Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 551 от 07.12.2023, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 559/2023
Вид
Решение № 551
Подписан
07.12.2023
Състав
Мариана Гунчева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.1, т.3 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.47 ал.3 · Закон за защита на животните
  • чл.49 · Закон за защита на животните
  • чл.50 т.2 · Закон за защита на животните
  • чл.59 ал.3 т.3, т.4 · Закон за защита на животните
  • чл.59 ал.3 т.3, т.4 · Закон за защита на животните

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Кърджали, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Гунчева при участието на секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от М. Гунчева Гражданско дело №

20235140100559 по описа за 2023 година

Производството е по чл.50 във вр. с чл.49 и чл.45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът Л. К. Л. от гр.Кърджали твърди, че на 21.12.2022г., около 12.30ч., в гр.Кърджали, в градинката между ул .“Металург“ и магазин Кауфланд, бил нападнат от безстопанствено куче, вървейки по една от алеите в градинката, когато усетил как нещо го хванало в областта на глезена на левия крак и усетил силна болка. Когато се обърнал, видял, че това е едно от безстопанствените кучета - кафяво на цвят, обитател на градинката.

Започнал да дърпа крака си в опит да се отскубне, като в същото време се стараел да запазя равновесие, за да не падне на земята и да не позволи на кучето да го захапе и по други части на тялото. Наблизо, на пейка в градинката, имало хора, които пиели кафе и му се притекли на помощ, като успели да прогонят кучето. Когато се отдалечил, забелязал, че крачола на дънките му е скъсан и изцапан с кръв. Имал и кървящи рани около глезена си. Отишъл в спешно отделение към МБАЛ “Д-р Ат.Дафовски“ АД, гр.Кърджали, където раните му били обработени и превързани, била му направена профилактика против тетанус и бил насочен за консултация с инфекционист, който му назначил профилактика против бяс. На 23.12.2022г. посетил съдебен лекар, който констатирал, че по вътрешната повърхност на лявата подбедрица, в долната й трета, се установява косо разположено ивицовидно охлузване на кожата с размери 4/0.4см, покрито от фина розовочервена корица, разположено над нивото на околната здрава кожа; такова охлузване на кожата с размери 2/0.4см се установява по вътрешната повърхност на лявата подбедрица, в долната й трета; на 3.5см над него се установява косо разположена цепковидна рана с неравни ръбове и дължина 2см. сочи, че възстановяването му от ухапването било съпроводено със значителни болки, тъй като левият му глезен отичал при прав стоеж и болката се усилвала още повече, било затруднено придвижването му и куцал с левия крак. Моли съда да постанови решение, с което да 1 осъдите Община Кърджали да му заплати сумата в размер на 3000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, произтичащо от ухапване от безстопанствено куче на територията на Община Кърджали на 21.12.2022г. ведно със законната лихва от 21.12.2022г. - датата на нападението от безстопанственото куче, до окончателното плащане, както и претендира всички разноски по настоящото производство и адвокатски хонорар. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът Община Кърджали оспорва предявения иск при възражения, относими към предмета на делото, че уврежданията, за които в исковата молба са изложени оплаквания, не са причинени от безстопанствени кучета, както и наличието на причинно-следствена връзка. Счита, че ответникът Община Кърджали не носи отговорност за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, тъй като сам ответникът е положил дължима грижа по отношение на предотвратяване на инциденти с безстопанствени кучета, за което излага конкретни твърдения и съображения по отношение на приют за кучета и сключен договор в тази връзка за намаляване на популацията на бездомни кучета, и съответните свързани с това дейности, като счита и че по своя характер претендираните неимуществени вреди не са установени от представените от ищеца доказателства, претендира за отхвърляне на иска, а в случай, че същият е основателен, прави възражение за неговата прекомерност. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът , за да се произнесе , съобрази следното:

Юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД.

/Постановление № 7 от 30.XII.1959 г., Пленум на ВС/. За да е основателна претенцията за присъждане на обезщетение на основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е установяването на факти, които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт противоправно поведение на лица, на които е възложена работата, в причинна връзка с което е настъпването на вреди, както и факти, водещи до ангажиране на отговорността на възложителя-възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Касае се до правопораждащи факти, чието доказване е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване.

/Определение № 1442 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 1044/2012 г. на Върховен касационен съд/.

За да е основателен предявеният иск с правно основание чл.49 ЗЗД следва кумулативно да са налице следните предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата, както и възлагането на работата на съответните длъжностни лица и причиняването на вредите при и по повод извършването на работата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.

Докато вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай и доказването е в тежест на ищеца.

2

В конкретния случай ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от виновното бездействие на Община - Кърджали да упражни задълженията си по осъществяване надзора и грижите за бездомните кучета, които са ухапали ищеца.

В чл.47 ал.3 ЗЗЖ е посочено кому принадлежи задължението за осъществяване надзора и грижите за тези кучета: общините, организациите за защита на животните или други лица, които са подписали декларация за спазване изискванията на чл.49 и чл.50 от ЗЗЖ. Указано е и задължение за общината. Видно е, че на общината със закон е възложен надзор върху безстопанствените кучета, изразяващ се в изпълнение на вменени конкретни задължения във връзка със здравето, популацията и поведението на кучетата. Така организациите и лицата по чл.49 от ЗЗЖ, физическите и юридическите лица, вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни съгласно чл.50 т.2 от ЗЗЖ. Към датата, когато е пострадал ищецът, е налице задължение на общината да осъществява надзор над безстопанствени кучета. Безстопанствените кучета са под надзора и грижите на общините, които са длъжни да вземат мерки за овладяване на популацията им, за залавянето, обезпаразитяването и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Отговорността на общината по чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им за изолиране на безстопанствените кучета в определени за целта места. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна функция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: бездействие от страна на служители на общината, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване агресивно поведение на безстопанствено куче към хора и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни; причиняване на неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в болки и страдания в резултат на ухапване от безстопанствено куче на територията на общината; причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение на общинските служители, на които е било вменено изпълнение на задълженията, произтичащи от цитираните разпоредби на ЗЗЖ.

