Решение № 3631 от 28.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3631 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100502099 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на Л. С. А., Л. Е. А., М. Д. В., Ц. Д. Б., С. П. В., И. Н. Г. и Н. Г. Г., чрез процесуален представител адв. Д. Д. срещу решение № 13 981/15.08.2023 г. на СРС, 118 състав, постановено по гр.д. 57 994/2021 г., с което на основание чл. 40 ал.1 от ЗУЕС са отменени решения на ОС на ЕС, находяща се в гр. София, ул. „******** от 19.08.2021 г., обективирани в т.1, т.2 и т.3 от протокол от 19.08.2021 г.

Във въззивната жалба са заявени твърдения, че обжалваното съдебно решение е неправилно. Изложени са съображения, касателно извода на СРС, че липсват данни в изготвения протокол, че процесното общо събрание е проведено при отлагане с един час респ. при спадащ кворум под 67%. Твърди се във въззивната жалба, че видно от поканата за общо събрание, същата била поставена в 17.00 ч. на 09.08.2021 г., както и началния час на провеждането му -18.00 ч. на 19.08.2021 г., поради което следвало да се презюмира в случай, че в протокола от проведеното ОС не е отразен различен час, че събранието е започнало, макар и в случая първоначално без необходимия кворум от 67% в 1 предварително обявения такъв, а след това повторно един час по-късно с кворум над 33%, при положение, че по делото не били ангажирани доказателства в обратен смисъл. Твърди се, че в ЗУЕС не е предвидено изискване в самия протокол за проведено ОС да се посочва кворум, при който същото се провежда респ. изрично да се отразява провеждането му при спадащ кворум от 33% един час по-късно. Заявени са твърдения, че протоколът от ОС съдържа задължителните реквизити по чл. 16 ал.5 от ЗУЕС и отсъствието на друг реквизит не води до незаконосъобразност. Заявени са твърдения, че в представения протокол от 20.08.2021 г. за залепване на таблото за съобщения на входа на сградата изрично било посочено, че последното е взето при спадащ кворум.

Твърди се, че в нормата на чл. 17 ал.1 т.6 от ЗУЕС за вземане на процесното решение било предвидено мнозинство повече от 50% от всички идеални части от общите части на ЕС, а не от представените такива, приложими в случаите по ал. 3. В тази връзка се поддържа възражение, че на процесното ОС са присъствали притежаващите 54, 843% идеални части и всички са гласували „за“ т.е. било налице изискуемото по закон мнозинство като единствено е липсвал необходимият кворум от 67%. Обективиран е извод, че при това положение изчакването с един час е формално изискване доколкото изискуемото мнозинство за вземане на решението е било налично.

В жалбата се твърди, че в случаите на чл. 17 ал.1 т. 6 от ЗУЕС правилото на чл. 15 ал.2 от ЗУЕС се прилагало в случаите на първоначална липса на мнозинство повече от 50%.

Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което исковете бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищците в първоинстанционното производство О. К. Ж. и Ж. Е. Ж., чрез процесуален представител адв. И. Г., в който са наведени съображения относно правилността на обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване.

Производството е образувано и по частна жалба на О. К. Ж. и Ж. Е. Ж., чрез процесуален представител адв. И. Г. срещу определение 40147/09.11.2023 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта, относно разноските. Заявени са твърдения, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Изложени са съображения, че производството по разноските 2 било отделно производство и за него важали други правила, поради което са заявени твърдения, че възможността да се представи в производството по чл.

248 от ГПК доказателства за своевременно платено адвокатско възнаграждение не се изчерпвала с приключване на съдебното дирене по същество. Иска се отмяна на определението като бъде постановено ново, с което се присъди сума от още 500 лв. – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 248 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от Л. С. А., Л. Е. А., М. Д. В., Ц. Д. Б., С. П. В., И. Н. Г. и Н. Г. Г., чрез процесуален представител адв. Д. Д., в който са наведени съображения относно правилността на обжалвания съдебен акт и искане за неговото потвърждаване.

Страните претендират сторените в производството съдебни разноски.

Депозирани са и писмени бележки в срока, предоставен от състава на съда.

В хода на настоящото производство и с оглед факта на смъртта на въззивника Н. Г. Г. и на основание чл. 227 от ГПК с определение 6680/03.04.2025 г. са конституирани неговите наследници по закон И. Ю. Д. – Г.а и И. Н. Г..

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Предмет на производството са субективно съединени искове по чл. 40 ал.1 от ЗУЕС с предмет решенията на ОС на ЕС, находяща се в гр. София, ул.

„******** от 19.08.2021 г.

Съобразно нормата на чл. 15 ал.1 от ЗУЕС, в нейната релевантна редакция към датата на провеждане на процесното ОС, същото се провежда, ако присъстват лично или чрез представители собственици на най-малко 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, с изключение на случаите по чл. 17 ал.2 т.1 – т.4 и т.7 от ЗУЕС.

