Решение № 1886 от 22.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1886 гр. София, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДРИАНА Д. АТАНАСОВА при участието на секретаря ЕЛИ Б. БИНЕВА като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА

Административно наказателно дело № 20241110202613 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. А. В., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „А“ № , ет. , против електронен фиш Серия К № 4046174, издаден от СДВР за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. На основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лв.

В жалбата са изложени оплаквания в насока незаконосъобразността на издадения електронен фиш. Твърди се, че електронния фиш е издаден и връчен преди повече от четири години след датата на извършване и установяване на административното нарушение, а именно 11.10.2020г, поради което се излагат доводи за изтичане на абсолютната давност съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. с чл. 11 от ЗАНН. Моли атакувания електронен фиш да бъде отменен.

За проведеното на 20.03.2024г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани, но не се явяват, като не изпраща и представители.

По делото са депозирани писмени бележки от юрк. Страхинов, съгласно които моли атакуваният електронен фиш да бъде потвърден и в полза на СДВР да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че се претендира такова.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакувания електронен фиш, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол. По делото не се събраха доказателства относно момента на връчване на електронния фиш, предвид което съдът прие, че жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

Към 11.10.2020г. лек автомобил “Cубару легаци” с ДК № бил собственост на Д. А. В..

На 11.10.2020г. в 13:57 ч. въпросният лек автомобил бил управляван в гр. София, по бул.

“Рожен”, надлез “Надежда” с посока на движение от ул. “Ген. Никола Жеков” към бул.

“Княгиня Мария Луиза”. Преминавайки по бул. “Рожен” до надлез “Надежда”, автомобилът се движел със скорост от 71 км/ч., при разрешена скорост за движение в населено място до 50 км/ч.. Скоростта била измерена и заснета с автоматизирано техническо средство за видеоконтрол ATCC TFR1-M 653, ситуирано в участъка. Мобилната система за видеоконтрол била одобрена и вписана в регистъра на 24.02.2010г., със срок на валидност на одобрението десет години. Техническото средство, осъществило заснемането, било преминало последваща проверка за изправност на 25.10.2019г. и на 23.10.2020г., съгласно протокол № 9-38-19/2510.2019г. и протокол № 9-38-20/23.10.2020г., при които се установило съответствието му с одобрения тип.

Въз основа констатираното и заснето нарушение за скорост, бил издаден атакуваният електронен фиш, с който на В., в качеството на собственик на заснетия автомобил, било наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. за извършеното нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - превишаване на разрешената скорост за движение в населено място с 21 км/ч.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както следва: веществени - приложен снимков материал към електронния фиш, и писмени - справка относно собствеността върху лек автомобил “Cубару легаци” с ДК № ; заповед № 8121з-931/30.08.2016г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване; протокол № 9-38-19/2510.2019г. и протокол № 9-38-20/23.10.2020г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство; ежедневна форма на отчет; справка-картон на водач, както и от останалите по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл.

283 от НПК.

Съдът кредитира цитираните доказателствени източници, намирайки фактическата обстановка, отразена в електронния фиш, за правилно изяснена.

Посредством протокола за използване на автоматизирано техническо средство и ежедневната форма на отчет се изясняват обстоятелствата относно времето и мястото на позициониране на техническото средство, с което е осъществено заснемането, а именно на 11.10.2020г. в гр. София, бул. “Рожен” до надлез “Надежда” с посока от с посока на движение от ул. “Ген. Никола Жеков” към бул. “Княгиня Мария Луиза”, и че в процесния участък няма поставени знаци за контрол на движението, въвеждащи максимално допустима скорост, различна от общоважимата в границите на населено място - до 50 км/ч. Предвид това съдът прецени релевираните възражения досежно съответните обстоятелства като 2 неоснователни.

Посредством Удостоверение за одобрение на уред за измерване с № 10.02.4835 и протоколите от извършени проверки на следващо място се установява, че техническото средство - мобилна система, с което е констатирано и заснето нарушението, е одобрено съобразно нормативните изисквания и е било технически изправно към момента на заснемането.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, „изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”, с оглед на което съдът кредитира и приложения към атакувания електронен фиш снимков материал, намирайки го за годно веществено доказателствено средство. Посредством него се установяват марката, регистрационният номер на управлявания автомобил, мястото на измерването, позиционирането на техническото средство, и измерената скорост на движение.

