Решение № 6128 от 13.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6128 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Въззивно гражданско дело № 20251100510906 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД срещу постановление за разноските по изпълнително дело № 20258500400430 на частен съдебен изпълнител А.Б..

Жалбоподателят поддържа, че размерът на адвокатското възнаграждение бил прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществените изпълнителни действия, изчерпващи се с подаване на молба за образуването му. Дългът бил погасен в срока за доброволно изпълнение. Ето защо не дължал сторените от взискателя разноски за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания /по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г./. Сочи, че разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение не следвало да се включват в основата, върху която се начислявала таксата по т. 26

ТТРЗЧСИ. Моли съда да отмени постановлението и да намали разноските за адвокат до 200 лева, както и да редуцира размера на дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Взискателят оспорва жалбата. Поддържа доводи за недопустимост поради неспазване на преклузивния срок. Правото му на разноски в изпълнителното производство било гарантирано от чл. 79, ал. 1 ГПК, като длъжникът не платил доброволно преди образувани не изпълнителното дело.

1

В молбата по чл. 426 ГПК поискал налагане на запор, въз основа на който сумите били платени, поради което му се следвали разноски и за образувано, и за водене на производството в посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери. На адвоката се следвало справедливо възнаграждение, включително съобразно материалния интерес, който повишавал отговорността, а и фактическата и правна сложност на делото, с оглед обезпечаване възможността за изпълнение на задължение в по-висок размер.

Моли съда да остави жалбата без уважение. Моли съда да осъди длъжника да заплати и мораторна лихва върху адвокатското възнаграждение за периода от образувание на изпълнителното дело до погасяването.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви, като счита жалбата за неоснователна.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в двуседмичния срок от съобщението по чл. 436, ал.

1 ГПК – обжалваното действие е съобщено на длъжника на 30.06.2025 г., а жалбата е подадена на 04.07.2025 г. Същата е допустима – насочена е срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК акт на съдебния изпълнител, а именно – постановлението за разноски.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнителното дело е образувано по молба на Н.А.М., в която претендира разноски в изпълнителното производство по договор за правна защита и съдействие, приложен към молбата за образуване, в размер на 4 260 лева. В молбата по чл. 426 ГПК взискателят е поискал извършване на изпълнителни действия – запор на банкови сметки и вземания. Не е възложил на съдебния изпълнител да извърши такива по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

На 13.06.2025 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение на задължения за следните суми: 60 000 лева – главница, 15 611,66 лева - законна лихва от 28.07.2023 г., 23,20 лева – обезщетение за имуществени вреди, 1,65 лева – законна лихва, 4 260 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, 108 лева – разноски, както и 5 299,03 лева – такси по т. 26 ТТРЗЧСИ. Поканата е връчена на длъжника на 16.06.2025 г.

На 13.06.2025 г. до ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД и

УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД са изпратени запорни съобщения, като в изпълнение на способа, към 20.06.2025 г. /в срока за доброволно изпълнение по чл. 428, ал. 1 ГПК/ по сметката на ЧСИ е постъпила цялата сумата /видно от постановленията за вдигане на запорите/.

На 25.06.2025 г. е подадено възражение от длъжника против размера на приетия за събиране по делото в полза на взискателя адвокатски хонорар, като е поискано и изменение на таксата по т. 26 ЗТТРЗЧСИ. Искането е оставено без уважение с разпореждане от 26.06.2025 г.

2

Противно на възраженията на взискателя, при плащане преди образуване на делото, разноските следва да се възложат нему - т.е. той няма правно на разноски, а дължи такива на длъжника /чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК, чл.

433, ал. 1, т. 1 ГПК/.

Когато е налице погасяване в срока за доброволно изпълнение /чрез плащане от длъжника или в резултат от предприетия в този срок изпълнителен способ, посочен в молбата по чл. 426 ГПК и изпълним с еднократно действие/, единственото извършено от взискателя действие е подаването на молба за образуване на изпълнителното дело по чл. 426, ал. 1 ГПК. Посочването на изпълнителен способ в тази молба не следва да се третира като отделно действие по защита, доколкото това е неин реквизит съгласно чл. 426, ал. 2 ГПК, т. 10 от ТР № 2/2013 г. по ТД № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

При тези обстоятелства в тежест на длъжника могат да се възложат разноски за адвокатска защита, свързана само с подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство, доколкото с това се изчерпва оказаната правна помощ, и поради това сумата от 4 260 лева е прекомерна.

Искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение до 200 следва да бъде уважено. Възможността за намаляване на възнаграждението и под този размер поради неприложимостта на Наредба № 1/2004 г. /вж. решение на СЕС по дело C-438/22 г./ е ирелевантна с оглед диспозитивното начало и съдът не излага мотиви в тази насока.

С оглед формирания извод за намаляване на адвокатското възнаграждение до 200 лева, постановлението относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да бъде отменено за сумата над 5 100,69 лева до 5 299,03 лева – със 198,34 лева. Противно на доводите в жалбата, в основата, на която е изчислена тази такса, се включва адвокатското възнаграждение, което без съмнение е част от събраната сума.

По искането за присъждане на мораторна лихва върху адвокатското възнаграждение съдът не дължи произнасяне – не е предмет на проверка в образуваното по жалба на длъжника производството по чл. 435 ГПК Съдът дължи произнасяне по иск за такава сума, евентуално по жалба на взискателя срещу постановлението за разноски, с каквито не е сезиран.

Настоящото решение не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал.

4, изр. 2 ГПК.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски по изпълнително дело № 20258500400430 на частен съдебен изпълнител А.Б. В ЧАСТТА, с която на взискателя са определени разноски за адвокатско възнаграждение за сумата над 200 лева до 4 260 лева, както и В ЧАСТТА, с която са определени такси по ТТРЗЧСИ за сумата над 5 100,69 лева до 5 299,03 лева .

3

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4