Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4173 от 25.06.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 13292/2015
Вид
Решение № 4173
Подписан
25.06.2018
В сила
18.06.2021
Състав
АЛБЕНА МАРЧЕВА БОТЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№

………….. гр. София, 25.06.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Светлана Влахова, като разгледа гр. дело № 13292/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 126688/20.10.2015 г., предявена от „Х.А.Р.А.Б.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, против В.К.Н. с ЕГН: **********, с адрес: ***, и М.М.К., с ЕГН: **********, с адрес:

***.

Ищецът

„Х.А.Р.А.Б.“ ООД твърди, че на 27.05.2008 г., в гр. София, „Е.С.“ ЕООД е издало запис на заповед, с който дружеството се е задължило да заплати на ищеца сумата от 17 022.24 евро, на датата на падежа - 01.06.2010 г. Така издаденият запис на заповед бил авалиран от ответниците В.К.Н. и М.М.К.. Ищецът сочи, че към датата на предявяване на исковата молба, сумата по записа на заповед не му е била заплатена.

За посочената сума, ищецът депозирал заявление по чл. 417 ГПК срещу ответниците, по което било образувано ч.гр.д. № 24198/2013 г. по описа на СРС, 77 състав и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. В определения от закона срок постъпили възражения срещу заповедта за изпълнение и в законоустановения едномесечен срок ищецът депозирал искова молба за установяване със сила на присъдено нещо, че е носител на правото на вземане за посочената сума.

Предвид изложеното, ищецът „Х.А.Р.А.Б.“ ООД моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ответниците му дължат солидарно сумата от 17 022.24 евро, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 367 ГПК, ответницата М.М.К. е депозирала отговор на исковата молба. Ответница твърди, че процесният запис на заповед е издаден в обезпечение на договор от същата дата за лизинг на автомобил „Мерцедес ГЛ“, сключен между ищеца и „Е.С.“ ЕООД. Твърди също, че на 01.10.2009 г. автомобилът е бил иззет от ищеца, а до посочената дата са били платени всички дължими лизингови вноски. Заявява, че към посочената дата са били платени суми в размер по-голям от лизинговите вноски, дължимите до датата на падежа по записа на заповед – 01.06.2010 г. М.К. твърди, че ищецът е знаел, че задълженията по договора за лизинг са погасени, поради което недобросъвестно се опитвал да събере дължимата сума два пъти.

М.К. твърди също, че падежът на записа на заповед е определен на конкретна дата, но същевременно е посочено, че записът е предявен, от което всъщност не ставало ясно как е определен падежът – на точна дата или на предявяване. Поради това прави възражение за нищожност на записа на заповед, тъй като падежът му бил определен в отклонение на императивните изисквания на закона регламентирани в чл. 486 от ТЗ. Заявява също, че на посочената дата, на която е отбелязано, че записът й е предявен, тя не е била управител на издателя на записа, който към този момент е бил обявен в ликвидация. Освен това към датата, за която е посочено, че ценната книга е предявена, ответницата не била в страната. Поради това моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 367 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба и от ответницата В.К.Н.. Ответницата оспорва иска с възражение, че не дължи сумата по записа на заповед, тъй като не е получила парите по него. Сочи, че го е подписала в период, в който е била в граждански брак с управителя на дружеството – издател, срещу когото счита, че следва да е насочена претенцията на ищеца. Ответницата релевира възражение и че вземането по процесния запис на заповед е погасено, поради изтекла тригодишна погасителна давност от датата на падежа до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Счита, че на ищеца не се дължи възнаграждение за юрисконстулт, тъй като по този начин се постигало неоснователно обогатяване. Поради това моли съда да отхвърли иска и да й присъди направените по делото разноски.

В допълнителната исковата молба, ищецът поддържа исковете и оспорва възраженията на ответниците.

В допълнителните отговори, ответниците поддържат релевираните възражения.

Съдът приема следното от фактическа страна:

Не се спори по делото, че предишното наименование на ищеца е „Х.А.-А.А.” ООД. От служебна справка в ТР към Агенция по вписванията се установява, че това наименование е променено на 28.01.2015 г.

