Решение № 1587 от 31.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1587 гр. София, 31.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело № 20241110130971 по описа за 2024 година

Ищецът Д. И. Х., ЕГН **********, адрес гр. София, ..............., е предявил иск с правно основание чл. 439 ГПК, срещу „М.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, .............., за признаване за установено, че не дължи сума в общ размер на 6 181,49 лв., от която: 2 881,68 лв. главница; 1405,70 лв. лихва за периода от 01.05.2010 г. до 04.12.2012г.; 490,54 лв. законна лихва върху просрочената главница за периода от 05.12.2012г. до 07.08.2014г., ведно със законната лихва до погасяване на главницата; 95,56 лв. заплатена държавна такса по ч.гр.д. №623/2014г.; 398 лв. юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. №623/2014г.; 95,56 лв. държавна такса по гр.д. №757/2014г.; 564,45 лв. юрисконсултско възнаграждение по гр.д. №757/2014г.; 250 лв. депозит за вещо лице гр.д.

№757/2014г., присъдени съобразно Изпълнителен лист от 01.10.2015г. по ч.гр.д. №623/2014г. по описа на Районен съд Костинброд и Изпълнителен лист от 01.10.2015г. по гр.д.

№757/2014г. по описа на Районен съд Костинброд, за събирането на които е образувано изп. дело №20168410402705/2016 по описа на ЧСИ Н. М., peг. №841 на КЧСИ. Твърди, че вземанията са погасени по давност. В исковата молба е посочено, че с молба с вх. № 042794/12.03.2016 г., адресирана до ЧСИ Н. М., е поискано образуването на изпълнително дело за събиране на горепосочените суми, като е образувано изп. дело № 20168410402705/2016, след което по искане на взискателя, съдебният изпълнител извършил множество изпълнителни действия. Твърди се, че с молба с вх. № 091429/07.11.2018 г., ответникът поискал от съдебния изпълнител да изпрати съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Изпратено е съобщение с изх. № 150657/08.11.2018 г., като от приложената разписка е видно, че писмото е получено на 16.11.2018 г. от лице, относно което не са посочени идентификационни данни, а при 1 проследяване на писмото чрез справка в сайта на пощенския оператор се установява, че не са налице данни относно крайния резултат по връчванетo. Предвид изложеното, ищецът оспорва съобщението от 08.11.2018 г. да е достигнало до работодателя му, съответно твърди, че същото не е прекъснало давността, тъй като не се явява годно изпълнително действие.

Следващата молба от взискателя е с вх. № 051834 от 13.08.2021 г. /след изтичане на две години от предходната, подадена на 7.11.2018 г./, към който момент изпълнителното производство е прекратено поради настъпила най-късно на 25.1.2021 г. перемпция /при съобразяване спирането на давността за периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г./. Ищецът посочва, че дори и да се приеме, че последното прекъсващо давността действие е от 16.11.2018 г. /когато се твърди да е извършено връчване на съобщението за налагане на запор/, то петгодишната давност е изтекла най-късно на 25.01.2024 г. Твърди се, че с разпореждане от 12.09.2019 г., съдебният изпълнител насрочил опис на движимите вещи на длъжника, за което действиe последният счита, че също не е годно да прекъсне давността, тъй като съдебният изпълнител не е овластен да го извърши. Няма данни относно уведомяване на длъжника за насрочването на описа, нито за извършването му в действителност. Моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди давността многократно да е била прекъсвана в периода 12.03.2016 г. – 05.04.2022 г.: на 12.03.2016 г. с депозиране на молба от взискателя за образуване на изпълнително производство, с която е поискано налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, както и на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ за определяне начина на изпълнение; на 15.03.2016 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в няколко банки (като запорните съобщения били получени от банките на 30.03.2016 г., 28.03.2016 г., 31.03.2016 г., 25.03.2016 г.); на 17.03.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано в „Т.“ АД, като запорното съобщение е получено от работодателя на 30.03.2016 г.; на 25.04.2016 г., 26.05.2016 г., 21.06.2016 г. и на 22.07.2016 г. са постъпвали суми при съдебния изпълнител за погасяване на задължението по изпълнителното дело; на 30.05.2016 г. съдебният изпълнител присъединил като взискател по делото Национална агенция по приходите; на 11.07.2016 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху дружествените дялове на длъжника в посоченото дружество; на 25.07.2016 г. е наложен запор върху дружествените дялове на длъжника в „М.“ ЕООД, като запорът е вписан в Търговския регистър на 20.09.2016 г.; на 21.07.2017 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника; на 25.07.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника в „Л.“ ООД, като запорното съобщение е получено от работодателя на 28.07.2017 г.; на 15.01.2018 г. е изпратено запорно съобщение до „Банка Пиреос България“ АД за налагане запор на банковите сметки на длъжника, като запорното съобщение е получено от банката на 29.01.2018 г.; на 24.08.2018 г. и на 12.09.2019 г. съдебният изпълнител разпоредил и насрочил извършването на опис на движими вещи на длъжника; на 13.08.2021 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника; на 01.04.2022 г. е депозирана молба от 2 взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника, както и за запор на моторните превозни средства, собственост на длъжника; на 05.04.2022 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получавано от длъжника, като неколкократно са правени неуспешни опити съобщението да бъде връчено на работодателя.

