Решение № 215 от 17.12.2024, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Радомир, 17.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241730100781 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 23.01.2021 г. бил сключен договор за потребителски кредит № . между „Профи Кредит България“ ЕООД като кредитор, от една страна и ответника Н. С. Н., като длъжник, от друга страна. Договорът бил сключен при следните параметри: сума на кредита – 5000,00 лева; срок на кредита - 36 месеца; размер на вноската по кредита – 241,60 лева; годишен процент на разходите (ГПР) – 49,36%; годишен лихвен процент – 41,00%; общ размер на задължението – 8697,60 лева. Наред с това, кредитополучателят закупил и допълнителна услуга „Фаст“, по която дължал възнаграждение в размер на 1250,00 лева и допълнителна услуга „Флекси“, с уговорено възнаграждение в размер на 2300,00 лева, като размерът на вноската по закупените допълнителни услуги бил 98,61 лева.

Кредиторът изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като превел паричната сума по кредита по посочената от длъжника банкова сметка.

На 04.06.2021 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и кредитополучателя бил подписан анекс № 1 към договора за потребителски кредит, с който било уговорено, че вноска № 4 ще бъде отложена.

На 27.09.2021 г. между „Профи Кредит България“ ЕООД и кредитополучателя бил подписан анекс № 2 към договора за потребителски кредит, с който било уговорено, че вноски № 8, 9 и 10 ще бъдат отложени.

1

Кредитополучателят не изпълнявал точно поетите с договора задължения, като извършил плащания по договора в общ размер на 2041,26 лева, с което погасил 518,17 лева от главницата, 931,43 лева от уговореното договорно възнаграждение и 591,66 лева от възнаграждението за закупените допълнителни услуги, вследствие на което на 06.01.2023 г. договорът бил обявен за предсрочно изискуем.

Сочи, че с решение № . г. по гр. д. № . г. по описа на РС – Перник съдът е прогласил нищожността на клаузите „Фаст“ и „Флекси“, включени в процесния договор за потребителски кредит № ./23.01.2021 г., като със същото решение ищцовото дружество било осъдено да върне на ответника Н. Н. сумата в размер на 591,66 лева, равняваща се на шест заплатени вноски по договора, всяка в размер на 98,61 лева.

Поради неизпълнението на договорните задължения от страна на длъжника, „Профи Кредит България“ ЕООД подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до PC – Радомир, въз основа на което било образувано ч. гр. д.

№ . г. по описа на съда. В рамките на образуваното ч. гр. дело била издадена заповед за изпълнение № . г., срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение, което обуславяло правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящата искова претенция.

С оглед изложеното, моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът Н. С. Н. дължи на ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД сумата от 4481,83 лева - главница по договор за потребителски кредит № ., сключен на 23.01.2021 г. и законната лихва в размер на 1024,34 лева за периода от 06.01.2023 г. до 27.03.2024 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.03.2024 г., до окончателното изплащане.

Наред с това, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 2176,08 лева, представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.09.2021 г. до 06.01.2023 г., произтичащо от договор за потребителски кредит № ., сключен на 23.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.03.2024 г., до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове, с твърдения, че не е получил от ищцовото дружество Общите условия към договора и не се е запознал с тях. Наред с това, същият не бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост на договора за кредит. Твърди, че клаузите от договора, предвиждащи заплащане на пакет от допълнителни услуги, са нищожни, тъй като противоречат на добрите нрави и на императивни норми от ЗПК.

Отделно от изложено, противопоставя възражение за нищожност на договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 143 ЗЗП и сл., вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и 11 ЗПК и чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Твърди, че посочената в договора възнаградителна лихва надхвърляла с над 10 пъти размера на законната лихва, което от своя страна представлявало накърняване на добрите нрави. Налице било и заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с 2 уговорката да се заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена в ПМС № 426/2014 г. Разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски, според ответника, попадат в обхвата на понятието „Общи разходи по кредита на потребителя“, а оттам и в обхвата на понятието ГПР, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Според ответника, тъй като договорът за кредит бил нищожен, същият дължал връщане единствено на предоставената в заем главница.

Твърди и че договорът е написан на шрифт по-малък от 12 и това обстоятелство водело до нищожност на същия.

По изложените съображения, моли исковете да бъдат отхвърлени.

В съдебно представител. заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е подал на 29.03.2024 г. до Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Н. С. Н. за дължими суми по договор за потребителски кредит от 23.01.2021 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № . г. на РС – Перник, което впоследствие е било прекратено и изпратено по подсъдност на РС - Радомир. В рамките на образуваното пред РдРС производство в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № . г. против длъжника и настоящ ответник.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Профи Кредит България“ ЕООД е предявил настоящия иск.

По делото е представен и приет договор за потребителски кредит № . от 23.01.2021 г., сключен между „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор, от една страна и Н. С. Н., като длъжник, от друга страна. Договорът е сключен при следните параметри: сума на кредита – 5000,00 лева; срок на кредита - 36 месеца; размер на вноската по кредита – 241,60 лева; годишен процент на разходите (ГПР) – 49,36%; годишен лихвен процент – 41,00%; общ размер на задължението – 12 247,60 лева. Съгласно приетия по делото погасителен план първата погасителна вноска е с падеж на 20.02.2021 г., а последната – на 20.01.2024 г.

3

По делото е приет и анекс № 1 към договор за потребителски кредит № . от 23.01.2021 г. и погасителен план към него, с който страните са уговорили, че вноска № 4 се отлага и ще бъде заплатена по нов погасителен план.

По делото е приет и анекс № 2 към договор за потребителски кредит № . от 23.01.2021 г. и погасителен план към него, с който страните са уговорили, че вноски № 8, 9 и 10 се отлагат и ще бъдат заплатени по нов погасителен план.

От изисканото и приложено към настоящото дело гр. д. № . г. по описа на РС – Перник се установява, че същото е било образувано въз основа на искова молба, депозирана от Н. С.

Н. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД. С влязло в сила решение № . г. по гр. д. № . г. по описа на РС – Перник съдът е прогласил нищожността на раздел VI от договор за потребителски кредит № . от 23.01.2021 г., установяващ задължение за заплащане на сумата в общ размер на 3550,00 лева за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като наред с това е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 591,66 лева, равняваща се на 6 бр. заплатени вноски по закупените допълнителни услуги.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Районен съд - Радомир е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.

Установителните искове са предявени в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което подлежат на разглеждане по същество.

При разглеждането им по същество съдът намери следното:

Предмет на иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми.

Уважаването на претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно: наличието на договорни отношения между „Профи Кредит България“ ЕООД и ответника във връзка със сключения договор за потребителски кредит, изпълнение на задължението на заемодателя да предаде заемната сума, както и настъпилия падеж на задължението.

По своя предмет, права и задължения, сключеният между страните договор представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК. Кредиторът „Профи Кредит България“ ЕООД се е задължил и е изпълнил задължението си да предостави на потребителя сумата от 5000,00 лева, а последният е следвало да погаси задължението си на 36 месечни вноски, първата от които с падеж на 20.09.2021 г. и последната с падеж на 20.05.2024 г.

Между страните не се спори, че крайният срок за погасяване на кредита е изтекъл на 20.05.2024 г., с оглед на което съдът не следва да обсъжда в настоящия съдебен акт въпросите, касаещи настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.

На следващо място съдът следва да се произнесе по противопоставеното от ответника възражение за недействителност на процесния договор за кредит.

4

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, като е посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.