Решение № 51 от 18.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Благоевград, 18.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело № 20221200900202 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Ищец в настоящото съдебно производство е Н. Д. П., ЕГН **********, адрес ггр.Б, ж.к. Е.

Ответна страна се явява "Ю", ЕИК, седалище и адрес на управление гр. С. р-н В,, представлявано от П.Н.Д., Д.Б.Ш. и А.В.Я.

В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е образувано изпълнително дело № 590 от 2022 г. на ЧСИ Б.В., за принудително събиране на следните парични суми, а именно:

1 - сума в размер на 36 667 /тридесет и шест хиляди шестстотин шестдесет и седем/ лева, представляваща неиздължена главница по договор за кредит № 403/2007 г., сключен на 04.04.2007 г., и анекс А1-403/2008 от 14.04.2008 г., заедно със законната лихва от 27.06.2013 г. до 09.09.2022 г., в размер на 34 300,81 лв. /тридесет и четири хиляди и триста лева и осемдесет и една стотинки/; 2 - сума в размер на 2696,31 лв.

/две хиляди шестстотин деветдесет и шест лева и тридесет и една стотинки/, представляваща възнаградителна лихва по чл. 5, ал. 1 от раздел II от горепосочения договор за банков кредит, за периода от 30.11.2008 г. до 30.06.2009 г. /включително/; 3 - сума в размер на 13 049,60 лв. /тринадесет хиляди четиридесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща наказателна лихва за забава; 4 - неолихвяема сума за главница в размер на 1994,02 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и четири лева и две стотинки/; 5 - сума в размер на 1023,66 лв. /хиляда двадесет и три лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща неолихвяема сума за наказателна лихва; 6 1

- сума в размер на 216,62 лв. /двеста и шестнадесет лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща неолихвяема сума за договорна лихва; 7 - сума в размер на 21,17 лв.

/двадесет и един лева и седемнадесет стотинки/, представляваща неолихвяема сума за такси; 8 - сума в размер на 42 /четиридесет и два/ лева, представляваща неолихвяема сума за нотариални такси; 9 - сума в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство; 10 - сума в размер на 78 /седемдесет и осем/ лева, представляваща неолихвяема сума за разноски в изпълнителното производство; 11 - сума в размер на 348 /триста четиридесет и осем/ лева, представляваща неолихвяема сума за разноски в изпълнителното производство; и 12 - сума в размер на 5791,74 лв. /пет хиляди седемстотин деветдесет и един лева и седемдесет и четири стотинки/, представляваща такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Вероятно взискателят сключил договор за цесия с "Б", който факт не бил съобщен на ищцата. Изпълнителното дело било заведено по изпълнителен лист от 11.08.2015 г., издаден от Апелативен съд София, и било образувано през 2022 г. Решението, въз основа на което бил издаден въпросният изпълнителен лист, било № 183 от 27.01.2015 г., постановено по гражданско дело № 2579/2014 г. на Апелативен съд София, влязло в сила, а изпълнителното дело било образувано след изтичане на петгодишния давностен срок, когато по давност се погасявали не само дължимите лихви, но и главницата, поради бездействие от страна на ответника. Взискателят-ответник по настоящото дело се бил дезинтересирал и съзнателно не предприел изпълнителни действия. Погасени по давност били и всички акцесорни вземания, включително и дължимата лихва /обезщетение за забава/.

Съгласно нормата на чл. 86 от ЗЗДог, дължащото се обезщетение за забава, в размер на законната лихва, било погасено по давност, считано от изтичането на предвидения от закона тригодишен срок. Моли се за постановяване на съдебно решение, с което да се установи недължимостта на горепосочените суми от страна на ищцата, поради погасяването на вземанията на банката за тях по давност.

В отговора на ответника се застъпва позицията, че претенцията е неоснователна. "Б", правоприемник на която е "Ю", сключила на 04.04.2007 г. с ЕТ "Б-В.П.", заличен търговец, договор за кредит № 403/2007 г., допълнен с анекс А1-403/2008 от 14.04.2008 г. Физическото лице В.З. П., което упражнявало търговска дейност като ЕТ, починало на 22.12.2008 г. С решение от 17.12.2010 г. по гр. д. № 469/2009 г. на Благоевградски окръжен съд, потвърдено с решение № 1587 от 24.10.2011 г. по гр. д. № 898/2011 г. на Апелативен съд София, бил прогласен за нищожен отказът на Н. Д. П. от наследство на В.З. П.. С определение № 663 от 29.07.2016 г. на ВКС по т. д. № 2695/2015 г., допълнено с определение № 2 от 06.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2695/2015 г., не било допуснато касационно обжалване на решение № 183 от 27.01.2015 г. по гр. д. № 2579/2014 г. на Апелативен съд София, с което било потвърдено решение № 879 от 26.02.2014 г. по гр. д. № 283/2013 г. на Благоевградски окръжен съд, за осъждане на Н.

2

Д. П., като наследник на В.З. П., да заплати, във връзка с договор за кредит № 403/2007 г., следните суми: 36 670 лева - неиздължена главница; 2696,31 лв. - възнаградителна лихва; 33 412,50 лв. - наказателна лихва за забава; 157,32 лв. - имуществена застраховка; и 3033,98 лв. - разноски по делото. Въз основа на влязлото в сила решение били издадени следните изпълнителни листове в полза на банката: 1 - ИЛ от 11.08.2015 г., издаден от Софийски апелативен съд по гр. д. № 2579/2014 г., с който се осъждала Н. Д. П., като законен наследник на В.З. П., да заплати: 36 667 лева - неиздължена главница; 2696,31 лв. - възнаградителна лихва; 33 412,50 лв. - наказателна лихва; и 157,32 лв. - имуществена застраховка; 2 - ИЛ от 09.09.2016 г., във връзка с решение № 879 от 26.02.2014 г. по гр. д. № 283/2013 г. на ОС Благоевград, с който се осъждала Н.