На

27.05.2008 г., между „Х.А.Р.А.Б.“ ООД (с предишно фирмено наименование - „Х.А.-А.А.” ООД) и „Е.С.“ ЕООД, е сключен договор за финансов лизинг при общи условия (договор, л. 141-142 и ОУ, л. 147-153). С него ищецът се е задължил да придобие следния обект: Мерцедес GL 320 CDI, при покупна цена от 70 558.28 евро, след което да предостави ползването на лекия автомобил на „Е.С.“ ЕООД, за период от 48 месеца. Страните са уговорили първоначална вноска в размер на 14 111.66 евро и месечна вноска от 1 418.52 евро. Съгласно т. 4 от договора и приложение № 2 към него (л. 144), като обезпечение на задълженията на лизингополучателя по договора е следвало да бъдат издадени записи на заповед от „Е.С.“ ЕООД, които да бъдат авалирани от управителите на дружеството В.К.Н. и М.М.К..

На същата дата (27.05.2008 г.) „Е.С.“ ЕООД, представлявано от В.К.Н. и М.М.К., е издало в полза на ищеца запис на заповед за сумата от 17 022.24 евро. В текста на документа се съдържа наименованието „запис на заповед“, посочено е място и време на издаване – 27.05.2008 г., гр.

София. Издателят се е задължил безусловно да плати сумата на посочения падеж - 01.06.2010 г. Записът на заповед е авалиран от двете физически лица – настоящи ответници, които са били представляващи издателя. В ценната книга е посочено, че е предявена на 01.06.2010 г. (запис на заповед, л. 19).

Видно от представения договор за покупко-продажба на

МПС, на 28.05.2008 г. „Е.С.“ ЕООД е продало на ищеца Мерцедес GL 320 CDI за сумата от 165 600 лева (договор, л. 158-159). На 30.05.2008 г. лизингодателят е предал лекият автомобил за ползване от „Е.С.“ ЕООД (приемо-предавателен протокол, л. 155).

На 27.11.2009 г., ищецът е продал същия лек автомобил „Мерцедес“ на „Уникредит Лизинг“ АД (договор, л. 156-157).

По делото е приета и заповед, с която ответницата М.К. като управител на „И.Г.“ ЕООД командирова себе си до гр. Драма, Гърция за периода от 31.05.2010 г. до 04.06.2010 г. (заповед, л. 42) От изслушаното по делото заключение на вещо лице Р.С. се установява, че съгласно договора за лизинг за периода от 27.05.2008 г. до 01.10.2009 г. дължимите вноски са в размер на 82 946.73 лева. Към посочената дата лизингополучателят по договора не е платил вноски в размер на общо 41 718.46 лева. От ССчЕ се установява, че след м. 09.2009 г., лизингодателят не е начислявал вноски за главница и лихва по договора. Поради това, към 01.06.2010 г. „Е.С.“ ЕООД е дължало вноски в същия размер като към м. 10.2009 г., а именно - 82 946.73 лева. От експертизата се установява, че платените суми по договора възлизат на 55 030.77 лева. Освен тях са извършени погашения на задължения по лизинга с издадени кредитни известия в общ размер на 10 277.17 лева.

От допълнителното заключение на вещото лице се установява, че към 01.10.2009 г. непогасената главница по договора за лизинг е в размер на 50 529.22 евро без ДДС, равняващи се на 98 826.56 лева без ДДС.

Видно от приетите по делото списък на пратки (л. 8-9) и разписка за приети пратки (л.

10), на 03.06.2013 г. – понеделник, ищецът е изпратил 77 броя пратки по „Б.П.“ ЕАД. Под № 30 в списъка е пратка с № RS ********, адресирана до СРС. Видно от пощенския плик (л. 8 от заповедното производство) по същата пратка е образувано ч.гр.д. № 24198/2013 г. на СРС. От копието на заповедното производство се установява, че посочената пратка е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Това заявление е постъпило в съда на 05.06.2013 г. С него ищецът е поискал от съда да издаде заповед за изпълнение срещу ответниците за вземането му в размер на 17 02.24 евро, което произтича от авалирания запис на заповед от 27.05.2008 г. (заявление, л. 1-2 от ч.гр.д. 24198/2013 г. на СРС).