Видно от протокола на ОС от 19.08.2021 г., взетите решения на същото касаят изграждане на сградна газова инсталация в сградата т.е касаят решения по смисъла на чл. 17 ал.2 т. 6 от ЗУЕС, поради което не попадат във визираните в нормата на чл. 15 ал.1 от ЗУЕС изключения.

3

Видно отново от протокола на проведеното ОС на ЕС на същото са присъствали, предвид положените подписи в същия, етажните собственици, притежаващи 79, 695%.

С протоколно определение от 07.03.2023 г., СРС е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на събранието от 09.08.2021 г. не са присъствали Н. Г. Г., Р. Т. и Р. Т. като подписите, положени срещу имената на Н. Г. и Р. Т. не са положени от тези лица, поради което следва да се приеме, че на ОС на ЕС са присъствали етажни собственици, притежаващи 54, 834%. При тези данни по делото не е било изпълнено изискването за кворум на нормата на чл. 15 ал.1 от ЗУЕС в нейната релевантна редакция. Поради което за законосъобразното провеждане на ОС на ЕС е следвало да бъде изпълнена процедурата, разписана в чл. 15 ал.2 от ЗУЕС, а именно събранието да се отложи с един час като се проведе по предварително обявения дневен ред с присъствие на не по-малко от 33 % идеални части от общите части на етажната собственост. Данни да е изпълнена сочената процедура по делото липсват, не са и навеждани твърдения в този смисъл, поради което процесното ОС на ЕС е незаконосъобразно проведено и взетите на него решения следва да бъдат отменени като закономерна последица, както правилно е преценил и състава на СРС.

Не могат да бъдат споделени възраженията, заявени във въззивната жалба, че въпреки липсата на изискуемия кворум за провеждане на ОС на ЕС същото било законосъобразно проведено тъй като присъствали етажни собственици, притежаващи повече от 50% идеални части от общите части на ЕС, необходими за вземане на решението, тъй като същите не намират законодателна подкрепа, а по съществото си представляват смесване на изискването за минимален кворум на събранието и необходимо мнозинство за вземане на решението.

Не могат да бъдат споделени и възраженията, че правилото на чл. 15 ал.2 от ЗУЕС се прилагало в случаите на първоначална липса на мнозинство повече от 50% доколкото подобно условие в нормата не е посочено. Същата е с ясно съдържание, не се нуждае от тълкуване и не може да се интерпретира в желания от въззивниците смисъл.

Възражението, че протоколът от ОС на ЕС съдържал всички изискуеми 4 реквизити, визирани в нормата на чл. 16 ал.5 от ЗУЕС е без правно значение за крайния изход на спора доколкото незаконосъобразното провеждане е с оглед неспазнаване на изискването на нормата на чл. 15 ал.2 от ЗУЕС, а не поради порок на протокола, обективиращ провеждането на събранието. Нещо повече, настоящото производство е исково и за него намират приложение разпоредбите на ГПК, включително и относно доказването и доказателствените средства. Доказателствената тежест между страните се разпределя по правилата на чл. 154 ал.1 от ГПК като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения. В този смисъл ответникът – въззивник е следвало да докаже, че е изпълнено изискването на чл. 15 ал.2 от ЗУЕС с всички допустими доказателствени средства по ГПК / решение 176/16.05.2011 г. по гр.д. 1968/2009 г. на Първо ГО на ВКС, решение 58/25.03.2014 г. по гр. д. 5704/2023 г. на Първо ГО на ВКС/, каквито надлежни указания СРС е и дал с определение 1014/10.01.2023 г. по реда на чл. 140 от ГПК, което същия не е сторил.

При липсата на други заявени възражения в жалбата и с оглед съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По частната жалба:

Крайният преклузивен срок, както за искането, така и за представяне на доказателства по делото за направени разноски е именно приключване на последното съдебно заседание по арг. на чл. 80 от ГПК. Сочената разпоредба точно и недвусмислено определя този краен срок - датата и часа, в който съдебния състав е обявил, че заседанието е приключено. Съображенията, изложени в частната жалба не намират законодателна опора, поради което не могат да бъдат възприети от настоящия съдебен състав. В настоящия случай, доказателства, установяващи факта на реално заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което е задължително условие за тяхното присъждане, съобразно дадените задължителни указания с т. 1 от ТР 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС са представени след изтичането му, поради което правилно не са присъдени от състава на СРС и обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора, настоящият съдебен състав намира, че разноски на страните не следва да се присъждат като всяка от тях следва да 5 понесе тежестта на сторените от нея разноски.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13 981/15.08.2023 г. на СРС, 118 състав, постановено по гр.д. 57 994/2021 г.

ПОТВЪРЖДАВА определение 40147/09.11.2023 г., с което е оставено без уважение искането за изменение на решението в частта, относно разноските.

Решението не подлежи на обжалване пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6