Д. П. да заплати: 3033,98 лв. - присъдени разноски в производството по гр. д. № 283/2013 г. на ОС Благоевград; и 1316,67 лв. - присъдени разноски в производството по гр. д. № 2579/2014 г. на Апелативен съд София; и 3 - ИЛ от 10.09.2016 г. по ч. гр. д. № 18/2013 г., свързан с договор № 200701230000 за издаване и обслужване на международна фирмена кредитна карта, сключен между "Б" и ЕТ "Б-В.П." на 31.01.2007 г., с който Н. Д. П. била осъдена да заплати следните суми: 1994,02 лв. главница; 1023,66 лв. - наказателна лихва; 216,62 лв. - договорна лихва; 21,17 лв. такси; и 42 лева - такси за връчване на нотариална покана. Претенцията на ищцата била неоснователна. Твърденията й за непредприемане на действия от страна на банката, което да е довело до изтичане на погасителната давност, не отговаряли на истината. ИД № 277/2016 г. на ЧСИ Ш.Д. било образувано срещу Н. Д. П., а после било преобразувано под ИД № 766/2017 г. на ЧСИ Б.В.. По тези ИД се събирало вземането по ИЛ от 10.09.2016 г. по ч. гр. д. № 18/2013 г. на PC Благоевград, свързан с договор № 200701230000 за издаване и обслужване на международна фирмена кредитна карта. По посочените изпълнителни дела /и това на ЧСИ Ш.Д., и преобразуваното на ЧСИ Б.В./ били искани и били извършвани изпълнителни действия, които прекъсвали погасителната давност, в т. ч. било искано извършване на описи на недвижими имоти, описи на движими вещи и налагане на запори на МПС. Давността била прекъсвана многократно и не била изтекла към настоящия момент. На 27.04.2022 г. банката подала молба за действия по ИД № 766/2017 г. на ЧСИ Б.В., след което ЧСИ я уведомил за настъпила перемпция по делото, поради което тя подала молба за образуване на ново дело и се образувало ИД № 590/2022 г., по което било искано извършване на изпълнителни действия. На 14.10.2022 г. отново била подадена молба за действия по същото дело. В тази връзка следвало да се посочи, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците от него, били спрени давностните срокове от 15.03.2020 г. до 21.05.2020 г., т. е. на практика давностният срок в случая бил в размер на 5 години, 2 месеца и 1 седмица. Също така следвало да се обърне внимание и на обстоятелството, че всички задължения на 3 ищцата били установени със съдебно решение, поради което за тях, включително и за лихвите, се прилагала общата, а не кратката давност. Не бил сключван договор за цесия между "Ю" и "Б", защото първата банка се явявала правоприемник на втората поради осъществено преобразуване чрез вливане. Моли се за отхвърляне на предявения иск.

Правната квалификация на претенцията е чл. 439 от ГПК вр. чл. 110 и чл. 111, б. „в“, предл. 2 от ЗЗДог, а на възраженията - чл. 116, б. „в“ и чл. 117, ал. 2 от ЗЗДог.

Приобщиха се писмени доказателства.

Искът е редовен и допустим, поради което следва да се разгледа по същество.

След като анализира събрания писмен доказателствен материал, съдът достигна до извод за неоснователност на претенцията, с която е сезиран.

Давността за погасяване на процесните вземания е 5-годишна, защото тяхната дължимост е била установена по съдебен ред.

Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Б.Б., прекъсва давността предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това, дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.

18, ал. 1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В случая, за принудителното събиране на процесните парични вземания са били образувани 3 изпълнителни дела. Първото е № 277 от 2016 г. на ЧСИ Ш.Д.. То е било продължено под № 766 от 2017 г. на ЧСИ Б.В.. Последното е прекратено поради перемпция. Образувано е ново с № 590 от 2022 г. на ЧСИ Б.В., което е висящо.

Погасителната давност за вземанията е била многократно прекъсвана в рамките на горепосочените изпълнителни производства и не е изтекла - на 16.06.2016 г., 17.06.2016 г. и 30.06.2016 г. са наложени запори на банкови сметки, на 08.07.2016 г. е запорирано трудовото възнаграждение на ищцата, на 27.07.2016 г. е извършен опис на недвижим имот, на 27.07.2016 г. и 24.08.2016 г. са възбранени други недвижими имоти, на 30.09.2016 г. е проведена публична продан, на 27.03.2019 г. е наложена възбрана на 4 недвижим имот и на 13.09.2022 г. е възбранен друг такъв. Не е имало 5-годишен времеви период, през който да не е било предприето някакво изпълнително действие в пределите на определен изпълнителен способ.

Настъпилата перемпция по изпълнително дело № 766 от 2017 г. на ЧСИ Б.В. е без правно значение за прекъсването на давността. Според Определение № 50130 от 8.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3235/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д.С., Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Д.С., и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Б.Б., мотивите на които се споделят от настоящия съдебен състав, перемпцията е имала значение при действието на Постановление № 3 от 1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до обявяването му за изгубило сила, новата давност е започвала да тече от прекратяването на изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били длъжни да съобразяват поведението си с него. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици. Давността изключва принудителното изпълнение, а перемпцията предполага неудовлетворена нужда от такова. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, защото дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане, на свой ред, прекъсва давността независимо от това, дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело. Във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител само дотолкова, доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденето на изпълнителните дела.