Според легалната дефиниция, дадена от законодателя в разпоредбата на § 6, т. 63 ДР ЗДвП, електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства”. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, а именно „териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане”. В съответствие с лимитираните от законодателя реквизити на електронния фиш, със заповед № 8121з931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи, е утвърден образец на електронния фиш.

Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на електронния фиш, регламентирани в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със съдържанието на обжалвания, съдът констатира, че последният отговаря на всички законови изисквания - изрично е посочена териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /СДВР/, мястото и времето на осъществяването му, регистрационният номер на заснетото МПС и собственикът, на когото е регистрирано. Описани са извършеното нарушение, нарушената разпоредба - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, и наложената на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.

1, т. 3 ЗДвП глоба в размер на 100 /сто/ лв.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП изрично урежда отклонение от общите изисквания към съдържанието на АУАН и НП, в която връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 189, ал. 14 ЗДвП не касае реквизитите и съдържанието на електронния фиш, доколкото законодателят изрично ги е регламентирал в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП. При това положение следва, че независимо, че в електронния фиш не са отразени датата на издаването му и имената и длъжността на издателя, процесуално нарушение досежно 3 формата му не е допуснато. Освен това не се констатира и неяснота относно датата на извършване на нарушението - 11.10.2020г., респективно датата на физическото съставяне на електронния фиш, доколкото и двете са ясно и еднозначно посочени. Освен това датата на съставянето му е ирелевантна към формата на издаване, както и по отношение на обстоятелството бил ли е жалбоподателят водач на процесното МПС или не.

В тази връзка следва да се има предвид, че доколкото ЗДвП е специален закон, разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗдвП дерогира приложението на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. По различен начин се поставя и въпроса относно субекта на нарушението в общата и специалната хипотези по чл. 189, ал.1 и ал.4 от ЗАНН. Електронният фиш се изпраща на собственика на автомобила, който става известен на контролните органи веднага, след извършване на формална справка, без да е необходимо да се изяснява лицето, управлявало МПС с нарочна декларация. От тук и по различен начин се поставя въпроса за сроковете по чл. 34 от ЗАНН. На съда е служебно известно, че съгласно Инструкцията за работа с АТСС, на всеки две седмици натрупаните в паметта на всяка една система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по пътищата –стационарна или мобилна, данни се изтеглят посредством флаш-памет, след което се качват и обобщават за съответния период в централния сървър на КАТ. Видно от приложения към материалите на делото снимков материал, същият е бил обработен и снет на хартиен носител след 11.10.2020г., ето защо считано от тази дата извършеното нарушение и неговият извършител са станали известни на органите на СДВР, когато е бил издаден и обжалвания ЕФ. Именно тази дата - 11.10.2020г. е посочена като датата на съставяне на ЕФ в представената електронна разпечатка от базата данни на СДВР.

По делото се изясни обстоятелството по безспорен начин, при което именно жалбоподателят е административнонаказателно отговорното в случая лице съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП, като отговорността му е обективна, предвид факта, че не е подал в законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш декларация, че друго лице е управлявало автомобила. Неяснота относно санкционираното лице - субект на отговорността, не се констатира.

Следва да се отчете и че съобразно чл. 189з от ЗдвП “За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.” Именно в разпоредбата на чл. 28 ЗАНН е предвидено кои случаи са маловажи и при кога административнонаказващият орган не налага наказание на нарушителя, поради което по отношение на процесното нарушение не може да се приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН за маловажност, което води до извода и че това възражение на жалбоподателя е неоснователно.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

От доказателствата по делото се установи несъмнено, че на 11.10.2020г. в 13:57ч. лек автомобил “Cубару Легаци” с ДК № е бил управляван по бул. “Рожен”, надлез “Надежда” с посока на движение от ул. “Ген. Никола Жеков” към бул. “Княгиня Мария Луиза”, като при надлез “Надежда” на бул. “Рожен” се е движил със скорост от 71 км/ч., при ограничение на 4 скоростта в границите на населено място до 50 км/ч..

В протокола за използване на АТСС е отразено, че в пътния участък, в който е било позиционирано техническото средство, към момента е нямало поставен пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта, различно от общоважимото за градски условия до 50 км/ч., видно от представения по делото снимков материал, при което неяснота по отношение на това обстоятелство не се констатира.

Противоречие относно мястото на извършване на нарушението също не се установи, доколкото е ясно и недвусмислено индивидуализирано в ЕФ - по бул. “Рожен”, надлез “Надежда” с посока на движение от ул. “Ген. Никола Жеков” към бул. “Княгиня Мария Луиза”, което описание кореспондира с въведените координати и приобщения снимков материал.