли за периода 01.04.2020 г.-01.06.2020 г. и за горницата над уважения размер до пълния претендиран размер.