С оглед изложената хронология на предприетите според ответника изпълнителни действия, същият намира, че не е настъпила перемпция, както и че погасителната давност /петгодишната/ не е изтекла. Поддържа, че разпореждането на съдебния изпълнител само по себе си прекъсва давността, както и че същият е бил овластен с правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. Излага доводи, че дори само насрочването на опис е действие, годно да прекъсне давността. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран с иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, от които длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право – в случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност.

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, т. е. да установи онези свои твърдения и правоизключващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в конкретния случай носи тежестта да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането и/или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.

С оглед становищата на страните съдът приема, че помежду им не е спорно, а и това се установява от приобщените в настоящото производство материали, че по ч. гр. д. № 623/2014 г. по описа на РС - Костинброд, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, влязла в сила и въз основа на същата, на 1.10.2015 г. е издаден изпълнителен лист, както и че такъв е издаден и по гр.д.№757/2014г. по описа на Районен съд Костинброд, с които на ищеца са присъдени вземанията, чиято недължимост се претендира.

Спорният в настоящото производство въпрос е дали правото на принудително изпълнение за тези вземания е погасено с изтичането на петгодишна погасителна давност, респ. настъпили ли са обстоятелства, които да са довели до спирането или прекъсването на същата, преди тя да е изтекла.

Установява се от приетото в препис изпълнително дело № 20168410402705/2016г. по описа на ЧСИ Н. М., рег. № 841 в регистъра, воден от КЧСИ, че на 12.03.2016 г. "М." АД е подал молба за образуване на изпълнително производство въз основа на издадените изпълнителни листа срещу длъжника Д. И. Х.. С молбата взискателят е поискал съдебният изпълнител да извърши изпълнителни действия за събиране на вземанията, като на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на органа по изпълнението е възложено да проучи имущественото състояние на 3 длъжника, да прави справки, да набавя документи и др. Поискано е налагането на запор върху посочените банкови сметки на длъжника.

На 16.03.2016г. от съдебния изпълнител е изготвена справка за подадени уведомления във връзка с трудовата заетост на длъжника Д. И. Х..

На 17.03.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „Т.“ АД, с което е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение на Д. И. Х., като съобщението е получено чрез секретар, на 24.03.2016 г.

На 17.03.2016г. са изпратени запорни съобщения до няколко банки, като от „Уникредит Булбанк“ АД е получен отговор, че признава вземането, върху което е наложен запор.

С постановление от 30.05.2016 г. по процесното изпълнително дело е присъединена като взискател Национална агенция за приходите.

С молба с вх. № 100753/11.07.2016 г., взискателят "М." АД е поискал налагането на запор на всички дружествени дялове, притежавани от длъжника Д. И. Х., в дружеството „М.“ ЕООД.

Приложено е заявление за вписване на обстоятелства относно запор върху дружествен дял, както и съобщение до Агенция по вписванията с изх. номер 182526/13.09.2016 г. относно налагането на запор върху дружествените дялове, като съобщението е получено на 15.09.2016 г.

С молба с вх. № 073110/21.07.2017 г., взискателят "М." АД е поискал изготвянето на справка за регистрирани трудови договори на името на длъжника Д. И. Х., налагане на запор върху трудово възнаграждение.

Представено е запорно съобщение с изх. номер 156340/25.07.2017г. до „Л.“ ООД относно налагането на запор върху трудовото възнаграждение на Д. И. Х., като съобщението е получено от секретар на 28.07.2017 г., а от длъжника на 31.07.2017г.

С разпореждане от 15.01.2018 г. на съдебния изпълнител е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка Пиреос България“ АД, като е получен отговор от банката, че поради наложени предходни запори, по сметката на длъжника няма налични средства.

С молба от 7.11.2018 г., "М." АД е поискало изготвяне на напомнително съобщение до „Л.“ ООД относно налагането на запор върху трудовите възнаграждения на длъжника, което съобщение е получено на 12.11.2018 г. от лицето Петков, без посочване в какво качество.

С разпореждания от 24.08.2018 г. и от 12.09.2019 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника Д. И. Х..

С молба с вх. № 051834/13.08.2021 г., взискателят "М." АД е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка в „Регистър на банковите сметки и сейфове“ към БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника Д. И. Х., както и да направи справка за наличието на регистрирани трудови договори, съответно да се наложи запор.

С молба с вх. №019054/01.04.2022 г., "М." АД е поискал от съдебния изпълнител да извърши справка за наличието на регистрирани моторни превозни средства на името на длъжника и да наложи запор върху същите, да извърши справка в „Регистър на банковите сметки и сейфове“ към БНБ за наличието на разкрити банкови сметки на името на длъжника, да направи справка за наличието на регистрирани трудови договори и да наложи запор върху трудовите му възнаграждения, както и да наложи запор върху банковите сметки на 4 длъжника, открити на негово име в „Банка ДСК“ АД.