Решение № 1129 от 12.12.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ I-164

12.12.2019г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание, на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА мл.с.

Марина МАВРОДИЕВА при секретаря Ани Цветанова като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 1469 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба, подадена от Софийски районен съд чрез пълномощник Теменужка Джурина (пълнм. л. 33) против Решение № 2022/12.08.2019г.по гр.д. № 1955/2019г. по описа на РС Бургас. С обжалваното решение РС Бургас е осъдил Софийски районен съд да заплати на И.Т.С. сумата от 700.00лева (седемстотин лева) представляваща обезщетение за неимуществени вреди, от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр. д. №899 /2016 г. по описа на Софийски районен съд, в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

С подадената жалба СРС намира, че решението е неправилно като сочи, че отговорността на държавата е гаранционно-обезпечителна и за да се ангажира отговорността на пасивно легитимирания ответник следва да са налице следните предпоставки: ищецът да е страна в съдебното производство, това производство да е продължило извън разумния срок, да са настъпили вреди за ищеца, причинна връзка между вредите и продължителността на производството като последното да е обусловено от поведението на съда, разглеждащ съдебното дело. Намира, че в случая дори да се приеме, че производството е продължило извън разумния срок, то не са налице останалите предпоставки за уважаване на иска като не били доказани твърденията за претърпени неимуществени вреди. Представените документи по гр.д. № 899/2016г. СРС доказвали изпълнение на професионални ангажименти на ищеца във връзка с производството, но не били годно доказателствено средство за наличието на претърпени от ищеца вреди. Не била доказана и причинна връзка между поведението на 30 състав на СРС и претендираните неимуществени вреди.

Позовава се на решения на ЕСПЧ Скордино срещу Италия, Нардон срещу Италия.

Решението на РС Бургас като резултат се намира за неправилно и необосновано и моли да се отмени като вместо това се постанови решение, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор е постъпил писмен отговор на въззивна жалба от И.С., който я намира за неоснователна. Сочи, че деянието необходимо и закономерно причинява резултата. Счита, че когато деянието е увреждащо и засяга човешки права, то вреди безспорно са нанесени и сочи делото Скордино срещу Италия. Намира, че твърденията му са подкрепени с писмени доказателства – 3 молби, с които се опитал да задвижи производството, както и текстът на сигнала до ръководителя на СРС. Намира, че тъй като предметът на делото касаел събиране на адвокатско възнаграждение, то следвало да се приравни на доходи от труд. Моли въззивната жалба да се остави без уважение, а решението да се потвърди.

Въззивната жалба е редовна и допустима и е внесена за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.11.2019г., за което въззивникът редовно призован не се явява депозира писмено становище като моли да се даде ход на делото и да се уважи депозираната жалба. Няма доказателствени искания.

Въззиваемият, редовно призован, се явява като поддържа отговора и няма доказателствени искания. Делото е обявено за решаване, след което в срока за постановяване на решение е констатирано, че заседанието е протекло без участие на прокурор съгласно чл. 10, ал. 1 ЗОДОВ, поради което съдът отмени протоколното си определение за даване ход на делото по същество и конституира за участие в процеса Прокуратурата на Република България като насрочи делото за разглеждане за 04.12.2019г. Въззивникът редовно – призован не изпраща представител, въззиваемия депозира становище, с което поддържа отговора на въззивна жалба и становище от съдебно заседание от 06.11.2019г. Прокуратурата чрез представителя си в съдебно заседание счита, че първоинстанционното решение следва да се потвърди и че размерът на обезщетението отговаря на търпените неимуществени вреди.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое вътрешно убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба възражения, намира за установено следното:

РС Бургас е сезиран с искова молба от И.С. против СРС да му заплати сумата в размер на 700 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Изложени са твърдения, че в началото на 2016г. завел дело срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК. Исковата молба била входирана в СРС на 08.01.2016г., образуваното гражданско дело с № 899/2016г. било разпределено на 30-ти граждански състав, исковата молба получена от ответника на 24.02.2016г. и срокът за отговор изтекъл на 24.03.2016г. На 04.05.2016г. С. изпратил писмо, че производството се бави. На 24.08.2016г. подал молба по чл. 255 ГПК. Молбата за бавност не била изпратена на горестоящия съд незабавно като периодично ищецът се обаждал по телефон. На 26.10.2017г. ищецът изпратил сигнал до ръководителя на I-во гражданско отделение, в резултат делото било преразпределено на 163 състав и така на 22.01.2018г. – 1 година и 10 месеца след изтичане на срок по чл. 131 ГПК и 1година и 5 месеца след молбата по чл. 255 ГПК било изготвено определение по чл. 140 ГПК от две страници и половина. Впоследствие делото протекло нормално като на 16.03.2018г. се провело съдебно заседание, на 05.04.2018г. СРС постановил решение, последвала въззивна жалба, СГС разгледал делото на 16.10.2018г. и производството приключило с окончателно решение на 18.10.2018г. по в.гр.д. № 7309/2018г. на СГС. Счита, че е нарушено правото му за разглеждане на делото в разумен срок заради бездействие на СРС за периода 24.03.2016г. до 22.01.2018г. Ищецът подал заявление до ВСС и бил съставен протокол, съгласно който експертите към ВСС посочили, че липсва фактическа и правна сложност на делото, било налице коректно процесуално поведение на ищеца и констатирали забавяне на производството от страна на СРС като било преценено, че общата продължителност на производството не надхвърля разумния срок. В исковата молба се сочи, че делото не е било с фактическа и правна сложност, проведено било едно съдебно заседание, нямало експертиза, проблеми с призоваването, нередовности на исковата молба или други причини за забавяне. Сочи, че съгласно чл. 255 и чл. 256 ГПК процесуалното действие следва да се извърши незабавно, но в случая „незабавно“ се равнявало на 1 година и 5 месеца и ако районният съд бил извършил действието незабавно, то цялото съдебно производство щяло да приключи два пъти по-бързо. Счита, че своевременните действия на СГС не могат да компенсират забавянето на СРС.