От показанията на разпитаните по делото свидетели К. К., С. П. и П. Ч., както и от неоспорените и приети писмени доказателства се установи верността на описаното в обстоятелствената част на исковата молба , а именно, че на 21.12.2022г., около 12.30ч., в гр.Кърджали, в градинката между ул .“Металург“ и магазин Кауфланд ищецът бил нападнат от безстопанствено куче, като вървейки по една от алеите в градинката, усетил как нещо го хванало в областта на глезена на левия крак и усетил силна болка. Когато се обърнал, видял, че това е едно от безстопанствените кучета - кафяво на цвят, обитател на градинката.

Започнал да дърпа крака си в опит да се отскубне, като в същото време се стараел да запази равновесие, за да не падне на земята и да не позволи на кучето да го захапе и по други части на тялото. Наблизо, на пейка в градинката, имало хора, които пиели кафе и му се притекли на помощ, като успели да прогонят кучето. Когато се отдалечил, забелязал, че крачола на дънките му е скъсан и изцапан с кръв. Имал и кървящи рани около глезена си.

3

Отишъл в спешно отделение към МБАЛ “Д-р Ат.Дафовски“ АД, гр.Кърджали, където раните му били обработени и превързани, била му направена профилактика против тетанус и бил насочен за консултация с инфекционист, който му назначил профилактика против бяс.

На 23.12.2022г. посетил съдебен лекар, който съставил СМУ №***/2022г., в което констатирал, че по вътрешната повърхност на лявата подбедрица, в долната й трета, се установявало косо разположено ивицовидно охлузване на кожата с размери 4/0.4см, покрито от фина розовочервена корица, разположено над нивото на околната здрава кожа; такова охлузване на кожата с размери 2/0.4см се установявало и по вътрешната повърхност на лявата подбедрица, в долната й трета; на 3.5см над него се установявало косо разположена цепковидна рана с неравни ръбове и дължина 2см.. Установи се, че възстановяването от ухапването било съпроводено със значителни болки, тъй като левият глезен на пострадалия отичал при прав стоеж и болката се усилвала още повече, било затруднено придвижването му и куцал с левия крак.

От показанията на свидетелите се установи, че кучето, нападнало и ухапало ищеца е безстопанствено, познато в района и не е установен негов стопанин. От друга страна самото твърдение, че животното е безстопанствено е твърдение за отрицателен факт, поради което съгласно правилото за разпределението на доказателствената тежест по чл.154 ал.1 от ГПК, ответника следваше да установи кой е собственика или под надзора конкретно на кое лице се намира животното. Такива доказателства Община Кърджали не представи по делото.

Фактът, че ищеца е била нападнат от куче на улицата, и за което е безспорно установено, че не е имало човек, който да показва признаци, че е собственик на кучето, води до извода, че кучето е безстопанствено. По отношение на тези животни общината носи отговорност, възложена от закона, организиране улавянето и изолирането на скитащи кучета в изолатори чрез общинското предприятие „ОЧБ“ЕООД , като изпълнителен орган на общината. Касае се до фактически действия, възложени на общината със закон. Налице е доказано бездействие на посочените органи и длъжностни лица на Община Кърджали във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за целта места. Именно органите на местната власт съгласно чл.59 ал.3 т.3, т.4 от ЗЗЖ отговарят за спазване както на изискванията за защита на животните в приютите на територията на съответната община, така и за контрола върху кучетата, върнати по местата, откъдето са взети по реда на чл.47 ал.3 от ЗЗЖ, т.е. контролът се осъществява от общината независимо от това от кого се стопанисва приюта и от кого са обработени и върнати на улицата кучетата, т.е. ответникът чрез своите органи носи отговорност за изпълнението на ЗЗЖ на територията на общината. В този смисъл са налице предпоставките на чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Община Кърджали.

Имайки предвид гореизложеното съдът приема, че искът е основателен. По отношение на размера на обезщетението, което следва да бъде присъдено, съдът следва да го определи съобразно правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, което не е абстрактно понятие. Последното зависи от преценката на обективни обстоятелства като характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и т.н./Постановление№4/23.12.1968г. на Пленума на ВС/. Анализирайки именно тези 4 обективни обстоятелства в конкретния казус – характера на причинените вреди, начина, по който са причинени, продължителността и интензитета на болките и страданията на ищеца /по естеството си инцидентът предизвиква стрес и негативни душевни преживявания у пострадалия/, както и съобразно съдебната практика, съдът приема, че за обезщетяване на неимуществените вреди ответникът следва да заплати сумата от 3 000.00 лева. Този размер би възмездил по справедливост пострадалия за понесените болки, страдания, преживян стрес и уплаха, които доказа, че са продължили в продължение на три седмици. Сумата следва да бъде присъдена с лихвата за забава от деня на непозволеното увреждане21.12.2022г. до окончателното й изплащане.