Решение № 60 от 03.09.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Бургас, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20262001000082 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 62/26.02.2026 година, постановено по търг. дело № 65/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас, е осъдено „Марс Криейтив Груп“ ЛЛС, peг. № *******, със седалище и адрес на управление: ул. Даниелс 83-78, Бриърууд, Ню Йорк, САЩ, 11435, представлявано от А. А. Д. в качеството му на изпълнителен директор, да заплати на „БеллеБокс“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к.

„Зорница“, комплекс „Перла“, бл. 2, вх. 3, ет. 0 /партер/, представлявано от управителя Ст. Д.

Д., сумата от общо 72 120 евро, представляваща заплатена цена на недоставени стоки по фактури № 2108/13.04.2022 година и № 2110/15.06.2022 година и подлежаща на връщане поради развалянето на договорите за международна продажба на стоки; сумата от 754.92 евро, представляваща законната лихва за забава върху посочената сума за периода от развалянето на договорите - 18.01.2023 година до 19.02.2023 година, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда - 20.02.2023 година до окончателното й изплащане. Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Марс Криейтив Груп“ ЛЛС, чрез особения представител адв. Л. Д., с адрес за връчване: град Бургас, ул. „Цар Иван Шишман“ № 8, ет. 5, офис 2, с която същото се обжалва като неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения за отсъствие на цялостен анализ на доказателствения материал по делото. Твърди се на липса на мотиви по направените от страната възражения и изброени конкретни оспорени за автентичност доказателства. Възразява се срещу реалното получаване на претендираните по делото суми.

1

Изразява се позиция, че процесните товарителници нямат никаква връзка с въззивника ответник в първоинстанционното производство. Сочи се липса на идентитет както по вид продукти, така и по количество продукт. Възразява се срещу извода на съда за осъществена от въззивника забрана на имейлите тип „обратна връзка“ и се сочи, че вещото лице не е извело категоричен извод за наличието на такава.

Моли се за отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне изцяло на исковата претенция.

Не се ангажират доказателствени средства.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „БеллеБокс“ ЕООД, чрез адв. Д. Т. - САК, с адрес за връчване: град София, бул. „Цар Освободител“ № 8А, ет. 4, АД „Дж., Г., К. и В.“, в който се оспорват изцяло наведените във въззивната жалба оплаквания. Изтъква се осъществения в първоинстанционното производство процес по събиране на доказателства и се твърди изчерпателен анализ на същия в обжалваното решение. Сочи се, че автентичността на имейл-кореспонденцията е предмет на приетите и неоспорени по делото СТЕ и допълнителна СТЕ. Сочи се липсата на изискване за полагане на КЕП, съгласно Конвенцията на ООН от 1980 година относно договорите за международна продажба на стоки. Цитират се показанията на св. Д. и св. В., потвърждаващи автентичността на кореспонденцията. Сочи се, че телефонният номер на А. А. Д., виден в чат приложението WhatsApp е изрично посочен не само в имейл от 13.04.2022 година до въззиваемия-ищец, но и е деклариран от името на въззивното дружество пред Ведомството за патенти и търговски марки на САЩ. Изтъква се още, че вторият телефонен номер, наличен в подписа в изпращаните от Д. имейли, е официално обявен в уебсайта на въззивното дружество като контакт с него. Връзката между А. А. Д. и насрещната страна се обосновава и с приетите по делото писмени доказателства относно търговската марка Cleo Noir, както и заключенията по въпрос № 3 на допълнителната СТЕ. Акцентира се, че именно с посочената автентична кореспонденция въззивникът е изпратил издадените от него процесни фактури със съдържание, идентично със съдържанието на всички уговорки между страните. Сочи се липса на законово изискване за подпис на издадените фактури. По повод наведените оплаквания за липса на КЕП в изпратените от въззивника имейли, се препраща към заключението на вещото лице по СТЕ, въпрос № 3. Към приетите по делото заключения се препраща и по отношение останалите възражения на въззивника за автентичността на изброените от него доказателства. Изтъква се още, че съдът не приема за установено получаването на процесните суми от въззивника, а единствено за надлежно плащането им от ищеца по посочената от продавача банкова сметка. Препраща се към чл. 81, § 2 от Конвенцията и се настоява връщане на платеното от страната. Като доказателство за получаването на направеното плащане се сочи частично изпратената стока по договора.

Обосновава се липса на противоречие между уговорките на страните и доставените продукти. Отбелязва се, че доколкото липсва получено автоматично потвърждение за получаване на имейла, очевидно насрещната страна се е възползвала от опцията за забрана на същото.

2

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.

Претендират се разноски.

Постъпила е и частна жалба от „БеллеБокс“ ЕООД, чрез адв. Д. Т. - САК, срещу определение № 343/24.04.2026 година по търг. дело № 65/2023 година по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските. Аргументира се претендираното адвокатско възнаграждение в първата инстанция с доводите, че същото е под размера по Наредба № 1/09.07.2004 година за един адвокат, спорът е белязан от фактическа и правна сложност и според мотивите на съда, а и същото е заплатено на адвокатското дружество и не зависи от броя на адвокатите, защитаващи страната в хода на производството. Изтъква се, че по спора е проведено производство по оспорване юрисдикцията на българските съдилища, приложимото по него право е международен договор, проведени са множество открити съдебни заседания и са изслушани и приети общо четири съдебни експертизи. Набляга се върху броя на писмените доказателства и събраните допълнително гласни такива.

Моли се за отмяна на обжалваното определение и присъждане на претендираното в първата инстанция адвокатско възнаграждение в цялост.

Частната жалба е надлежно администрирана и връчена на насрещната страна, която в законоустановения срок я оспорва с препращане към чл. 78, ал. 5 от ГПК в последната му редакция.