Счита, че щом е налице действие, което по естеството си е увреждащо, то неимуществени вреди са нанесени. Когато ставало въпрос за дела на клиенти било неприятно, но личното чакане направо му тежало, чувствал се безпомощен и жалък, питал се защо е адвокат, щом не можел да помогне на себе си. Били разклатени вярата и убеждението му в съда, осъзнавал, че случващото се е изключение, но въпреки това осъзнавал, че се настройва срещу системата. Сочи, че резултатът от делото е бил от изключителна важност за него, тъй като претендираната сума била за събиране на присъдено адвокатско възнаграждение и затова делото следвало да се приравни към трудовите. Ангажира писмени доказателства.

В срок е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който Районен съд София намира искът за допустим, но за неоснователен, излага съображения, че не е допуснато нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Не се оспорват изложените фактически твърдения във връзка с движението на делото пред СРС и развитието на производството, но се счита, че липсва нарушение на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС. Сочи се за недоказаност за претъпени неимуществени вреди и липса на причинна връзка между сочените вреди и поведението на СРС. Моли искът да се отхвърли. Претендират се разноски.

Съгласно ангажираните от ищеца доказателства на 08.01.2016г. е депозирал в СРС искова молба, с която И.С. е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 452, ал. 3 от ГПК да му заплати сумата от 2500 лева, както и направените по делото разноски, представя с исковата молба приложени писмени доказателства. Образувано е гр. д. № 899/ 2016г. по описа на СРС. Исковата молба е изпратена на ответната страна за отговор.

Депозиран е отговор на исковата молба от Прокуратурата на Република България от 21.03.2016г. като искът се намира за неоснователен.

На 04.05.2016г. в СРС е депозирано писмено становище от И.С., че е изтекъл повече от месец от изтичане на срока за отговор на исковата молба и че действията на съда не са в унисон с разпоредбата на чл. 13 ГПК, но отчита, че може да се касае до обективни причини за забавянето, поради което становището не е молба по чл. 255 ГПК.

Представя се молба, ведно с товарителница на Еконт от 24.08.2016г. с правно основание чл. 255 ГПК, в която И.С. сочи, че пет месеца след като срокът за отговор на исковата молба е изтекъл делото продължавало да е на доклад.

Представя се сигнал от И.С. до Заместник-председателя, Ръководител на първо ГО на СРС, ведно с товарителница на Еконт от 26.10.2017г., с който моли да се определи на съдебния състав срок за извършване на процесуални действия по движение на делото.

Представя се определение № 318748/22.01.2018г. по гр.д. № 899/2016г. на СРС, 163 състав, с което делото е насрочено в открито съдебно заседание на 16.03.2018г. и е изготвен проект за доклад по делото.

Съгласно констативен протокол от специализирано звено на Инспектората към ВСС е разгледано заявление на И.С. с входящ номер от 02.11.2018г., като се установяват и изложените от ищеца обстоятелства, а именно: на 08.01.2016г. в СРС е подадена искова молба от И.С., на 11.01.2016г. делото е разпределено на 30 състав. С разпореждане от 15.02.2016г. препис от исковата молба с приложенията е изпратен на ответника, съобщението е получено от Прокуратурата на РБ 24.02.2016г., а на 22.03.2016г. е депозиран писмен отговор. На 04.05.2016г. И.С. депозира становище до СРС за забавяне на производството. На 25.08.2016г. С. депозира молба с искане да се определи срок за извършване на процесуални действия по чл. 255 ГПК. На 27.10.2017г. ищеца депозира сигнал до Ръководителя на първо ГО, който на 01.11.2017г. разпорежда да се изготви справка за движението на делото. Със заповед от 03.01.2018г. Председателя на СРС възлага преразпределение на искови дела и с протокол от избор на докладчик от 05.01.2018г. гр.д. № 899/2016г. е разпределено на 163-ти състав. С разпореждане от 22.01.2018г. 163-ти състав е разпоредил да се изпрати на ищеца препис от отговор на искова молба и с определение от същата дата изготвя проект за доклад и го насрочва за 16.03.2018г. На 15.02.2018г. И.С. депозира становище по отговора на исковата молба. В проведеното на 16.03.2018г. първо съдебно заседание съдът дава ход по същество и обявява, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок. С решение от 05.04.2018г. исковете са отхвърлени като неоснователни. На 20.04.2018г. С. подава въззивна жалба срещу решението като с разпореждане от 24.04.2018г. препис е изпратен на ответника, съобщението е получено на 09.05.2018г. На 16.05.2018г. Прокуратурата на Република България депозира отговор на въззивна жалба на 29.05.2018г. делото е изпратено на СГС. Делото е разгледано в открито заседание на 16.10.2018г. и е приключило с Решение № 6470/18.10.2018г. С исковата молба ищецът не твърди забавяне на производството по делото пред СГС. ИВСС е заключил, че общата продължителност на делото е две години, девет месеца и десет дни и обхваща две съдебни инстанции.