Определение № 32594 от 12.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32594 гр. София, 12.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110100645 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК

С молба с вх. № 223497/08.07.2024 г. процесуалният представител на ищеца И. Г. – адв.

Н., е направил искане за изменение на постановеното по делото решение № 12075/19.06.2024 г. в частта за разноските, като към определената на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. сума за адвокатско възнаграждение в размер на 2 733,03 лв. се присъди и дължимия ДДС в размер на 20 %, или сумата от още 546,60 лв., позовавайки се § 2а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според който за регистрираните по ДДС адвокати върху възнагражденията се начислява и дължимият ДДС и същият се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Допълва, че по делото е представена и приета справка за регистрация по ДДС, прилагайки я отново.

Насрещната страна – ...............“ – гр. С. изразява становище за неоснователност на молбата и направеното с нея искане. Излага съображения, че от страна на адв. Н. не е направено изрично искане за присъждане на ДДС върху определеното от съда възнаграждение, а освен това не е налице заплатен данък, който да подлежи на възстановяване.

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичен за обжалване на решението, доколкото е подадено чрез ЕПЕП на 04.07.2024 г.), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество – искането е основателно.

С постановеното по делото решение №12075/19.06.2024 г., чието изменение в частта за разноските се иска, съдът е счел, че в полза на адв. Иван – Александър Н. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, определяйки същото в размер на 2 733,03 лв., върху който действително не е определено и начислено ДДС.

Безспорно преобладаващата съдебна практика приема, че вкл. и в хипотеза на оказано безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., както е в настоящия случай, се дължи ДДС върху определеното от съда адвокатско възнаграждение (в този смисъл е определение № 303/13.02.2024 г. по ч. т. дело 2204/2022 г. по описа на ВКС, II т. о., определение № 1557/13.06.2024 г. к. ч. т. д. № 836/2023 г. по описа на ВКС, определение № 351/23.09.2020 г. по ч. т. д. № 1485/2020 г. по описа на ВКС II т. о., както и цитираните в него 1 множество други, а именно: определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., определение № 91/31.01.2018 г. по ч. т. д. № 1700/2017 г. по описа на ВКС, ІІ т. о., определение № 660/03.12.2018 г. по ч. т. д. № 2784/2018 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. и др).

В случая, в хода на устните състезания по делото процесуалният представител на ищеца адв. Н. е направил искане за присъждане е негова полза на адвокатско възнаграждение съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, като видно е от него (л. 130 от делото), че изрично той е претендирал адвокатското възнаграждение за оказаната безплатно процесуално представителство на ищеца да му се присъди с ДДС. Ето защо, следва да се приеме, че същият своевременно е направил искане за присъждане на ДДС върху определения от съда размер на следващото му се адвокатско възнаграждение. Доколкото не е спорен въпросът относно начина на определяне на размера на адвокатското възнаграждение – по реда на Наредба № 1/09.07.2004 г., а единствено възможността за начисляване върху него ДДС, в цитираното по-горе определение № 303/13.02.2024 г. по ч. т. дело 2204/2022 г. по описа на ВКС, II т. о. и др. се приема, че в случаите на присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., изчислено върху защитения материален интерес, следва да се прибави 20 % ДДС, при констатация за регистрация по ДДС на адвоката, както и, че съдът може да направи справка в публичния регистър за регистрация по ДДС (в този смисъл е и определение № 98/08.03.2022 г. по ч. т. дело № 1544/2021 г. по описа на ВКС, II т. о., както и цитираните в него други такива). Изложеното обосновава извод, че макар адв. Н. да не е представил своевременно доказателства за регистрация си по ДДС, противно на изложеното от него с молбата му по реда на чл. 248 ГПК, с която за първи път той ангажира справка в тази насока, от която не става ясно считано от кога той е регистриран по ДДС, съдът е длъжен да извърши справка в публичния регистър по чл. 80, ал. 1 ДОПК, като установи това обстоятелство (в този смисъл е и определение № 3746/27.11.2023 г. по ч. гр. дело № 4400/2023 г., по описа на ВКС, IV г. о., както и цитираните в него други такива). В случая, от служебно извършена от съда справка в посочения регистър действително се констатира регистрацията на адв. Н. по ДДС.

Ето защо, при определяне на следващото се в негова полза адвокатско възнаграждение съдът е следвало да начисли 20 % ДДС върху него, което се равнява на претендираната сума от 546,60 лв.

С оглед на изложеното, решение № 12075/19.06.2024 г., постановено по настоящото дело, следва да се измени, като в полза на адв. Иван – Александър Н. се присъди сумата от още 546,60 лв., представляваща начислено ДДС върху присъденото му адвокатско възнаграждение в размер на 2 733,03 лв. за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 12075/19.06.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „.............“ – гр. С., БУЛСТАТ ......... с адрес: гр. С. да заплати в полза на адв. И. – А. Ч. Н. от САК с ЛНЧ ..........., с адрес на кантората: гр. С., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от още 546,60 лв., представляваща начислено ДДС върху присъденото му адвокатско възнаграждение в размер на 2 733,03 лв. за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на ищеца.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3