По отношение на постъпилата въззивна жалба съдът съобрази следното:

Същата е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност.

Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Апелативен съд - Бургас намира, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и на основание чл. 272 от ГПК настоящият състав препраща към мотивите му, които не е необходимо да повтаря. В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба следва да се посочи следното:

Окръжен съд-Бургас е бил сезиран с исковите претенции на „БеллеБокс“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище град Бургас и адрес на управление ж. к. „Зорница“, комплекс „Перла“, бл. 2, вх. 3, ет. 0 /партер/, представлявано от Ст. Д. Д., чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град София, бул. „Цар Освободител“ №8а, ет. 4, против Марс Криейтив Груп“ ЛЛС, peг. № *******, със седалище и адрес на управление: ул.

3

Даниелс 83-78, Бриърууд, Ню Йорк, САЩ, 11435, представлявано от А. А. Д. в качеството му на изпълнителен директор. Ищецът е поддържал, че в резултат на преговори между него и ответното дружество са били сключени два договора за продажба на общо шест вида стоки. С разменени между страните имейли, продуктите са били индивидуализирани по вид и количество, договорен е бил срокът на доставка, цената и начина на плащане по всеки от договорите. Въпреки, че част от стоките са пристигнали със закъснение, а друга част от тях изобщо не са били доставени, ищецът е заплатил изцяло договорената цена за всеки един от поръчаните от него козметични продукти. С писмо, изпратено както до адресите на електронната кореспонденция, така и на физически носител, същият е дал на ответника подходящ срок за изпълнение на поетите от него задължения по договора, но въпреки това такова не е последвало. По тази причина, ищецът е изпратил до ответника уведомление за частично разваляне на първия договор за продажба и пълно разваляне на втория договор за продажба. Твърди водена имейл кореспонденция с представляващият дружеството. Счита за приложима по отношение на възникналите между страните правоотношения Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 година, съгласно която и търговския обичай не се изисква комуникацията между две търговски дружества да се осъществява чрез законните им представители. Допълва, че дори и същата да е била водена от лице без представителна власт, ответното дружество не се е противопоставило на сделките, издало е фактури, като по първата дори е извършило частична доставка. Счита, че е изпълнил задължението си за плащане на цената по сметката, посочена от ответника.

Заявява се, че ответникът му е подал информация за пристигането на стоките в Белгия, както и изрични указания да направи плащанията, което именно е причината за извършените такива на пълната дължима продажна цена. Твърди, че фактурите съдържат информация за вида, количеството и цената на стоките, за които страните са постигнали съгласие и възпроизвеждат всички съществени елементи от уговорките, постигнати в хода на водената електронна кореспонденция.

Ответникът, чрез процесуалните си представители, е оспорил исковете. Поддържа, че приетите от ищеца Общи условия са тези, които определят условията и реда за сключване на сделката. Липсвала яснота относно получилото изявлението за разваляне на договора лице.

Твърди, че от фактурите не може да бъде индивиуализиран продавачът на стоките, тъй като в тях липсва идентификационен номер, а само е посочено лице и номер на сметка, както и, наред с това, плащането да е надлежно - на посочения контрагент и по негова сметка.

Отрича да е осъществявал контакти с ищеца, като сочи, че представената кореспонденция не може да бъде кредитирана с доверие. Изтъква също така, че не е неизправна страна, тъй като 70% от стойността на стоките е била заплатена преди реалната им доставка. Оспорва се, че лицето, с което са се водили преговори, има нещо общо с „Марс Криейтив Груп“ и се явява част от нейната администрация, упълномощено лице и пр.

С обжалваното решение окръжният съд е приел, че претенциите на ищеца са основателни и като такива ги е уважил изцяло, с присъждане на законната лихва за забава върху размера на търсената главница от датата на разваляне на договорите до датата на 4 депозиране на исковата молба в съда.

Договорът за международна продажба на стоки не е обвързан с изискване за спазване на определена форма, но сключването му е обусловено от две предпоставки - отправено предложение до едно или повече конкретни лица с характеристиките по чл. 14, ал. 1 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки (Конвенцията) и приемане на предложението от насрещната страна по начина и в сроковете, указани в чл. 18. Съгласно първата цитирана разпоредба във връзка с чл. 15 от приложимия към възникналото правоотношение акт, предложението за сключване на договор за продажба поражда действие с достигането си до адресата и е валидно, ако изразява ясно намерение за обвързване при приемане и посочва стоката, предмет на продажба, а по възможност и цената или реда за определянето й. Цената не е задължителен елемент на предложението, тъй като разпоредбата на чл. 55 от Конвенцията позволява при липса на указания относно цената или реда за определянето й съгласието на страните да бъде заместено от онази цена, която обикновено се плаща по време на сключване на договора за същия вид стока при подобни обстоятелства в съответната област на търговия. Приемането по смисъла на чл. 18 предполага волеизявление или друго поведение на адресата, което указва на съгласие с предложението и поражда действие в момента, когато стигне до предложителя, стига да е извършено в рамките на определения от него или в друг разумен според обстоятелствата срок. В ал. 3 на посочената норма е призната възможност съгласието за приемане на предложението да се изрази и чрез конклудентни действия, като например изпращане на стоката или плащане на цената, ако вследствие на предложението, на установената между страните практика или на обичая адресатът извърши съответното действие в предвидените за това срокове. Договорът за продажба се счита за сключен в момента, когато приемането на предложението породи действие според разпоредбите на Конвенцията. В този момент се пораждат задължения за продавача да достави стоката, да прехвърли собствеността и да връчи отнасящите се до стоката документи и насрещни задължения за купувача да плати уговорената или мълчаливо определена цена и да приеме доставката.