Видно от заповедта за изпълнение и изпълнителният лист от 11.06.2013 г. (л. 11-13 от делото на СГС и л. 9 от заповедното дело), СРС, 77 състав е уважил заявлението по чл. 417 ГПК и е осъдил В.К.Н. и М.М.К. да заплатят солидарно на „Х.А.Р.А.Б.“ ООД: 1/ сумата от 17 022.24 евро, ведно със законната лихва от 05.06.2013 г. до изплащането на вземането;

2/ 1448.78 лева – разноски (665.85 лева – държавна такса и 782.93 лева – юрисконсултско възнаграждение).

На

26.01.2015 г. ищецът е подал молба до ЧСИ С. Я. за образуване на изпълнително дело за събиране на посочените в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист суми (молба, л. 14-15).

От приетото по делото уведомление (л. 47-49) се установява, че призовкар при ЧСИ Я. е удостоверил, че по информация, получена от домоуправителя на вх. ***** в ж.к.

„*****“, М.К. не живее на посочения адрес. На 02.05.2015 г. връчителят е залепил уведомление на адреса. Ответницата е подала възражение срещу заповедта на 18.05.2015 г. (л. 12 от заповедното производство).

На

30.04.2015 г. В.Н. е подала възражение срещу заповедта (л. 27-33 от заповедното производство). На 11.05.2015 г. на В.Н. е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.дело на ЧСИ Я. (л. 46).

С определение от 14.07.2015 г. (л. 34 от заповедното производство) СРС е указал на „Х.А.Р.А.Б.“ ООД, че в едномесечен срок може да предяви вземането си срещу М.К.. Съобщение за определението на съда е получено от ищеца на 23.09.2015 г. (л. 52 от заповедното производство), а исковата молба е постъпила в съда на 20.10.2015 г. (л. 2 от делото на СГС).

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 535, вр.с чл.

538, ал. 1, вр. с чл. 463, вр. с чл.

485, ал.1 от ТЗ - за установяване съществуването на вземане на ищеца - сумата от 17 022.24 евро, дължима запис на заповед, с падеж 01.06.2010 г., издаден на 27.05.2008 г. в гр. София и авалиран от ответниците.

По исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 535, вр.с чл. 538, ал. 1, вр. с чл.

463, вр. с чл. 485, ал.1 от ТЗ.

Съгласно чл. 538, ал. 1, издателят на записа на заповед е задължен по същия начин, както платецът на менителницата. Последният е длъжен да плати менителницата на падежа (чл. 481, ал. 1 от ТЗ). На основание чл. 485, ал. 1 от ТЗ, поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал, т.е. както издателя. Следователно предпоставките за уважаване на исковете са: 1/ да е издаден валиден запис на заповед; 2/ по този запис на заповед ответниците да са поръчители; 3/ да е настъпил падежа на записа, а ответниците да не са заплатили сумата на ищеца.

Записът на заповед е едностранна търговска сделка, която е строго формална. За да създаде действително менителнично задължение е достатъчно волеизявлението на издателя, направено при съблюдаване императивните изисквания на закона за форма. Веднъж създаден, менителничният ефект служи за материалноправна основа за създаване и прибавяне на други допълнителни едностранни волеизявления, насочени към пораждане на нови менителнични ефекти, един от които е авалът.

Едностранното изявление на авалиста се отразява върху самия менителничен документ или върху алонжа, като то се изразява с думите „като поръчител“, „като авалист“ или друг еднакъв по значение израз, като задължително се полага и саморъчен подпис на авалиста (чл.484 от ТЗ). С оглед самостоятелността на отделните менителнични волеизявления, действителността на авала се преценява отделно от действителността на основното менителнично правоотношение, с изключение на случаите, когато менителничният документ е нередовен от външна страна и поради това нищожен. Следователно, при преценка действителността на обезпечаващото задължение, следва да се прецени на първо място действителността на обезпеченото, но само що се касае до изискванията за форма.